ПОМНИМ ЛИ НА КОГО СЛУЖИМ?

Има нещо, което бих желал да споделя с вас и то е от книгата на пророк Малахия. Книгата на пророк Малахия е последната книга от Стария Завет и вярвам, просто съм 100% сигурен, че Господ желае тази сутрин да ви говоря точно това слово, така че като се приберете в къщи, прочетете тази книга и разсъждавайте върху нея. Тя е написана по време, когато Божият народ се е завърнал от плен. Те са били 70 години в плен във Вавилон и след това са се върнали. Но след като са се върнали, те не са били много богати. Може би са били бедни, срещали са трудности, защото това да не живееш 70 години в държавата си и после пак да се върнеш, да започнеш от нулата. И може би те са били бедни, недоволни от Бога, загрижени, отегчени. Така че до голяма степен може би те са били като нас, защото ние също имаме трудности, проблеми, не ни стигат парите, не можем да се оправим, това няма, онова няма и в цялата тази трудност ние може би започваме да недоволстваме. И дори казваме: „Аз трябва да работя, защо да ходя на църква? Зает съм, трябва да работя.“ И като работя, пропускам събранието, пропускам поклонението, пропускам служението, нямам време за четене, нямам време за молитва и казвам дори, може би, като някои деца, които казват: „Никой не ме обича, никой не ме обича, майка ми не ме обича, баща ми не ме обича, брат ми не ме обича“. И може би и тези хора са казвали: „Господи, Ти не ме обичаш“. Но вижте какво става тук, Господ обръща нещата и казва: „Не, въпросът не е дали Аз ви обичам, защото Аз ви обичам, въпросът е вие дали Ме обичате“. Така че тази сутрин това е, което Господ желае всеки един от нас да се замисли: как аз живея с Бога? Какъв е моят живот с Бога? Каква е моята връзка с Бога? Обичам ли Го? Ходя ли с Него? Търся ли Го? Общувам ли с Него? Отдавам ли Му почитта, която заслужава? Отдавам ли Му благодарността, която заслужава? Моето служение към Него дали е такова, каквото трябва да бъде, или я карам през пръсти малко? Дали нямам други идоли, които съм допуснал в моето сърце? Това е, което вярвам, че Господ желае да ни говори и аз се моля Святият Дух да говори в нашите сърца. Защото се казва, че когато дойде Духът, Той ще ви обвини за грях, за правда и за съдба. Така че нека Святият Дух да работи в нас и Той да ни прави да бъдем живи. Защото може би понякога сме толкова затъпели, че една кожа, която е прекалено прегоряла, тя се превръща в безчувствена. И тя трябва да бъде ожилена, за да може да усети. Нека тази сутрин, ако ние сме станали така безчувствени към Господа, Неговото Слово чрез Святия Дух да ожили в нашите сърца и да усетим Неговата воля и Неговото присъствие. Малахия 1:1 1 Господнето слово, изявено на Малахия за Израил: Първо тук се казва, че това, което Малахия говори, е Словото на Господа. Той не говори Негови собствени думи. Той говори Словото на Господа. Това са думите на живия Бог. Освен това, това Слово е много интересно как е на еврейски. Започва с една дума, която е като „бреме“. Тоест, бремето, което е наложено на Малахия за Израил. Защото това, което той ще говори, не му е лесно да им говори, ами направо му е тежко това, което трябва да им каже. Защото пророчеството наистина е тежко. И понякога и аз се чувствам така, че това, което трябва да ви кажа сега, е тежко. Ама трябва да го понесете. Защото това е бремето, което Господ е възложил. Малахия 1:2 2 Аз ви възлюбих, казва Господ;а вие казвате: По какво се вижда, че си ни възлюбил?Не беше ли Исав брат на Яков? – казва Господ;но Аз възлюбих Яков, И Той казва така: „Аз ви възлюбих“, казва Господ. А вие думате: „В какво се вижда, че си ни възлюбил?“ Вижте, те казват на Господа: „В какво се вижда, че си ни възлюбил?“ Представяте ли си какво нахалство? Господ ти казва: „Аз те обичам“, а ти казваш: „Господи, по какво се вижда, че ме обичаш?“ Това е неблагодарност. И ние трябва да се пазим да не би в нас да има неблагодарност. И ако ние си казваме: „В мен няма неблагодарност“, тогава да прегледаме живота си, да прегледаме сърцата си, да прегледаме поведението си, да видим дали нашето поведение всъщност не показва, че ние сме неблагодарни спрямо Бога. Малахия 1:3 3 а Исав намразихи направих горите му да запустеяти наследството му да бъде за чакалите на пустинята. Малахия 1:4 4 И ако Едом каже: Ние станахме бедни,но ще съградим отново запустелите места,то така казва Господ на Силите:Те ще съградят, но Аз ще съборя;и ще се нарекат нечестива странаи народ, против който Господ негодува винаги. Малахия 1:5 5 Очите ви ще видят това и ще кажете:Господ е велик и отвъд Израилевите предели. Любовта на Бог се вижда в това, че Той е възлюбил народа Си. И независимо какво се случва, Той отново ги запазва, отново ги завръща в тяхната земя, отново ги благославя. А тези, които са техните противници, защото Едом бяха противници на Израел и врагове на Израел. И когато Израел беше завеждан в плен, вавилонците пееха и се радваха и злобееха заради това, че враговете им Израел отиват в плен. Но Господ казва: „Те ще бъдат наказани, Аз ще негодувам против вашите врагове, а вие сте възлюбени.