ПЕТТЕ ЛОЗУНГА НА РЕФОРМАЦИЯТА

Слава на Бога! Днес, както ви казах, е денят на Реформацията. Затова ние ще видим един парапоинт във връзка с Реформацията. Мисля, че това е важно, понеже то ни показва нашите корени. Много е важно, например, за деца, които са израснали без родители или пък такива, които са били отгледани в домове. Когато те пораснат, те си търсят родители. Те искат да знаят, макар и да обичат тези, които са ги отгледали, коя е истинската ми майка, кой е истинският ми баща. Дори днес има много хора, в Америка е това популярно, понеже Америка е държава, която е съставена от имигранти, и те си търсят корените. Някои са от България, някои са от Полша, други са от Шотландия или от някакви други държави в Европа. Но те искат да дойдат и да видят откъде са дошли техните прародители. Те изследват кой е техният прадядо, прабаба, за да разберат откъде е техният произход. Както и за Долна Израел, знаем, че има много хора от селата наоколо, които са дошли в Долна Израел, за да се образува това село и да се разрасне. Но също е важно и за нас да знаем какви са нашите духовни корени. Ние не сме дошли просто така, но ние сме, така да се каже, потомство на определени разбирания, определени вярвания, определени промени, които са се случили в църквата. И до 1054 година църквата е била една. Не е била разделена на източна и западна. През 1054 година се случва това, което се нарича „Голямата схизма“, при което римският патриарх отлъчва патриарха на Константинопол и когато те взаимно се изключват един друг, всъщност се получава разделението на църквата на източна и западна. Но дори и преди това е имало такова разделение на църквата на източна и западна в начина на разбиране, на богослужение, на отношение към Словото и т.н. Но след това разделение, което е на източна и на западна църква, през XVI век се случва едно второ разделение в рамките на тази западна църква, която е с център Рим, и от нея се отделя една голяма част от Европа, която престава да бъде католическа и започва да бъде наричана протестантска. И всъщност ние сме част от това крило на църквата, което е протестантската църква. Но как се случва всичко това? Разбира се, има много предварителни предпоставки, но аз ще ви покажа един кратък PowerPoint, който показва основните моменти, защото това е един процес, който се извършва в рамките на около 130 години, защото за начало на Реформацията се счита 31 октомври 1517 година, а за край на Реформацията се счита Вестфалският мирен договор, който става след 30-годишната война, която е между католици и протестанти, и това става през 1648 година. Така че от 1648 до 1517 година се получават 131 години. Това е нещо, което става в рамките на повече от 100 години. Всъщност Мартин Лутер е този, който закача неговите 95 тезиса на вратата на църквата във Витенберг и това става точно на 31 октомври 1517 година и това се счита за началото на Реформацията. Реформация – това е от латински преобразуване. Някой ако ви пита какво е Реформация – Реформация е преобразуване. Това е религиозно-обществено-политическо движение в Европа от началото на XVI век, насочено срещу господството на Римокатолическата църква и отчасти антифеодално по своя характер, защото по това време е имало феодален строй, но Реформацията се действа за неговото разбиване. Както ви казах, тя завършва едва през 1648 година, но тя се бори с корупцията в Римокатолическата църква, понеже по това време е имало много проблеми с църквата. Един от проблемите е бил симонията – това е било купуване на постове в църквата, а другият проблем е бил индулгенциите, чрез които ти можеш да си купиш опрощение на греховете. Не само за тебе, но и за твоите починали роднини, което е било начин за папата да събира пари за строеж на неговите катедрали, а в същото време тези, които са си купували постовете от папата, е трябвало да намерят начин да си върнат парите, защото те са вземали на заем да си купят пост и после е трябвало да съберат пари да си върнат заема. Така че оттам идва злоупотребата с индулгенциите. Има всъщност няколко фигури, които са така наречените идеолози на Реформацията и това е Мартин Лутер, Цвингли, Калвин и този, който е преди Лутер, който издава Новия завет. Но първият от тях е Мартин Лутер и той настоява за премахване на ролята на църквата по пътя към Бог. И настоява за това Библията да бъде единствен източник на вярата. И всъщност ние ще се спрем върху това след този PowerPoint, ще говорим за основните истини на Реформацията, но една от тези истини е всъщност „Sola Scriptura“, т.е. само Писанията. Писанията са главният авторитет, Библията е главният авторитет. И други такива са „Sola Fide“, което означава „само чрез вяра“, че не се спасяваме, само чрез вяра. Римляни 1:16-17 16 Защото не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва – първо на юдеина, а после и на езичника.17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“ Римляни 4:3 3 Понеже какво казва Писанието: „Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда.