ПОРАДИ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО – 2

Лука 24:1-48 По идея на Пол Кислинг Лука 24 гл. започва с разказа  за посещението на жените на гробницата на Христос (24:1-12). 1 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили. 2 И намериха камъка отвален от гроба. 3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса. 4 И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло. 5 И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите? 6 Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея, 7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне. 8 И спомниха си думите Му. 9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други. 10 А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите. 11 А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха. 12 А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото. Апостолите не очакваха възкресението. Когато чуха разказа на жените, че те са отишли на гроба и са намерили камъка отвален и гроба празен, те си мислеха, че жените са полудели. За апостолите идеята, че човек, който е бил бичуван, бит, нараняван, разпнат и прободен е възкръснал от мъртвите след смъртта си беше меко казано странна. Една такава новина беше трудна за преглъщане. Великден е пълен с изненадващи неща. Възкресението, което е основата на християнската вяра е пълно с изненади. До голяма степен то е нещо мистериозно, тайнствено, необяснимо. Въпреки това, именно възкресението стои в основата на нашата вяра. В 1 Коринтяни 15:17 ап. Павел отбелязва: 17 и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си. 18 Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали. 19 Ако само в този живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление. Тук апостол Павел ни казва какви биха били последствията за нас ако Христос не е бил възкресен. Тези неща, които той споменава биха били истини, ако Христос не беше възкресен. Но, нека тази сутрин да видим какви са последствията от това, че Христос възкръсна – какви са последствията от възкресението? В Лука 24:13-27 четем какво се случи с двама от учениците, които не повярваха на свидетелството на жените. 13 И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии далеч от Ерусалим. 14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова що бе станало. 15 И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях; 16 но очите им се удържаха да Го не познаят. 17 И рече им: Какви са тия думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени. 18 И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само Ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни? 19 И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде; 20 и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха. 21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден откак стана това. 22 При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба, 23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив. Представяте ли си ситуацията. Тези двама ученика вървят по пътя за Емаус и разказват объркванията си, борбите си и преживяванията си. Но ги казват на кого? На самия Исус, който върви с тях. Забелете, тук е интересно това, че те казват за жените, че те са видели „видение на ангели“. Но, „видение“ ли видяха жените или „ангели“? Жените не видяха „видение“ на ангели, те видяха „ангели“. Виждате ли, още от самото начало учениците не вярваха на жените и те си обясняваха по някакъв свой си начин това, което жените бяха им казали, че са видели. Те не вярваха, че Исус действително е възкръснал от мъртвите. Затова и бяха натъжени. 24 И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели. 25 И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците! 26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си? 27 И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания. ПОРАДИ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НИЕ МОЖЕМ ДА РАЗБИРАМЕ СВЕЩЕНИТЕ ПИСАНИЯ Първото нещо, което ние можем да знаем в резултат на това, че Исус Христос възкръсна от мъртвите е, че Бог има спасителен план за човечеството – план, който Той ни е разкрил предварително в Свещените писания на Стария Завет. Благодарение на възкресението ние можем да четем и да възприемаме свещените писания по един нов начин. Единствено чрез възкресението най-накрая ние можем да видим всичко, което Бог през цялото време ни е разкривал в тях. Благодарение на възкресението най-после ние можем да схванем Божието послание към нас. Забележете какво им каза Исус: 25 И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците! Къде е записано това, което са говорили пророците? В Свещените писания на Стария Завет. 