ПОБЕДАТА Е ОТ ГОСПОДА – 2

Израилтяните бяха се изправили един срещу друг. Всъщност, този път не израилтяните отидоха да се бият с филистимците, но филистимците бяха тези, които дойдоха да атакуват Израил. И тази битка ни говори за битката, която ние също имаме в нашия живот. И ние говорихме за нашата битка, която апостол Павел казва, че не е срещу плът и кръв, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тъмнината, срещу духовните сили на нечестието в небесните места. И ние говорихме и за различните духовни сили, с които ние се сблъскваме. И как тази битка продължава. Говорихме също за противника, защото когато разказвачът в Първа книга на Царете ни говори за битката, той описва един юнак, както го нарича, Голиат, който беше особен воин, различен от всички останали. И той излезе пред войската, и ние говорихме за неговото описание. Колко висок беше, как беше облечено неговото въоръжение. И това ни напомня за нашия главен противник. Ние се бием с началствата и властите и с различни видове сили на тъмнината, но нашият най-голям противник е Сатана. Но както армията на тъмнината има един особен воин, който се отличава от всички останали, така и армията на светлината има един особен воин, който се отличава от всички останали. Това е нашият Господ Иисус Христос. Той е нашият Давид, който победи Сатана на кръста. И в предния път ние говорихме за различните оръжия на Сатана. Споменахме гордостта, съмнението, гнева, непросветеността. И говорихме също и за нашите оръжия – за пояса на истината, бронята на гръдника на правдата, обувките на благовестието, щита на вярата, шлема на спасението и меча на Духа, който е Божието Слово. И тази сутрин ще продължим нашето разглеждане на тази 17-та глава, като ще се спрем на предизвикателството, което Голиат отправи към армията на израилтяните. Авторът на книгата ни е описал Голиат толкова добре, че ние можем да си го представим – висок, облечен с различни брони и т.н., като един мощен воин, със щита му и щитоносеца му, който е до него. Но когато продължава да ни представя Голиат, авторът на тази книга ни предава също неговите думи. И той иска ние не само да можем да видим Голиат, но да можем също и да го чуем. Голиат не само беше огромен и силен воин, той имаше също и огромно самочувствие. Имаше също и голяма уста, с която умело унижаваше и предизвикваше израилтяните. Вие знаете, дори днес, когато има някакъв боксов мач и двамата боксьори имат една среща преди самата схватка на ринга, те се срещат, някой път съм виждал как застават един срещу друг и започват да се кичат един срещу друг и започват да отправят закани, за да могат да се потиснат, да смачкат някак си морално битката преди да започнат да се бият. И тук ставаше нещо подобно. Също това трябва да знаем, че героите в Библията, ние разбираме за тях не толкова от това как те изглеждат. Защото в съвременните романи са описани тези със сини очи, къдрава коса, така нататък. И нямаме такива описания на детайлите в Библията за библейските герои. Но ние разбираме какви са те от техните думи и от техните действия. И тук ние чуваме думите на Голиат и от това можем да разберем какъв е той. 1 Царе 17:8-11 8 И той застана и извика към Израилевите редици: Защо излязохте да се биете? Не съм ли аз филистимец и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж и нека слезе при мен.9 Ако може да се бие с мен и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги. Но ако аз го надвия и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате.10 Филистимецът каза още: Аз хвърлям презрение днес върху Израилевите редици. Дайте ми мъж да се бием двамата.11 А Саул и целият Израил, когато чуха думите на филистимеца, се смаяха и се уплашиха много. Със думите си Голиат обиди израилтяните и той ги предизвика да изпратят воин, който да се бие с него. Разбира се, това предложение на Голиат беше лицемерно, беше една лъжа. Защото той казва: „Ако някой от вашия воин ме победи, ако ме победи, ние ще бъдем ваши слуги.“ Разбира се, това не се случва, защото когато Давид уби Голиат, те не се предадоха да бъдат слуги на евреите, а извадиха мечовете. Започнаха да се бият, нали? Но целта на филистимеца с изкарването на Голиат и неговото предложение беше те да изплашат и да демотивират противника си с цел да го победят. И от една страна това предизвикателство на Голиат показва неадекватността на Саул като цар. Той им казва: „Изберете си един мъж.“ Спомняйте си, че народът вече беше избрал мъж, който да се бие за тях и да ги ръководи във битките. И това беше също мъж, който беше по-висок от тях и те си го бяха избрали за цар. Този човек беше Саул. Самуил беше ги предупредил и беше им казвал: „В онзи ден ще протестирате поради царя си, когато ще сте си избрали, но Господ няма да ви послуша.“ Те си бяха избрали цар. Те видяха, че другите народи имат цар и те казаха: „Не, искаме цар.“ И в Първа книга на Царете 12-та глава, 13-ти стих, Самуил отново им напомня за техния избор. Казва: „Сега прочее ето царя, когото избрахте, когото искахте, и ето Господ постави цар над вас.