ПОЛЗИТЕ ОТ ИЗЦЕЛИТЕЛНОТО СЛУЖЕНИЕ

Слава на Бога. Бих желал тази сутрин да поговорим за това каква е ползата от различните начини на изцеление, които намираме в Божието Слово. Говорим за това, че в Библията има няколко начина на изцеление. Например, изцеление чрез вяра. Исус каза на хората: „Иди си, твоята вяра ще те изцели“. Значи ти можеш да получиш изцеление чрез вяра. Друг начин на изцеление е чрез Божието Слово. Той изпраща Словото Си и ги изцелява. Така че можеш да получиш изцеление чрез Божието Слово. Друг начин на изцеление е чрез полагане на ръце. Казва се: „Тия знамения ще следват повярвалите. На болни ще възлагат ръце и те ще оздравяват“. Можеш да получиш изцеление чрез помазване с масло. Казва се: „Ако някой е болен, нека повика църковните презвитери, нека се помолят над него, като го помажат с масло в Господното име. И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го придигне и ако е извършил грехове, ще му се простят“. Можеш да получиш изцеление също и чрез изцелителни дарби. Има хора, на които Бог е дал дарби на изцеление. И когато те се помолят, ти можеш да получиш чудно изцеление чрез изцелителни дарби. Можеш да получиш също изцеление чрез ходатайствена молитва. Понякога човекът няма нужда Исус да бъде тук или самият човек да се моли, но се казва в Яков: „Молете се един за друг и ще оздравеете“. Когато се молите един за друг, ще оздравеете. Така че има поне шест начина за изцеление. Има още един начин, който е чрез пост. Казва се, че ако постите, тогава здравето ви ще разцъфне. Така че постът също е един от начините на изцеление. Разбира се, има и други начини на изцеление, вероятно, в Словото, но има поне седем. Добре, какво да правим сега? Какво от това, че има толкова начини на изцеление? Защо ние да ги знаем? Защо ние да ги изучаваме? Аз бих искал да говорим малко по този въпрос. Какво от това, че в Библията има начини на изцеление? И бих искал да обърнем внимание върху връзката между изцелението и Божието царство. ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ИЗЦЕЛЕНИЕТО И БОЖИЕТО ЦАРСТВО На първо място, ако ние вярваме в изцелението, Бог ще върши изцелителни чудеса. Тези изцелителни чудеса ще приближат хората към Бога и ще ги накарат да повярват. В Евангелието на Йоан, четвърта глава, се казва така: „След два дни Той излезе оттам и отиде в Галилея. Защото сам Той заяви, че пророк няма почит в родината си. Затова Той отиде в Галилея. И като дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко, което стори в Ерусалим на празника, защото и те бяха отишли на празника. Пророк Исус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син бе болен в Капернаун. Като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране. Тогава Исус му рече: „Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате“. Йоан 4:43 43 След два дни Той си тръгна оттам и отиде в Галилея. Знаменията и чудесата – първо, за да ги получим, ние трябва да имаме вяра. Обаче ако нямаме вяра да получим тези знамения, тогава, виждайки това знамение в нашия живот, то се превръща в една верижна реакция. Значи това е като принципа на доминото. Ако падне едното, се събаря другото, другото, другото. Нали разбирате? Една бомба, когато избухва, там се получава верижна реакция. Едното взривява другото, другото, другото и се получава експлозия. Така че това, което ние искаме да видим, е една експлозия на вярата. Експлозия на Божието царство. Това е съживлението. Ние искаме да видим съживление. Няма да имаме съживление, ако нямаме знамения и чудеса. Тогава Исус изцели това дете, което беше на умиране. Даже Той не отиде да го изцели, но му каза: „Иди си, син ти е жив“. Той го изцели със Словото Си. И тогава човекът се върна и видя, че детето е оздравяло в същия час. И се казва: „И повярва той и целият му дом“. Така че ако ти имаш чудо, това ще отключи вярата ти, за да можеш не само да получиш физическото си изцеление, но да можеш да получиш духовно спасение. Това е целта – духовното спасение. Той повярва вече с тази вяра, за която се говори в края на пасажа с това: „Вярвам в Исус, Който е спасител“. И се казва: „Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак от Юдея в Галилея“. И в цялото това Евангелие на Йоан се говори за седем знамения, които Исус извърши. И в края на Евангелието, в 20-та глава, когато Исус възкръсна, Той се яви на Тома и така завършва Евангелието. Казва се така в 20-та глава на Йоан, 30-31 стих: „А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са вписани в тази книга. А тия са написани, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име“. Значи тук става въпрос за вечния живот. Т.