ПОБЕДАТА Е ОТ ГОСПОДА – 3

В началото на главата четем за битката. За това как Израел и филистинците се изправиха като армии един срещу други. И те се опълчиха на бой един срещу друг. И в началото още се казва, че филистинците свикаха войските си за война. Така че ние също сме в една духовна битка и ние говорихме за това в предишните недели. Говорихме за това кои са филистинците и за това как за нас те са преобраз на тъмните сили, срещу които ние сме във война. Ефесяни 6:12 12 Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу злите духове под небето. 1 Царе 17:1-3 1 След това филистимците свикаха войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин и разположиха стан в Ехес-дамим, между Сокхот и Азика.2 А Саул и Израилевите мъже се събраха и разположиха стан в долината Ила, и се приготвиха за бой против филистимците.3 Филистимците стояха на хълма от едната страна, а Израил стоеше на хълма от другата страна и долината беше между тях. Вторият ключ за победа в битката с тъмните сили е, че за да победим, трябва да познаваме нашия противник и неговите оръжия. И говорихме за това, че след като те са врага за война, там пред всички излезе Голиат. И се говори за неговото снаряжение, как беше облечен. 1 Царе 17:4-7 4 И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок.5 Той имаше меден шлем на главата си и беше облечен с люспеста броня. Тежестта на бронята беше пет хиляди сикъла мед.6 Имаше медни наколенки на пищялите си и медно щитче на раменете си.7 Дръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му тежеше шестстотин сикъла желязо. Щитоносецът му вървеше пред него. Ние говорихме подробно за тежестта и големината на неговите оръжия и колко големи бяха те. И говорихме също и за оръжията на Сатана. Говорихме за гордостта, съмнението, гнева, непростителността. Има стихове за всички тези неща, които ни показват, че Сатана работи по този начин. Той често не работи директно, но той работи скрито. Работи потайно срещу нас. Но ние трябва да разпознаваме неговите действия, неговите оръжия и да използваме нашите оръжия срещу неговите оръжия. И това е третият ключ за победа в битката срещу Сатана. За да победим в битката, трябва да познаваме и умело да използваме нашите оръжия. Апостол Павел говори за Божието всеоръжие. Ние говорихме за пояса на истината, бронята на правдата, обувките на благовестието, щита на вярата, шлема на спасението и меча на Духа, който е Божието Слово. Четвъртият ключ за победа в битката е, че за да победим, трябва да бъдем безстрашни. Не можеш да отидеш на бой със страх. Трябва да отидеш със смелост. И не трябва да се плашим нито от противника, нито в битката. 1 Царе 17:8-11 8 И той застана и извика към Израилевите редици: Защо излязохте да се биете? Не съм ли аз филистимец и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж и нека слезе при мен.9 Ако може да се бие с мен и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги. Но ако аз го надвия и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате.10 Филистимецът каза още: Аз хвърлям презрение днес върху Израилевите редици. Дайте ми мъж да се бием двамата.11 А Саул и целият Израил, когато чуха думите на филистимеца, се смаяха и се уплашиха много. Думите на Сатана, страховете, мислите, с които той се опитва да ни уплаши. Сатана иска да ни подтисне, да вкара страх, да ни уплаши. Ние не трябва да се страхуваме. Не трябва да се поддаваме на неговите опити да ни уплаши. Страхът е всъщност отрицателен знак и ние не трябва да допускаме това. Не трябва да допускаме страх, а да се борим с вяра. И това, което променя ситуацията, което ни прави да имаме вяра и да не се страхуваме, е ако включим Бог в ситуацията. Без Бога нещата са страшни. Но с Бог нищо не може да се случи, защото Той може да промени всичко. Защото Той побеждава. Защото Той е на наша страна. И това е голямата идея на тази глава: че ние ще победим, защото Бог е на наша страна. Защото битката е на Господа. Победата е от Господа. И така стигаме до петия ключ в тази глава, и той е, че за да победим в битката, трябва да помним кои сме и не трябва да допускаме съмнението на близките ни в нас да ни обезкуражава. Много често Сатана използва не само враговете, с които сме във война, но дори нашите най-близки, за да ни обезкуражи. Но ние не трябва да допускаме това обезкуражаване. Виждаме тук Давид и братята му, когато той дойде в стана. Той дойде да им донесе храна и когато чу за Голиат и какво той иска, той изказа своите думи, но тогава неговият по-голям брат Елиав му се нахвърли. 