“ И вие ще видите, че Господ е велик не само в Израел, но и в целия свят. Така че тази сутрин ние трябва да се замислим за това, че Господ ни е избрал. Бог, Създателят на всичко видимо и невидимо, Творецът на цялата земя, на небето, на звездите, на галактиките – Той те обича. Усещаш ли Неговата любов? Той те обича. Бог е любов. Слава на Бога! Ние никога не трябва да забравяме, че Бог ни обича и ние трябва да имаме този живот с Него. И да знаем: „Бог ме обича“. И аз да откликвам на тази Божия любов. Слава на Бога! Малахия 1:6 6 Син почита баща сии слуга – господаря си;и така, ако съм Аз баща, къде е почитта към Мен?И ако съм Господар, къде е страхът от Мен? –казва Господ на Силите на вас,свещеници, които презирате името Ми.Но вие казвате: В какво показахме презрение към името Ти? Обикновено трябва да е така, някои синове може би не почитат, но трябва всички синове да почитат бащите си. И се казва по принцип: „Син почита баща си и слуга господаря си!“ Ако прочетете: „Аз съм баща, къде е почитта към Мене?“ Това е много тежко. Просто Господ ви го казва. Ако „Аз съм баща, къде е почитта към Мене?“ Това означава, че Господ се чувства непочетен. Господ се чувства непочетен. И това означава, че ние трябва да се замислим дали в нещо, което ние правим, не го правим по такъв начин, че всъщност с нашите действия ние караме Господ да се чувства непочетен, неуважен. Ние сме неблагодарни. Той казва: „И ако Аз съм господар, къде е страхът от Мене?“ Има ли в нас страх от Господа? Трябва да си зададем този въпрос. И вижте, Той не говори на невярващи. Той не говори на хора от други държави, хора от света, хора, които не Го познават. Той говори на свещениците. Вижте, казва: „Господ на Силите на вас, свещеници, които презирате името Ми“. Просто това е невероятно обвинение. Ние сме възлюбени от Господа. Ние сме свещеници на Господ. Като протестантска църква, ние вярваме в свещенството на всички вярващи. Т.е. всеки един, който е повярвал в Исус, Господ ни е направил царство от свещеници и свят народ. Ти си свещеник на Господа. Но в какво показваме презрението? Вижте, това е невероятно. В това пророчество народът дръзва да спори с Господа. Просто някой път, като се карам с моите деца, аз не се карам много с тях, но чувал съм някой друг, който се кара с децата си. Майката казва: „Не прави така!“ Той казва: „Какво правя? Какво да не правя? Не ме слушаш.“ „Как да не те слушам?“ Едно такова нещо. И тук Господ им казва: „Аз ви възлюбих.“ Те казват: „По какво се вижда, че си ни възлюбил?“ Те са недоволни хора. Бог им казва: „Къде е почитта към Мене?“ Те казват: „В какво показваме презрение към името Ти?“ Те смятат, че не са направили нищо против Бога, а сега обвиняват, че Господ не говори истината против тях. Това е много опасно състояние. Това означава, че те не осъзнават с кого си имат работа. ОСЪЗНАЙ С КОГО СИ ИМАШ РАБОТА И това е, за което сега искам да говоря днес. Вярвам, че Бог желае да говори с нас. Осъзнай с кого си имаш работа. Кой е този, с когото ти си във връзка, Бог? Какъв е Той? Кой е Той? Какъв е Неговият характер? Може ли ти да Му казваш на Него: „В какво показах презрение към името Ти?“ Ако Той ти е казал, че ти показваш презрение към името Му, по-добре се смири и кажи: „Господи, чакай да си прегледам аз пътчетата, да видя в какво аз показах презрение към името на Господа.“ Малахия 1:6 6 Син почита баща сии слуга – господаря си;и така, ако съм Аз баща, къде е почитта към Мен?И ако съм Господар, къде е страхът от Мен? –казва Господ на Силите на вас,свещеници, които презирате името Ми.Но вие казвате: В какво показахме презрение към името Ти? Нека да видя. И Господ им казва: „Принасяте осквернен хляб на жертвеника Ми.“ Но вие казвате: „С какво Те осквернихме?“ Те пак се карат. „С това, че казвате: Трапезата Господня е за презиране.“ И вижте какво става. И когато принесете сляпо животно за жертва – не било лошо. Нищо, че е сляпо, но пак е животно. И когато принесете куцо или болно – не било лошо. Но принеси го сега на началника си. Ще бъде ли благоразположен към тебе или ще те приеме ли – казва Господ на Силите. Малахия 1:7-8 7 Принасяте осквернен хляб на жертвеника Ми.Но вие казвате: С какво Те осквернихме?С това, че казвате:Трапезата Господня е за презиране.8 Когато принесете сляпо животно за жертва, казвате, че не било лошо.И когато принесете куцо или болно, пак не било лошо!Принеси го сега на началника си;ще бъде ли благоразположен към тебе,ще те приеме ли? –казва Господ на Силите. Това означава, че ние трябва да си помислим за нашето служение и за отношението към нашето служение. Дали ние служим на Господа по начина, по който Той заслужава да Му служим? В какво се изразява нашето служение? Как служим ние на Господа? Какво ще кажете? Аз ви питам. Как служим на Господа, според вас? Като новозаветни свещеници какво правим, за да служим на Господа? Пренасяме духовни жертви. Какви? Да. Добре,...