“ Обаче техният цар не отиде да се бие с Голиат и той се уплаши. Израилтяните вече си бяха избрали мъж, който да се бие с враговете. Именно Саул беше най-близкото нещо, което израилтяните имаха до Голиат. В Първа книга на Царете 10-та глава се казва, че когато щяха да го помазват за цар и той застана между тях, беше по-висок от всичките люде от раменете си и нагоре. Той от всичките други му бяха до раменете, а той беше над тях, стърчеше. Според Първа книга на Царете 9-та глава, 2-ри стих, Саул беше отборен. Той беше избран и твърде красив. Имаше, както се казва днес, „екс-фактор“. Имаше харизма. Между израилтяните нямаше човек по-красив от него, от раменете си и нагоре беше по-висок от всичките люде. И също в Първа книга на Царете 10-та глава, Самуил беше казал за него, че няма подобен на него между всичките люде. Имаше само един кандидат, който имаше достатъчно препоръки и акредитация да се изправи срещу Голиат. И той беше този, когото хората вече си бяха избрали. Този човек обаче се изплаши. Саул не беше слаб. Той също като Голиат беше трениран и беше силен воин. Но виждайки ръста на Голиат, Саул пред очите си осъзна, че не може да победи филистимското чудовище в неговия ум. Да излезе срещу Голиат беше равносилно на сигурна смърт. И ние четем тук, че авторът на книгата ни разказва, че той се изплаши твърде много. В 11-ти стих се казва, че когато Саул и целият Израил чуха думите на филистимеца, смаяха се и се уплашиха твърде много. Тези думи ни водят към темата за страха. Ние трябва да размислим за страха в живота си. Какво ни плаши? Страхът е вяра с отрицателен знак. Т.е. когато ти вярваш, означава, че ти очакваш нещо да се случи, което Бог ти обещава. Когато се страхуваш, означава, че ти очакваш нещо лошо да се случи, което си мислиш, че може да се случи. И ти се тревожиш, ти се безпокоиш, ти се страхуваш. Т.е. страхът е вяра с отрицателен знак, с минус, очакване, че нещо лошо ще се случи. И страхът е баща на три най-главни загубвания, които инфектират човешкия ум: апатия, инерция и отлагане. Т.е. когато се страхуваш, ти ставаш апатичен. Апатия означава да станеш безразличен, да загубиш интерес и да имаш липса на мотивация. Виждайки Голиат и уплашвайки се от него, Саул изгуби всякаква мотивация да се бие и да спечели битката. Апатията накара Саул да започне да живее по инерция. Когато се страхуваме, ние почваме да караме по инерция. Да караш по инерция означава да караш без да даваш газ, без да използваш и да натоварваш двигателя. Да караш по инерция означава да бъдеш неактивен и пасивен. И това разбира се води до отлагане. И виждаме как Саул не отиде веднага да се бие срещу Голиат. Той отлагаше и четем по-надолу, че 40 дена излизаше всеки ден Голиат. И Саул казваше „утре ще отидем да се бием срещу Голиат“. Не отиваше. Да отлагаш означава да задържиш нещата и да ги оставяш за по-късно. РАЗЛИКАТА МЕЖДУ СТРАХА ОТ ГОСПОДА И СТРАХА ОТ САТАНА Знаете ли каква е разликата между страха от Господа и страха от Сатана? Защото Господ също иска ние да се страхуваме от Него, да имаме страх от Господа. И страхът от Господа е добър. Това е началото на мъдростта. Той е нещо добро. Но Сатана също иска ние да се страхуваме от него. Но разликата между страха от Господа и страха от Сатана е, че страхът от Господа е мобилизиращ. Ако ние се страхуваме от Господа, ние ще бъдем мобилизирани да бягаме от греха, да вършим добро, да живеем по Божията воля. Страхът от Господа ни мобилизира за добро. Ние ще Го хвалим, ние ще Му служим. За разлика от страха от Господа, страхът от Сатана е парализиращ. Тоест страхът от Господа е мобилизиращ, а страхът от Сатана, от дявола, е парализиращ. И в началото, когато си парализиран, ти си неподвижен. Ти си просто безпомощен. И това се случи с Израил и със Саул. Когато те се уплашиха твърде много пред този филистимец, те станаха неподвижни, парализирани. Сатана е майстор на сплашването и господството чрез терор. Тоест това е едно от неговите най-мощни оръжия — страхът. И един ярък пример за това е от началника на асирийския цар Сенахерим — Рапсак. Можете да прочетете, този случай е описан на три места в Библията: във 2-а книга на Царете, във 2-а книга на Летописите и в Исая. И там се говори за това как асирийците бяха обсадили Йерусалим. И този главнокомандващ Рапсак излезе и започна да говори пред войниците, които бяха на стената. И ръководителите на йерусалимците им казаха: „Говори на асирийски, недей да говориш на еврейски. Защото не искаме йерусалимците да чуват твоите заплахи“. Но той каза: „Аз не съм изпратен само на управителя, искам те да ме чуят, да ги сплаша“. И им каза такива думи. Каза им: „Ще ядете изпражненията си, за да се смирите при обсадата“. И им каза да се предадат. Той искаше да счупи морала им и да ги накара да се предадат. Те обаче не се поддадоха на сплашването. Езекия се обърна към Бога в молитва и Бог изпрати ангела Си, който изби 185 хиляди от войниците им за една нощ. И те си подвиха опашката и си заминаха....