ПОРАДИ БОЖИИТЕ МИЛОСТИ

Римляни 12:1 2 Царе 24:1-14 1 След това гневът на Господа пак пламна против Израил и Той подбуди Давид против тях, като каза: Иди, преброй Израил и Юда.2 И така, царят каза на началника на войската Йоав, който беше с него: Мини сега през всички Израилеви племена от Дан до Вирсавее и пребройте народа, за да узная броя на народа.3 А Йоав отвърна на царя: Господ, твоят Бог, дано прибави на народа стократно повече, отколкото са, и очите на господаря ми, царя, дано видят това. Но защо господарят ми, царят, намира наслада в това?4 Обаче царската дума надделя над Йоав и над началниците на войската. Затова Йоав и началниците на войската тръгнаха от името на царя да преброят Израилевия народ.5 Като преминаха Йордан, се разположиха при Ароир, към Гад и към Язир, отдясно на града, който е сред долината.6 После отидоха в Галаад и в земята Тахтим-одси. Отидоха и в Дан-яан и в околността до Сидон.7 След това отидоха в Тирската крепост и във всички градове на евейците и на ханаанците; и излязоха във Вирсавее в южна Юда.8 И така, като прекосиха цялата земя, се върнаха в Йерусалим след девет месеца и двадесет дни.9 Йоав доложи на царя броя на преброения народ. Броят беше: от Израил – осемстотин хиляди силни мъже, които можеха да си служат с меч; и от Юдовите мъже – петстотин хиляди.10 След като Давид преброи народа, сърцето му го изобличи. И Давид каза на Господа: Съгреших тежко, като извърших това. Сега, моля Ти се, Господи, премахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.11 И когато Давид стана на сутринта, Господнето слово дойде към пророка Гад, Давидовия ясновидец, като му каза:12 Иди и кажи на Давид: Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша над теб.13 И така, Гад отиде при Давид и му извести това. После му каза: Дали за седем години да има върху тебе глад по земята ти, или три месеца да бягаш от неприятелите си, като те преследват, или три дни да има мор в земята ти? Размисли сега и виж какъв отговор да отнеса на Онзи, Който ме е пратил.14 Давид отвърна на Гад: Намирам се в голямо утеснение; обаче нека паднем в ръката на Господа, защото Неговите милости са много; но в ръката на човек да не изпадна. Във Втора книга на царете, двадесет и четвърта глава, от първи до четиринадесети стих, ще прочетем. И там виждаме една интересна история от живота на цар Давид. Казва се: „Подир това гневът на Господа пламна против Израил, и Той подбуди Давид против тях, като каза: Иди, преброй Израил и Юда.“ Вижте, в този стих се казва, че Господ подбуди Давид против народа Си; но тази подбуда в сърцето на Давид не беше движена от благочестие, а от славолюбие. Всъщност желанието за преброяване не се зароди в Божието сърце. По-скоро това желание се породи в сърцето на Давид. Но този стих ни казва, че Господ подбуди Давид, и по този начин Бог ни разкрива, че е в контрол на всичко, което става. Бог е в контрол дори на нашите страсти. Разбира се, Той не ги подбужда, защото в Новия завет Яков казва, че изкушенията идват от собствената страст на човека, а от Бога идват само добри неща. Но ако прочетете цялата история, ще видите, че в крайна сметка това падение и този грях на Давид доведоха до определянето на мястото, на което щеше да бъде построен Соломоновият храм. Тоест Бог преобръща всяко зло за добро. Бог е в контрол. Но тук виждаме как се разви цялото действие. „Царят, прочее, каза на военачалника Йоав, който беше с него: Мини сега през всичките Израилеви племена, от Дан до Вирсавее, и пребройте людете, за да зная броя им.“ Давид поиска да знае числеността на армията си. Това само по себе си не беше грешно, но имаше нещо грешно в отношението на Давид, и то правеше преброяването грях. Това би следвало да ни напомни, че има много неща в живота ни, които сами по себе си не са грешни, но отношението, с което ги вършим, ги прави грешни. Затова трябва да внимаваме за отношението на сърцето си. Йоав каза на царя: „Господ, твоят Бог, дано притури на людете стократно повече, отколкото са, и дано очите на господаря ми царя видят това; но защо господарят ми царят намира наслада в това нещо?“ Виждате — Йоав усети отношението на Давид. И директно му каза: „Защо господарят ми царят намира наслада в това нещо?“ Виждате ли — това е един от основните проблеми с греха: че ние намираме наслада в него. Въпреки че не си признаваше, Давид намираше наслада в това преброяване. Именно тази наслада ни кара да желаем да продължаваме в греха и да не желаем да се покаем и да го оставим. А нашата наслада като вярващи хора би следвало да бъде не в греха, а в Бога. Обаче царската дума надделя над Йоав и над военачалниците. И така Йоав и военачалниците излязоха от царя, за да преброят Израилевите люде. Когато решим да извършим даден грях, винаги има хора, обстоятелства, съвестта, Святият Дух или други гласове, които ни предупреждават, че това, което възнамеряваме, не е добро. Въпреки това нашата дума надделява. Тук се казва, че царската дума надделя. Ние сме царете