ПОЛОЖИТЕЛНИ ВЛИЯНИЯ

ПОЛОЖИТЕЛНИ ВЛИЯНИЯ Бог работи по различни и многообразни начини в живота ни. Ученичеството не е някаква формула. Има много и различни начини както ние да бъдем обучавани, и така, и ние да обучаваме другите в Христовото учение. Но, аз бих желал да започна с моето собствено свидетелство за опитността ми в ученичеството. В това свое свидетелство бих желал да дам отговор на следните няколко въпроса: Как съм повярвал в Бог? Кои са хората, които са ми повлияли да следвам Христос? Кои са онези, които са ми помогнали да порасна в моята християнска вяра? Кои са онези, които са ми помогнали да разкрия дарбите си и да се включа в служение в местната църквата? Забележете, че това не е само свидетелство за това как аз съм повярвал в Бога и как аз съм израснал в служението, а споделяне за хората, които са повлияли в живота ми, в моето духовно формиране и следване на Христос. Ако вие си направите труда да отговорите на същите тези въпроси, може би ще се получи подобно послание, на това, което ви отправям аз. Вярвам, че докато говоря, това което ще споделя, ще вдъхнови и вас да си припомните как Бог е работил във Вашия живот и кои са каналите, които е използвал Той за вашето израстване във вярата. И целта ми, в крайна сметка, е всичко казано за тези хора да ни мотивира да последваме техния пример, за да можем и ние като тях да предадем щафетата на благовестието на следващото поколение последователи на Христос. СБЛЪСЪК С РЕАЛНОСТТА НА ДУХОВНИЯ СВЯТ Моят първи контакт с духовния свят и отвъдното беше буквално свръхестествен. Аз видях ангел. Това се случи през 1975 година. Бях на около шест години и дотогава не бях нито чувал нито се замислял нито за Бог, нито за задгробния живот нито пък ми е идвало на ум за съществуването на духовен свят. Къщата в която живеехме се състоеше от просторен коридор, от който се влизаше в три стаи: едната беше обща - дневна и кухня; а другите две бяха стаите на майка и на леля. Тъй като леля ми беше семейна и живееше отделно заедно със семейството си, а майка ми беше разведена, с нея живеехме именно в тази къща при нейните родители. Баба, която наричах „Майка Олга" и дядо ми, когото наричах „Татко Ваньо" спяха в кухнята, а ние с майка ми спяхме в нейната стая на две ъглови легла. Една вечер Майка Олга както обикновено дойде да ни каже лека нощ и "да ни изгаси лампата". Но в момента в който тя изгаси осветлението и затвори вратата, друга светлина нахлу в стаята. Никога преди това и след това не съм виждал такава светлина. Тя беше толкова плътна, че почти можеше да се пипа. Стаята беше с югозападно изложение и имаше два прозореца с по три крила. Леглото на майка беше допряно до западната страна на стаята, а моето беше допряно до северната стена. Тогава изведнъж южният прозорец - който беше точно срещу моето легло - като че ли изчезна, и на неговото място застана един ангел. Не мога точно да го опиша, но целия беше облечено в бяло и според тогавашните ми представи приличаше на около 8-12 годишно дете. Сблъсъкът със светлината и с това небесно същество ме изплашиха до смърт. Завих през глава и започнах да бутам майка на съседното легло и да й викам „Виждаш ли? Виждаш ли?" Тя обаче не виждаше нищо. Ангелът не ми каза нищо. Просто ми се яви. Като че ли за да ми разкрие, че има и друг свят - невидим, духовен, небесен. От тогава знам, че освен този - видимия в който ние живеем - има и друг, духовен свят, който е „паралелен" на нашия. Всъщност, в онези времена на атеизъм и отхвърляне на всичко свръхестествено, именно това беше посланието, от което се нуждаех - че не всичко е материално, че съществува и духовен свят. Някой може да приеме това мое преживяване като халюцинация, но трябва да знае, че никога преди това или след това не съм преживявал подобно нещо. Освен това моята вяра в Бога не се основава на това преживяване, а на вярата ми в Божието Слово. Но, го разказвам, понеже именно това преживяване стана повода да се обърна към Бога. Просто по различни начини Бог изявява съществуването си на всеки един, от онези, които Той е избрал за спасение. Но, ако и всеки да има правото да поставя моите лични опитности под съмнение, никой не би трябвало да поставя под съмнение Божието Слово, а в него се говори за ангели-хранители и за тяхната особена грижа за малките деца. В Евреи 1:14 говорейки за Божия Син и Неговото превъзходство над ангелите, авторът на това послание задава следния риторичен въпрос свързан тях: 14 Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение? От този въпрос разбираме, че ангели определено съществуват. Те са духовни същества, изпращани от Бог да служат на повярвалите в Христос. А за връзката между ангелите и децата в Евангелието на Матей 18:10 чуваме самият Господ Исус да казва: 10 Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата. За мен тези Христови думи са потвърждение за истинността и божествеността на моята опитност с моя ангел-хранител, който