ПОЛЗАТА ОТ СТРАДАНИЕТО

Вечер разсъждаваме върху Божията воля и страданието. През лятото говорих серия проповеди върху слушането на Божия глас. Разгледахме въпроса, че е важно първо ние да чуваме Божия глас, защото Бог има план за нас. Той ни е създал, Той ни е избрал и се казва, че ни е създал за добри дела, в които отнапред е наредил да ходим. Слава на Бога! Той има нещо, което трябва да направим. Говорихме също за това, че Исус каза, че Той е добрият пастир и че Неговите овце слушат гласа Му. И Той каза: „Аз ги призовавам по име и ги извеждам, и те Ме следват.“ Слава на Бога! След това говорихме за това, че Бог желае да ни разкрие волята Си. Има стихове за това, че Той ще ни говори, и се казва, че ако на някой не му достига мъдрост, нека да иска. Бог, който дава щедро на всички, ще му даде без укор. Бог дава, когато ние търсим от Него мъдрост, когато търсим водителство от Него. Разгледахме също различни начини, по които ние можем да се подготвим, за да чуваме Божия глас. Разгледахме как да разпознаваме фалшивите неща от истинските. Въпреки това стои един въпрос, който е много сериозен и бих желал да го разгледаме тази вечер. Защо, след като сме сигурни, че сме чули Божия глас, че сме разбрали каква е Божията воля и сме сигурни, че вървим в Божия път, въпреки това се срещаме с трудности? Възможно ли е това? Да се чува Божия глас и въпреки това да имаш трудности? Това възможно ли е? Не само възможно, точно така е. Исус Христос по Божията воля ли беше на тази земя? Нека вземем Него за пример. И въпреки че Той беше в Божията воля, Той изпълняваше Божията воля, Той страдаше. И какво каза Той? „Ако иска някой да бъде Мой ученик, какво трябва да прави? Да вдигне кръста си.“ Какво означава кръстът? Кръстът означава да се отречеш от себе си. Кръстът означава страдание. Означава смърт. 1 Петрово 4:19 19 Затова и тези, които страдат по Божията воля, нека предават душите си на верния Създател като вършат добро. Ето, вижте, в този стих съвсем ясно се казва, че ще има хора, които страдат, и се казва, че това страдание е по Божията воля. И се казва, когато страдаш, не да се оплакваш, не да мърмориш, но да предадеш душата си на верния Създател. Бог е верен. И да продължаваме да вършим добро. Слава на Бога! Всъщност това, което ще ви кажа тази вечер, е не само, че е Божията воля да страдаме, но има и полза от това страдание. Яков 1:2 2 Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания, И как да се радваме? Аз съм в изпитания, аз съм в трудност. Изпитание означава мъка. Вижте, тук болестите не са изпитания, не винаги. Може би в някои много редки случаи. Но всъщност, когато става тук въпрос за страдание, особено в Първо Петрово, това, което се говори за тези, които страдат по Божията воля, това е страдание заради благовестието. Защото тези, които се обръщат към Бога, биват гонени. Заради това, че ти си станал християнин – слава на Бога, че сега живеем в свободен режим – но в миналото, ако ти си станал християнин, днес в много страни ти можеш да изгубиш работата си. Можеш да останеш без работа, без пари, без какво да ядеш. И когато имаш семейство, и когато имаш гладни деца, това е страдание. И не само да останеш без работа, но можеш да паднеш в затвора. И не само да паднеш в затвора, но можеш да бъдеш бит. И убит. Не само бит, но и убит. Или твои близки да бъдат убити. Вижте, за това се казва, че в такова страдание става въпрос за благовестието. Апостол Павел казва, че всички, които желаят да живеят благочестиво, ще бъдат гонени. И Петър казва: „Не се чудете на огненото изпитание, като че ли нещо странно ви постига.“ Не трябва да очакваме трудност. Но дори и днес, може да не сме в затвора, може да не сме под голям натиск, но ние срещаме финансови трудности. Ние срещаме трудности от различен характер. Но въпреки това, в тези трудности, в това изпитание, Бог изработва нещо в нас. Така че ние отговорихме на тези въпроси вече. Наистина ли сте чули Божия глас или сте направили грешка, когато има проблем? Когато има трудности, когато срещаме противоречия, позволява ли Бог да влезе страданието в живота на някого, който живее праведно и по Божията воля? Казах ви примера за Исус, че когато Той беше на земята и говореше за страданието, което ще понесе на кръста, мнозина от последователите Го изоставиха. Когато Той им каза, че ако те не ядат плътта Му и не пият кръвта Му, нямат живот в себе си, Той говореше за смъртта Си. И тогава те Го изоставиха. И дори когато Петър чу от това, което Исус му каза – че ще бъде мъчен, предаден, че ще бъде убит и на третия ден ще възкръсне – Петър Му каза: „Никак няма да ти стане това, Господи.“ Но Исус дойде, за да пострада на кръста. И хората около Него, дори апостолите, до последния момент очакваха Месията да царува в мощ и в слава. И въпреки това Той говореше за страдание. И те не можеха да разберат това. И много хора си тръгнаха. Казаха: „Тежко е това учение.