в живота си. Ние имаме последната дума. И нека да си признаем — обичаме да се налагаме. Не допускаме друг да ни дава тон в живота. Харесва ни да правим точно това, което сме си наумили. Давид си беше наумил, че трябва да преброи войската си, и го направи. Това преброяване не беше просто нещо, като нашето преброяване, което се прави на десет години в България — то изискваше доста усилия, време, хора, обикаляне, работа, финанси. Продължи малко повече от една нормална бременност — девет месеца и двадесет дни. Казва се: и когато преминаха Йордан, разположиха се при Ароир, после дойдоха в Галаад и в земята Тахтим-одси, дойдоха и в Дан-яан, и наоколо до Сидон; тогава дойдоха в Тирската крепост и във всичките градове на евейците и на ханаанците, и излязоха към Вирсавее, в южна Юда. И като преминаха през цялата земя, дойдоха в Ерусалим в края на девет месеца и двадесет дни. И Йоав доложи на царя броя на преброените люде: от Израил бяха осемстотин хиляди силни мъже, които можеха да теглят нож, а от юдовите мъже — петстотин хиляди. Давид беше нетърпелив да научи резултата. Но когато го научи, той се осъзна, и се казва, че сърцето му го изобличи. И аз мисля, че това, от което имаме нужда, е меко сърце. Ако имаме меко сърце, то ще ни изобличи, когато извършим грях, и това ще ни доведе до покаяние и в крайна сметка до спасение. Проблемът е, когато сърцето ни е закоравено и въпреки че чува Божия глас, продължава да не му обръща внимание и да се наслаждава в греха. Едно такова сърце ще ни погуби. Давидовото сърце обаче не беше такова. В молитвата си Давид се покая и изповяда, че е направил голяма глупост. Казва се: и след като преброи людете, сърцето му го изобличи; и Давид рече на Господа: „Съгреших тежко, като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, Господи, отмахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.“ Вижте колко откровен е Давид — признава, че е направил голяма глупост. Много от греховете, които вършим, ако погледнем назад, ще осъзнаем, че всъщност са голяма глупост. Проблемът е, че не можем да ги видим в момента, в който ги вършим. Не можем да имаме тази ясна преценка, защото егоизмът ни пречи, страстите ни пречат, желанието да се насладим на временното ни пречи. И започваме да ги виждаме като голяма глупост едва когато последствията започнат да ни притискат. Защото няма грях без последствия. Грехът е семе, и се казва: който сее за плътта, от плътта ще пожъне тление — а тлението означава смърт; а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот. 2 Царе 24:11-13 11 И когато Давид стана на сутринта, Господнето слово дойде към пророка Гад, Давидовия ясновидец, като му каза:12 Иди и кажи на Давид: Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша над теб.13 И така, Гад отиде при Давид и му извести това. После му каза: Дали за седем години да има върху тебе глад по земята ти, или три месеца да бягаш от неприятелите си, като те преследват, или три дни да има мор в земята ти? Размисли сега и виж какъв отговор да отнеса на Онзи, Който ме е пратил. И ето, дойде последствието. Когато Давид стана на сутринта, Господното слово дойде към пророк Гад, Давидовия гледач, казвайки: „Иди, кажи на Давид: Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша върху тебе.“ Като добър баща, Бог накара Давид сам да си избере наказанието. Аз така правя с момчетата: като направят някоя беля, им казвам: „Хайде сега, кажете какво да ви бъде наказанието.“ Така и Бог — Той ни обича. И казва на Давид да си избере. И тринадесети стих казва: дойде Гад при Давид да му извести това и му рече: „Дали за седем години да има глад по земята ти, или три месеца да бягаш от неприятелите си, като те преследват, или три дни да има мор в земята ти? Размисли сега и виж какъв отговор да върна на Онзи, Който ме прати.“ Интересна е продължителността на наказанията, които Бог предлага. Седем години — това е доста дълъг период глад. Или три месеца по-интензивно наказание — преследване. А Давид беше преследван и просто му беше дошло до гуша от преследване. Или три дни — съвсем кратко, но много интензивно: смъртоносна епидемия, мор. И Давид рече на Гад: „Намирам се в голямо утеснение.“ Какво да избере сега? „Нека паднем в ръката на Господа, защото Неговите милости са много; но в ръката на човек да не изпадна.“ Въпреки Божия гняв, Давид предпочете да падне в ръката на Господа, защото познаваше Бога и знаеше, че милостите Му са повече от гнева Му. И бих желал тази сутрин да помислим върху този въпрос: познаваме ли Бога? Познаваме ли Неговите милости? „БОЖИИТЕ МИЛОСТИ СА МНОГО“ — ТЕ СА КАТО МИЛОСТТА НА МАЙКА КЪМ ДЕТЕТО Ѝ, И СА БЕЗКРАЙНИ. Псалм 51:1 1 За първия певец, псалом на Давид, когато пророк Натан дойде при него, след като той беше влязъл при Витсавее.Смили се над мене, Боже, според милосърдието Си;според множеството на благите Си милости изличи беззаконията ми. Бихме ли могли да кажем — не просто с устата си, но с цялото си сърце — „Божиите милости са много“?...