26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си? Има старозаветни пасажи, които ние можем да разберем единствено поради това, че Христос възкръсна от мъртвите. Например, пророк Михей ни казва, че Помазаникът нямаше да бъде роден в столицата Ерусалим, а в селцето Витлеем. Ако Той щеше да бъде наследник на цар Давид, не би ли било по-подходящо Той да се роди в столицата, в Ерусалим. Според нас – да, но според Бог - не. Той щеше да се роди във Витлеем – в градчето от което произхождаше семейството на Давид, но въпреки, че щеше да бъде цар, той нямаше да бъде роден в Ерусалим, града на царете (Михей 5:2). 2 А ти, Витлеем Ефратов, Макар и да си малък за да бъдеш между Юдовите родове, От тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израиля, Чийто произход е от начало, от вечността. Пророк Захария пък говореше за това, че Месия ще дойде яздещ не на колесница, а на осле, на малко магаренце (Захария 9:9). 9 Радвай се много Сионова дъщерьо; Възклицавай, ерусалимска дъщерьо; Ето, твоят цар иде при тебе; Той е праведен, и спасява, Кротък, и възседнал на осел, Да! на осле, рожба на ослица. По онова време колесниците са били като съвременните танкове. Но според това пророчество вместо възседнал боен кон или каращ колесница, Израилевият цар язди магаре. Пророк Исая говори за страдащия и смирен Божий слуга и за това как той понася греховете на другите; как поради това той ще бъде унижен и малтретиран по един жесток начин; и как той ще умре и ще понесе смърт заради другите (Исая 53:7-8). 6 Всички ние се заблудихме както овце, Отбихме се всеки в своя път; И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни. 7 Той беше угнетяван, но смири Себе Си, И не отвори устата Си; Както агне водено на клане, И както овца, която пред стригачите си не издава глас, Така Той не отвори устата Си. 8 Чрез угнетителен съд биде грабнат; А кой от Неговия род разсъждаваше, Че биде отсечен отсред земята на живите Поради престъплението на Моите люде, върху които трябваше да падне ударът? Всички тези пророчества са съвсем ясни за нас, понеже сме ги слушали стотици пъти, и понеже имаме един възкръснал Спасител, но за хората, преди възкресението тези пророчески пасажи бяха необясними. Спомнете си какъв беше въпросът на етиопския евнух към Филип, когато той четеше този пасаж от книгата на пророк Исая в неговата колесница на връщане от поклонение в Ерусалим (Деяния 8:34). 34 И скопецът продума и рече на Филипа: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът, - за себе си ли, или за някой друг? Задавайки този въпрос скопецът изразяваше всеобщото неразбиране на хората от онова време за старозаветните пасажи които говореха за Месия. Тези и други подобни пророчества представляваха парченца от пъзел, които съдържаха някакви намеци или подсказки (алюзии) за характера и служението на Месията, но хората не знаеха как да ги сглобят за да видят цялата картина. Имаше една група юдеи, които живееха в Кумран и които имаха писания, които са наречени „Свитъците от Мъртво море“. Тази група юдеи се наричаше Есеи. Есеите до такава степен не харесваха това, което ставаше в Ерусалим, че се заселиха в Кумранските пещери и основаха тяхно собствено общество. И знаете ли как те тълкуваха всички тези писания за които говорихме? Те смятаха че щеше да има двама месии. Единият – побеждаващ цар-завоевател, а другия – страдащ свещеник-слуга. Те не можеха да проумеят как Месията, за когото се говори в пророчествата може да бъде един и същи човек. Как може едновременно да бъде и цар и жертва? Но, това, което се случи поради възкресението е, че благодарение на него, ние започнахме да разбираме какъв е бил Божия план през цялото време от самото начало. Благодарение на възкресението ние знаем края на историята. Благодарение на възкресението ние знаем как да четем писанията и как да ги тълкуваме. Има един Месия, не двама. И този Месия е Исус Христос от Назарет, който умря на кръста за нашите грехове и възкръсна от гроба за нашето оправдание. Как може да сме толкова глупави и бавни в схващане? Как не можахме да проумеем Божия план? Вижте какво каза Исус на двамата ученика по пътя за Емаус (ст. 25): 25 И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците! А по-нататък, когато двамата ученика размишляваха за техните собствени преживявания те казаха (ст.32): 32 И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията? Тяхното сърце, тяхната съвест потвърждаваше, че това, което Исус им говореше докато им тълкуваше писанията беше истина. Христос отвори умовете им за да разбират писанията....