“ Исус попита и своите апостоли: „И вие ли искате да си отидете?“ И те казаха: „Къде да отидем, Господи, защото само Ти имаш думи на вечен живот.“ Така че е важно да разбираме, че въпреки че сме в Божията воля, ние можем да срещаме страдания. Трябва да го знаем това нещо. И това би трябвало да ни насърчи. Защото, ако не знаем, че въпреки че сме в Божията воля, може да срещаме страдания, когато срещнем трудности, може да си кажем: „Я, сигурно не съм в Божията воля“ и да се откажем. Да се откажем от пътя си, да се откажем от служението си, защото срещаме трудности. Бог не е създателят на страданието. И страданието не произлиза от Бог, но страданието навлезе в света чрез човешкия грях. Когато човек съгреши, следствие на греха дойде смъртта. И всъщност всяко страдание, в крайна сметка, ако се проследи коренът на страданието, в крайна сметка се заключава до страх от смъртта. Но Бог може да превърне това, което е създадено за зло, в добро, за да изпълни Своята цел. И Бог използва страданието с определена цел в нашия живот. И аз ви желая да прегледаме живота си и да си помислим. Да помислим в тези страдания, които ние срещаме, какво Бог желае да изработи в нас. Ще спрем на 10 ползи от страданието тази вечер. ПЪРВАТА ПОЛЗА ОТ СТРАДАНИЕТО Първата полза от страданието е, че чрез страданието нашата вяра се изпитва. Когато срещаме трудности, вярата ни се изпитва. Ние всички, когато идваме в църква, когато са ни питали: „Вярваш ли в Господ Исус Христос и възкресението?“, ние сме казали: „Вярвам.“ И е лесно да вярваш, когато всичко е наред. Но когато има трудности, ще продължиш ли да бъдеш верен на Този, Който те е призовал? Тогава се вижда. Трябва да бъдем верни. Амин. Бог има цел в изпитването на нашата вяра – да ни утвърди. Петър казва, че това изпитване на нашата вяра е по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън. Защото ако и златото да е ценен метал, все пак то се разтапя и е нещо, което принадлежи на тази земя. В многото ниви и многото земя може би ще има много злато. Така че златото гине, но пак се изпитва чрез огън, за да излезе за хвала, слава и почест. Тук става въпрос не за златото, а за вярата. 1 Петрово 4:12-13 12 Възлюбени, не се чудете на огненото изпитание, което идва върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно;13 но се радвайте, че с това вие имате общение в страданията на Христос, за да се зарадвате много и когато се яви Неговата слава. Когато вярата се изпита, тя ще бъде утвърдена и нашата вяра ще излезе за наша похвала пред Господа, за слава и за почест, когато се яви Исус Христос. В този процес на очистване на златото, когато то се нагрява, има руда и се отделя нечистотата, и във високата температура се отделя чистото злато. Така всъщност става и с нашата вяра. Във трудностите нашата вяра се укрепява и става по-ценна. Изпитване на вярата е, когато се молите, както Исус се моли: „Отче, ако е възможно, нека да ме отмине тази чаша. Но нека не Моята воля, а Твоята да бъде.“ И Отец поиска Исус да изпие тази чаша, която беше чашата на страданието. Така че това е време, когато нашата вяра се изпитва. И когато не ни отмине чашата на страданието, ние сме принудени да изпием до дъно това страдание. Ние преминаваме през него, но в това изпитание ние се научаваме да не разчитаме на себе си, но на Бога. И ние предаваме всичко на Бога. И вярата ще ни научи, че нашите молитви не остават без отговор. Просто понякога техният отговор не е този, който ние искаме. Ние искаме едно и казваме: „Господи, дай ми това!“ И не става, и казваме: „Защо, Господи?“ Но е възможно Бог да иска нещо друго за нас. И в това изпитание то обаче ни усъвършенства. Така че първата полза от страданието е, че нашата вяра се изпитва. ВТОРАТА ПОЛЗА ОТ СТРАДАНИЕТО: СПОСОБНОСТТА ДА УТЕШАВАМЕ ДРУГИТЕ 2 Коринтяни 1:3-4 3 Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха,4 Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога. Апостол Павел казва: „Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостите!“ Той е Бог на всяка утеха, Който ни утешава във всяка наша скръб. Слава на Бога! Ние трябва да знаем, че през каквато и скръб да преминаваме, имаме Един, Който е нашата утеха. Отец е Бог на пълната утеха. Святият Дух е нашата утеха. И се казва, че Той ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога. Вижте, наистина е така. Когато ти си преминал през нещо, ти вече можеш да послужиш на другите. Например, ако една жена е изгубила детето си, това е много голямо страдание за едно семейство. Но едно такова семейство може да послужи на друго семейство, което минава през същото. Ако те не са преминали през това и някой друг говори, те могат да кажат: „А, ти не знаеш за какво става въпрос“. Но когато ти си минал през това и си получил утеха от Бога, ти вече можеш да говориш и на другите....