Пинхас - Укорът на ямболския хазан

ПИНХАСБАМИДБАР 29:7А на десетият [ден] на този седми месец, свещено събрание ще имате вие, и измъчете (инитем/עניתם) душите си, всяка работа не вършете. МИШНА, ТААНИТ 4:6Пет неща са се случили на предците ни на седемнадесети тамуз и пет на девети ав. На седемнадесети тамуз са били счупени скрижалите, и било прекъснато принасянето на постоянната жертва (корбан тамид), и [стените на Йерусалим] били проломени, и Апостомос изгорил Тората и поставил идол в преддверието на Светая светих. ШМОТ 32:19„И стана така, че когато той се приближи до стана и видя телето и танците, гневът на Моше пламна; той захвърли от ръцете си скрижалите и ги разби в подножието на планината.“ШМОТ 34:4„И така, той издяла две каменни скрижали като първите; и Моше подрани сутринта и се изкачи на планината Синай, както Господ му беше заповядал, носейки в ръката си двете каменни скрижали.Рав Ицхак Хатем (р.пр. 1866 г., Истанбул [?] - п.сл. 1898 г.) - равин/хазан във Видин, Варна и ЯмболДуми на нравствено поучение, за да се пробуди сърцето на народа да се завърне в пълно покаяние (тшува шлема)Не си въобразявайте, че само с изговарянето на устата ни „хатану, авину, пашану" — „съгрешихме, престъпихме, бунтувахме се" (вж. Даниел 9:5) — нашите грехове биват опростени. Не с пост и измъчване на себе си ще бъдем избавени. Не с плач и показване на сълзите си нашите вини биват представени пред Бога. Това, че Святият Бог нарече Себе Си „Милостив и Благ,... Носещ беззаконие” (Шмот 34:6–7), “и Подминаващ престъпление" (Миха 7:18) — това са Неговите свети качества. Какво означава това? Че Святият Бог прощава греховете. Това става, когато човекът осъзнае злините, които върши, и реши в себе си напълно да се въздържа занапред от извършването отново на греховете, които е сторил през цялата година. За жалост, в тази епоха вярата в Бога е много слаба в сърцата ни. Цялото бъдеще на човека приписваме само на човешката способност, казвайки, че няма нужда да се молим на Бога, няма нужда да се занимаваме със заповедите на Бога, няма нужда да изпълняваме повеляващите заповеди като тефилин, мезуза, Криат Шма, Биркат а-Мазон, които, за съжаление, вече дори не идват наум.Да, скъпи братя — истина е, че Бог желае милосърдие и цдака. Но само когато се прави с добра воля и с добро сърце. За жалост, дори в това виждаме със собствените си очи, че когато някои бедни хора, или паднал нисш човек, се представят да поискат нещо — преди да му кажат сърдечно добре дошъл, му показват толкова тъжно лице, сякаш в този момент гълтат много горчиво лекарство, и с такова тъжно лице — за да го отпратят — сякаш дават милостиня против волята си. Дават му каквото сграбчат от джоба си, без да броят. Онзи си тръгва разочарован, толкова тъжен, толкова огорчен, че съжалява хиляди пъти, задето се е осмелил да влезе на това определено място. Питам, скъпи братя! Това ли нарича Бог сърце и човечност? Това ли са жертвите, които се правят в присъствието на Бога? За тези жертви може да се каже, че точно това пророкува Малахи, казвайки (Малахи 1:6–10):„Син почита баща си, и слуга — господаря си. И ако Аз съм баща, къде е честта Ми? А ако съм господар, къде е страхопочитанието към Мен? — [казва Господа на Множеството към вас], коаним, които презирате Името Ми. А казвате: ‘С какво презряхме Името Ти?’ Принасяте на олтара Ми омърсен хляб. А казвате: ‘С какво Те омърсихме?’ — с думите си: 'масата Господня е презряна.' И когато принасяте слепи животни за жертва, не е ли зло? И когато принасяте куцо или болно, не е ли зло? Поднеси го на своя управител — ще му се хареса ли, или ще ти покаже ли благоволение? - [казва Господа на Множеството]. [...] Кой измежду вас ще затвори вратите, та да не палите напразно огъня на олтара Ми? Нямам благоволение към вас, казва Господa на Множеството, и приношение няма да приема от ръката ви."