“ И също Мартин Лутер от 7 тайнства съкращава тези 7 тайнства до 2 – „Кръщението“ и „Причастието“. И също той премахва изображенията и украсите от църквите, също „безбрачието на свещениците“ и също проповядването започва да става на роден език. В Германия той превежда Библията на немски. Еразъм беше другият, който искам да ви кажа. Еразъм също е една от основните фигури в Реформацията. Също обаче в този процес на Реформация по-ниските класи, селяните, възприемат тази Реформация по един радикален начин. Затова има една част от Реформацията, която се нарича „Радикална реформация“. Тези реформатори решават, че те ще унищожат напълно не само католическата църква, но също и ще преобърнат феодалната обществена система като цяло. Един от тези реформатори е Томас Мюнцер, който искал просто да се създаде нова държава като Христова. Държава на Христос. Без крал, без свещеници. Държава, в която има социално равенство. Той искал да основе Божието царство със сила. Но това не сработило и Мюнцер бил екзекутиран и това селско въстание било потушено. Но е имало неразбиране по отношение на това, което Мартин Лутер е говорил по отношение на Реформацията. В някакво отношение тя била доведена до крайности. Така че, всъщност, не само в Германия, но също и в Швейцария Реформацията се развива. Там основна фигура е Улрих Цвингли. Той премахва абатствата и украсите в църквите в Цюрих и последователите му смятали, че те са избраният народ, затова Цюрих се превръща в една религиозна крепост, която започва война с католиците. Но в тази война Цвингли е бил убит. Значи, характерно за Реформацията в тези държави в този случай е, че тя е ставала с помощта на владетелите. Т.е. помощник на Лутер е бил Фридрих Мъдрия, а помощник на Цвингли е бил градският съвет в Цюрих. Т.е. това казва Божието слово и градският съвет го изпълнявали. Просто те са защитавали Реформацията като част от нещо тяхно. Но това е било точно на ниво управление на града, управление на държавата, а не като при нас да сме някъде отделени в ъгъл, както сме в момента. Така че по този начин Реформацията се разраства не само в Германия, но и в Швейцария. Но е имало също и пак една част от привържениците на Цвингли, които са били анабаптисти, понеже са проповядвали повторно кръщение. Защото тогава църквата е кръщавала деца, но те са казвали: „Ние ще кръщаваме наново тези, които действително приемат чрез вяра в Исус Христос и които действително се покайват за греховете си.“ Така че те са били наречени анабаптисти и те също са говорили за отделяне на църквата от държавата. Всъщност това е един момент, който е доста спорен и до днес. Различните църкви имат различно отношение по този въпрос. Трябва ли църквата да бъде отделена от държавата и до каква степен или не? Радикалните реформатори също са тези, които част от тях вземат оръжието като Мюнцер, но други просто с едно тихо учение желаят да бъдат отделени от държавата. И по този начин реформацията се развива не само в Германия, но и в Швейцария и от Швейцария във Франция, защото Швейцария граничи с Франция. Следващият реформатор е Жан Калвин, който е основател на калвинизма, който и до днес е най-разпространената форма на протестантството. Той напуска Франция и се заселва в Женева и в Женева също той взема решение, той участва в решението на града. Дори в определен момент той взема решение за убийството на еретици, които трябва да бъдат наказани със смърт на присъда за това, че отричат Троицата, например. Просто казваме го от вас да разберете до каква степен те са участвали в управлението на градовете си и колко огромно е било влиянието им по това време. И понеже Калвин превръща Женева в един абсолютно протестантски град и там има мир и всички бежанци от другите държави, където са били преследвани за техните идеи от католиците, са бягали в Женева. И така Женева се разраства и също от много държави хора идват там и те научават учението на Калвин и след това се връщат в техните държави, когато вече има установен мир. И така калвинизмът днес е всъщност най-разпространеното учение като протестантско учение. Това е стената на следващата снимка, може да видите. Това е един известен паметник, който се нарича „Стената на реформацията в Женева“. И на тази снимка е Калвин, Цвингли и не знам още другите кои са. Може би един от тях е Фарел. Но също реформацията продължава още нататък от Германия, Швейцария, Франция и достига до Англия. В Англия също се разпространяват реформаторските идеи. Там обаче те се узаконяват по един твърд и неморален начин. Понеже Хенри VIII, виждайте го на тази картинка, той е имал 7-8 жени. Той обаче желае да се разведе, но по това време не може да се разведеш без папата да ти даде развод. И папата не одобрява разводите на Хенри. И затова Хенри решил той сам да стане глава на църквата, за да може сам да се развежда както си иска, без да пита папата. По този повод той създава местна англиканска църква,...