1 Царе 17:12-22 12 А Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем Юдейски, чието име беше Есей и който имаше осем сина. В Сауловите дни този човек имаше старейшински чин между хората.13 Тримата по-големи сина на Есей бяха последвали Саул във войната; имената на тримата му сина, които отидоха на война, бяха: на първородния – Елиав, на втория след него – Авинадав, и на третия – Сама.14 Давид беше най-младият; а тримата по-големи следваха Саул.15 А Давид оставяше Саул, за да пасе овцете на баща си във Витлеем, и после пак се връщаше.16 И филистимецът се приближаваше сутрин и вечер и се представяше четиридесет дни.17 В това време Есей каза на сина си Давид: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тези десет хляба и им ги занеси бързо в стана.18 А тези десет пити сирене занеси на хилядника им. Виж здрави ли са братята ти и ми донеси вест от тях.19 Саул и братята ти, и всички Израилеви мъже са в долината Ила, където се бият с филистимците.20 И така, на сутринта Давид стана рано, остави овцете на пазач, взе нещата и отиде, както Есей му беше заповядал. Той отиде при оградата от коли, когато войската бе подредена за битката и с викове се готвеше за бой.21 И Израил и филистимците се опълчиха войска срещу войска.22 А Давид остави товара си при пазача на колите и като се завтече към войската, дойде и попита братята си за здравето им. Когато Давид каза: „Кой е този необрязан филистимец, за да хвърли презрение върху войските на живия Бог?“ И Елиав каза: „Защо си слязъл тук? Кому си оставил онези малки овце в пустинята?“ Така че всъщност той иска да му каже, че ти си едно овчарче. И със нас също, Сатана иска да ни каже, че ние сме нищо. Обаче ние трябва да помним, че ние сме лица на Бога. Трябва да помним нашата идентичност в Христос. Трябва да знаем, че ние сме в Христос и в Христос ние сме повече от победители. 1 Царе 17:26 26 И Давид проговори на стоящите при него мъже: Какво ще стане с онзи, който порази този филистимец и премахне укора от Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, за да хвърли презрение върху войските на живия Бог? Шестият ключ, за който досега не сме говорили, но сега ще го споменем, е, че за да победим в битката, трябва да трупаме опитности с Господа във всеки удобен случай. За да може да имаме резюме. Когато кандидатстваш за работа, ти даваш някакво резюме и там ти казват какво си учил, какво си правил, и така хората могат да пресметнат. Когато ти си правил това, значи ще можеш да се справиш с тази работа. По същия начин ние можем да имаме едно духовно резюме. Т.е. това, в което Бог ни е помагал в миналото, и от нашите опитности в миналото ние да извеждаме увереност, че ако Бог ни е помогнал преди, ще ни помогне отново. 1 Царе 17:31 31 А когато се разчуха думите, които Давид казваше, ги известиха на Саул; и той го повика при себе си. Давид каза на царя: „Да не отпада сърцето на никого поради този. Слугата ти ще иде и ще се бие с този филистимец.“ Но Саул каза на Давид: „Ти не можеш да идеш против този филистимец, да се биеш с него, защото ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си.“ Но Давид каза: „Аз ще отида.“ Защо? Защото както съм убивал лъвове и мечки, които заплашваха стадото ми, така ще направя същото и с този филистимец, с този Голиат. И виждайки тази непоколебима увереност, Саул се съгласи да изправи Давид срещу Голиат. И тази увереност произтичаше от предишните победи, които Бог му беше дал. 1 Царе 17:34 34 А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си; и когато връхлетеше лъв или мечка и грабнеше агне от стадото, Представете си да се борите с мечка или с лъв. Това е непосилно за човека. Но Давид не само побеждаваше тези животни, но също и изтръгваше агнетата, които бяха хванати, и те оживяваха. 1 Царе 17:36 36 Слугата ти е убивал и лъв, и мечка. Този необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог. Рече още Давид: „Господ, който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, Той ще ме отърве и от ръката на този филистимец.“ И Саул каза на Давид: „Иди и Господ да бъде с теб.“ МОЛИТВА Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Благодарим Ти, че Ти си нашият Бог, който ни дава победа. Помогни ни да помним Твоите дела в миналото, да трупаме опитности с Теб и да вървим напред без страх, знаейки, че Ти си с нас. Амин. Но забележете, Давид имаше увереност, защото той вече имаше възможностни победи. И това е всъщност ключът за нашата победа. Ние трябва да се борим в малките неща. Те може да не са малки, за другите може да са малки, но за нас да се борим. Но нашият живот трябва да бъде една непрекъсната поредица от борба. Непрекъсната поредица от битки. Както казваме в една от нашите песни: „Борба непрестанна е този наш живот“. И пътят е грехът. Но ние сме войници и ще ги победим. Амин. Но това е нещо, което ние трябва да помним. Че когато Бог ни помогне в нещо, ние трябва да помним, че Той ни е помагал преди и когато излезе новата битка, защото тя ще излезе, защото ние сме във война. И какво да очакваме, че няма вече да имаме? Няма да ни е такова. Не, не. Ще имаме непрекъснато атаки. Нови атаки, и нови атаки, и нови атаки. И ние просто трябва да знаем как да ги отблъскваме така отраз, още като дойдат, и да ги отхвърляме тези атаки. Да побеждаваме. И дори ако ти мислиш, че няма да дойде Голиат, той ще дойде....