е. има връзка между чудесата и вярата. Колкото повече чудеса имаме, толкова повече вяра ще имаме. Йоан 20:30-31 30 А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са описани в тази книга.31 А това бе написано, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име. Защото когато имаш чудо в живота си, ето, сестра Добринка казва: „Отивам при лекаря и му казвам: Докторе, аз имах инсулт, но сега аз бях изцелена от този инсулт. Нямам никаква парализа, нямам никакво последствие от този инсулт. Абсолютно съм здрава. Бях хипертоничка, вече не съм хипертоничка. Изчезна ми високото кръвно“. И докторът, като я слуша, той се насърчава и повярва. И за да може и той да бъде изцелен, и той да повярва в Исус. Защото цялата работа е, че това изцеление не е получено чрез екстрасенс, не е получено по някакъв друг начин, чрез самовнушение, но това изцеление е станало в името на Исус. И това е свидетелство, за да може другите да повярват. Когато се извършват чудеса, това е свидетелство за силата на Христос, че Той е живият Бог. И тези чудеса, когато те стават, тогава Божието царство се разширява. Вижте един друг пасаж, който бих желал да погледнем в Евангелието от Матей, 11-та глава. Казва се: „Исус, като свърши наставлението Си към дванадесетте ученици, замина оттам и започна да проповядва по градовете им“. Става въпрос за Йоан Кръстител. По това време Той беше в тъмницата, Той беше в затвора. И се казва, когато чу в тъмницата за делата на Христос... Значи, ако ние сме християни и сме вярващи, ние трябва да имаме дела. Първо трябва да имаме дела на праведност, на свят живот, на добри дела, това, което Исус правеше. Но също ние трябва да имаме и знамения и чудеса, които да ни следват. Ако ние сме повярвали, трябва да се случват чудеса в нашия живот. Защото се казва: „Тези знамения ще следват повярвалите“. И се казва, едно от знаменията е: „На болни ще възлагат ръце и те ще оздравяват“. И се казва след това, че те излязоха – значи така завършва Евангелието на Марко – „Господ потвърждаваше благовестието чрез знаменията, които го придружаваха“. Господ потвърждава благовестието чрез знаменията, които го придружават. Т.е. тези чудеса и знамения са потвърждения, които Господ извършва, за доказателство за това, че благовестието е истина и че то е от Бога. И това беше и в живота на Исус. Йоан, който беше последният старозаветен пророк и беше праведен, но не се казва той да беше извършил някакви чудеса. Той проповядваше покаяние и живееше правилен живот. Но той нямаше тези чудеса, които Исус имаше. И той се чудеше, той очакваше, че Исус като дойде, ще установи правда на земята. А пък той е в затвора. Какъв парадокс! И разбира се, той отива и праща учениците си да кажат на Исус: „Ти ли си Оня, който има да дойде, или другиго да очакваме?“ Трябва да разбираме това нещо, защото то е много свързано и с въпроса за чудесата. Че ние живеем в едно време, когато Божието царство е тук. И в същото време то все още не е тук. Защо Божието царство е тук? Божието царство е тук, защото Исус дойде. А защо още не е тук? Защото Той има да дойде пак. И защото грехът е все още тук и дяволът е все още тук. Т.е. ние живеем в едно време, когато се припокриват двете царства. Божието царство е нахлуло в царството на тъмнината, но в същото време все още царството на тъмнината е тук. И затова се казва, че Сатана е князът на този свят. И това е отговорът защо понякога не се получават изцеления, за съжаление. Понякога Бог върши чудеса и ние се молим, човекът оздравява. Но понякога, аз се спомням конкретни случаи с хора, например на брат Ваню, майка му беше болна от рак. И аз отидох и се молих, и с моята жена бяхме. Молихме за нейното изцеление, имахме вярата, че тя ще оздравее. Но тя почина. Нямахме отговор. И за съжаление има и други много случаи, в които молим се за някого, имаме вяра, не че нямаме, но пак, въпреки вярата ни, нямаме отговор на молитвата. Тогава какво да кажем? Ами вярата ни работи, така ли да кажем? Бог лишава. Ние сме длъжни да си подадем молбата. Чрез нашата молитва ние си депозираме молбата и казваме: „Господи, аз Те моля Ти да изцелиш“. Ако няма молба, няма отговор въобще. Ако има молба, може да има отговор. Така че нашата отговорност е ние винаги да продължаваме да вярваме, дори и понякога да вярваме и да нямаме отговор. Представете си Йоан. Той е Божи пророк, той казва: „Божият Агнец“. Всичко за Исус направи, кръсти Го и така нататък. Пък след това той в затвора, пък Исус проповядва. Пък той е Божият син. Как се чувства Йоан? И го обезглавиха. Това добро ли беше? Бог защо го допусна? Защото се възгордя? Не, Йоан не се възгордя. Той знаеше кой е. Той направи път за Него. Точно това е, че той имаше потвърждение, обаче ако Исус беше дошъл, както той го проповядваше... Исус не би трябвало тогава да пострада, нали? Трябва да дойде и да пострада. Точно така. Много хора минават през това изпитване и живота си дадоха за вярата, но това е писано в Писанието, че трябва да дойде и да пострада. Въпросът е това, че всъщност това, което Йоан проповядваше, беше, че когато дойде Исус, Той ще установи правда на земята. И ако Той установи правда, каквато Йоан очакваше, трябваше Ирод да бъде премахнат от Исус, нали? Защото Ирод е нечестив....