ПИСАНИЯТА ЗА НАС – 2

Старият Завет като цяло е полезен „за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата“. Старозаветните писания са източник на мъдрост. Те са написани с цел да ни доведат при Христос (2 Тимотей 3:14-17). 14 А ти постоянствувай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил, 15 и че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса. 16 Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; 17 за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело. Освен мъдрост и поука, Стария Завет може да ни даде утеха и надежда (Римляни 15:4). 4 Защото всичко, що е било от по-напред писано, писано е било за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от писанията да имаме надежда. Старият завет е пълен с примери, които са написани за да произведат страх от Господа в сърцата ни и да ни предупредят да не пожелаваме злото, понеже последствията от греха са пагубни (1 Коринтяни 10:1-11). 1 Защото, братя, желая да знаете, че, макар да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето, 2 и в облака и в морето всички да са били кръстени от Моисея, 3 и всички да са яли от същата духовна храна, 4 и всички да са пили от същото духовно питие, (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос), 5 пак в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги измори в пустинята. 6 А в тия неща те ни станаха примери, та да не похотствуваме за злото, както и те похотствуваха. 7 Нито бивайте идолопоклонници, както някои от тях според писаното: "Людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят". 8 Нито да блудствуваме, както блудствуваха някои от тях, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души. 9 Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитаха, и погинаха от змиите. 10 Нито роптайте, както възроптаха някои от тях, и погинаха от изтребителя. 11 А всичко това им се случи за примери, и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена. С други думи, имаме една обща полза от Стария Завет – това, което е писано в него „за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата“, изграждане, утеха и т.н. Обаче, освен тези писания, които са за общо полезни в Стария Завет има също конкретни писания, които са предсказание за нас като Христови последователи. Самият Христос е пример за нас в това, че Той желаеше да знае и да изпълнява писанията. Въпреки, че беше Бог, Христос беше също и човек и като човек, Той се молеше и се учеше. Той знаеше какво е писано за Него (Лука 4:15-21). 15 И Той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха. 16 И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете. 17 И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано: - Исус не просто отвори случайно там. Той умишлено „намери“ конкретно обещание, което беше написано за Него – Исая 61:1-2. 18 "Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените, 19 Да проглася благоприятната Господна година". Исус взе това писание, което беше конкретен пасаж от Исая и го приложи за Себе Си. 20 И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; Това, което ме удивлява в Исус, че Той винаги беше спокоен. Ние понякога сме нервни и притеснени. Безпокоим се дали всичко ще бъде наред с църквата и с Божието царство. Безпокоим се дали когато кажем нещо ще бъдем приети или отхвърлени. Но не и Исус. Той беше спокоен, защото Той беше Царя. Той беше спокоен, защото знаеше, че Отец е в контрол на всяка ситуация. а очите на всички в синагогата бяха впити в Него. Често в нашата църква е така. Когато някой дойде и влезе в църквата, особено, ако е пастир или гост, очите на всички са впити в него. 21 И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши. Те бяха шокирани, защото знаеха, че това писание се отнася за Месия. Но Исус беше уверен в това, което правеше, понеже той знаеше какво конкретно е писано за Него в Свещените писания и каква е Неговата задача и роля според Бог. Затова, когато те искаха да го хвърлят от една скала, Той просто се обърна и мина сред тях (Лука 4:28-30). 28 Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв, 29 и, като станаха изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу. 30 Но Той мина посред тях и си отиде. Исус се обърна и мина посред тях с такава власт и спокойствие, че те просто не го спряха. Исус беше сто процента уверен, че това писание беше за Него. Исус знаеше какво е писано за Него в Свещените писания и Той знаеше Неговата роля и задача според тях. Исус знаеше, че трябва да благовества, да изцелява болните и да изгонва демони защото това беше писано за Него в Писанията. От Писанията Той знаеше и това, че трябва да отиде на кръста. Защото Исус знаеше, че не само Исая 61 глава се отнася за Него, но че и Исая 53 глава се отнася за Него. В Лука 18:31-34 четем: 31 И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим, и ще се изпълни, в Човешкия Син, всичко що е писано чрез пророците. 