Бог ми позволи да видя. ДУХОВНА МАЙКА В Новия Завет виждаме, че виждането на ангел не е достатъчно за да се спасиш от греха. Корнилий видя ангел, но той не му каза благовестието, а му каза да повика Симон Петър, който да му каже думи, чрез които да се спаси той и целия му дом (Деяния 11:14). Така и това мое преживяване не ме спаси, но ме доведе до опознаването на една непозната до този момент за мен страна на моята баба - Майка Олга - това, че тя вярваше в Бога. На другата сутрин след като видях ангела, майка ми и баба ми ме питаха какво съм видял. Когато им разказах, те осъзнаха, че Бог има план с мен. Казвам, „осъзнаха", понеже по-късно разбрах, че до този момент от майчинска любов и загриженост, а и вероятно поради охлаждането си към Бога, майка ми Корнелия е била забранила на баба ми Олга да ми говори за Бога, за да не бъда възпитаван в християнската вяра и да нямам проблеми в тогавашното тоталитарно и атеистично общество. Но след това мое преживяване, нещата се промениха. Майка ми, която по онова време беше поохладняла от Бога и поотстъпила от вярата започна отново да ходи на църква и да води и мен. По отношение на ученичеството бих казал, че моята Майка Олга беше моя първи ментор и наставник, въпреки, че тогава съвсем не осъзнавах това. Майка Олга е пример за това, че човек няма нужда да бъде поставен на някаква важна позиция, за да бъде водач, лидер и човек с влияние. Нейното богатство беше връзката й с Бог, и наследството, което тя ни остави е вярата в Него. Тя пребъдваше на Лозата и живителните сокове на вечния живот преминаваха през нея към онези около нея, които бяха отворени да пият от виното на Святия Дух. По онова време всяка вечер преди да си легнем тя ми разказваше истории от Библията - за различните библейски герои - Ной, Авраам, Давид, Данаил, и разбира се за Господ Исус Христос. След това тя коленичеше и се молеше. Всяка сутрин когато се събуждах, тя вече беше на молитва. Понякога се молеше с часове. Това ме накара да ценя молитвата и да разбера важността й за връзката на християнина с Бога. Библията й никога не се прибираше в библиотеката. Винаги беше до главата й и тя непрекъснато я четеше. Това създаде у мен интерес към тази Книга на Книгите - интерес, който продължава да бъде жив и да расте и днес. Всяка неделя с баба ми си обличахме най-хубавите дрехи и отивахме на църква. Това ми показа, колко е важна църквата за духовния живот на вярващия. Друго нещо, което Майка Олга правеше беше, че посещаваше възрастни жени, които бяха болни. Шеташе им и им носеше храна. Водеше ме на домашни групи, а от време на време канеше християни и у дома. Помагаше на пастирите на църквата и на техните семейства като ги канеше у дома да си берат череши, малини и смокини. Това ме подбуди като младеж и аз да правя същото и да ценя християнското служение. Наблюдавайки живота на моята баба аз имах привилегията да разбера от първа ръка какво означава това да живееш живот с Бога и за Бога. Освен всичко друго, майка Олга беше изключително вярна в даването на десятък. От нея се научих, че всичко, което имаме идва от Бога. То не е наше, а Божие и затова ние трябва да благодарим на Бога за всичко, което Той ни дава и да Го почитаме не само с думите си, но и с парите си. По-късно като свършваше ваканцията и се връщах в Бургас при майка ми, Майка Олга поддържаше духовната си връзка с нас с една изключителна кореспонденция. Пишеше ни писма почти всяка седмица. В тях винаги ни увещаваше да живеем благочестив живот, да не допускаме компромиси със света, да се пазим от греха, да ходим на църква и да живеем свят живот. Почти всяко писмо завършваше с думите: „Имайте страх от Господа!". Това беше нейното мото. Тя непрекъснато повтаряше, че "Бог е любов, но Той е и огън пояждащ" и както Йов особено се боеше да не би тя или децата й да съгрешат пред Бога и да предизвикат гнева Му. Всичко това спомагаше за изграждането у мен на основни ученически навици и формирането ми като Христов ученик. Така разбрах, че един от начините по които Бог ни изгражда като ученици е чрез членове на семейството ни. А също така, трябва да знаем, че и ние самите имаме отговорност да живеем по такъв начин, че да оказваме благотворно влияние за благовестието на нашите деца и внуци. Всъщност, именно те са нашите първи и главни ученици. Само по този начин вярата, която имаме ще може да бъде предадена на следващите поколения. Доказателство за това намираме във 2 Тимотей 1:5 ап. Павел споменава за нелицемерната вяра, която младият Божий служител Тимотей е наследил от баба си: 5 Понеже ми е напомнено за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше в баба ти Лоида и в майка ти Евникия, а както съм уверен, и в тебе. ДОБРИЯТ НАСТАВНИК Вторият човек, който оказа сериозно влияние на моето ученичество беше моя първи пастир - п-р Илия Апостолов Илиев. Когато през ваканциите и почивките си бях в Казанлък, аз често посещавах дома им и си играех с децата им....