32 Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят, и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят, 33 и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне. 34 Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше. И в нашата църква има някои хора, които не разбират това, което се говори, но това е друг въпрос... Исус знаеше това, което го очаква като Месия. Той знаеше Исая 53, знаеше Псалом 22, знаеше също и за Псалом 16. Исус знаеше не само за разпятието си, но също и за възкресението си. Това знание му предаваше не само желание да се покори на волята на Отец, но също и увереност, че всичко, което Той прави ще успее, защото не е човешко, а божествено. Наистина, Исус е пример за нас в това. Макар, че беше Божий Син, неговото служение беше служение на човек, помазан със Святия Дух. Защото се казва, че Святият Дух слезе върху него и че Той действаше не с Неговата собствена сила, а със силата на Святия Дух. По този начин Исус ни показа, че това, което Той може да прави, и ние можем да го правим, защото и ние като Него сме човеци, и като човеци можем да бъдем помазани със Святия Дух. Въпреки, че като Бог, Исус нямаше нужда да цитира писанията, като човек Той ги цитираше и издигаше авторитета им. Това, което искам да направя е, да ви предизвикам. Исус знаеше какво е писано за Него, а знаем ли ние какво е писано за нас? Има ли нещо в Стария завет, което да е писано не само за Исус, но и за нас? И ако има, знаем ли къде се намира то и какво е? Исус знаеше къде се намира това, което е писано за Него и какво е то. Можем ли и ние като Исус да отворим книгата, да намерим това, което е писано за нас, да я затворим и да видим какво ще кажат другите по въпроса. Имаме ли въобще право да вземаме Старозаветни пророчества и да ги прилагаме за себе си? СЛОВОТО ГОСПОДНО ОТ ЕРУСАЛИМ (Исая 2:3) Това, което ме насърчава в тази насока е примера на Исус, който прилагаше Старозаветните писания за Себе Си. Също и думите на Христос в Лука 24:47, примера на апостолите в Деяния 13:47 и думите на Павел от Римляни 10:15. Лука 24:46-47 е пасаж, който съдържа Великото поръчение на Исус по начина по който ни го предава евангелист Лука. Великото поръчение е не само в Матей, но също и в Марко, Лука, Йоан и Деяния 1 глава. 46 И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден, Исус започна, като ни припомни това, което е писано за Него, но Той продължи като ни припомни това, което е писано за нас. Стих 46 и стих 47 са част от едно и също изречение. 47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим. За да достигнем недостигнатите народи, ние трябва да им проповядваме покаяние и прощение на греховете заради жертвата на Исус. Достигането на недостигнатите става с проповядване на благовестието. Първата част се отнася за Христос, но втората част се отнася за нас. Според Исус в Писанията е писано не само за Христос, писано е и за нас. В ст. 47 Исус цитира Исая 2. Там се казва, че Словото Господно ще излезе „от Ерусалим“ (Исая 2:2-3) 2 В послешните дни Хълмът на дома Господен Ще се утвърди по-високо от всичките хълмове, И ще се издигне над бърдата; И всичките народи ще се стекат на него. 3 И много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете, да възлезем на хълма Господен, В дома на Якововия Бог; Той ще ни научи на пътищата Си, И ние ще ходим в пътеките Му, Защото от Сион ще излезе поуката, И словото Господно от Ерусалим. Когато Исус каза, че благовестието трябва да „започне от Ерусалим“ на практика Той говореше за изпълнението на този стих. За апостолите беше писано, че те ще започнат благовестието от Ерусалим. И те го изпълниха. СВЕТЛИНА НА НАРОДИТЕ (Исая 49:6) Разбира се, ние не сме в Ерусалим, а в нашите собствени населени места, но и за нас има Старозаветни писания, които да изпълним. В Деяния 13 глава се разказва за това как Павел и Варнава проповядваха в синагогата на Антиохия Писидийска. Те завършват своето послание по следния начин (Деяния 13:47): 47 Защото така ни заповяда Господ, казвайки: "Поставих Те за светлина на народите, За да бъдеш за спасение до края на земята" Къде писана тази „Господна заповед“? В Исая 49:6 6 Да! Той казва: Малко нещо е да Ми бъдеш служител, За да възстановиш племената на Якова; И за да възвърнеш опазените на Израиля; Ще те дам още за светлина на народите, За да бъдеш Мое спасение до земния край. Исая 49:1-6 се отнасят за Господния слуга. Те се отнасят първо за Божия народ, Израел, после, за Месия. Христос е спасител не само на евреите, но и на езичниците, на всички народи....