ПОСЛЕДВАЩА ГРИЖА В ДУХОВНАТА РАБОТА

1 Солунци 2:1-3:13 Не е достатъчно една риба само да се хване. За да не се развали, тя трябва и да се очисти. Иначе, тя е била уловена напразно. Когато работим за Бога това не е някакъв вид "спортен риболов" при който рибарите хващат рибата само заради удоволствието от ловуването и след това я връщат обратно във водата. Не. Ние желаем тези, които са уловени за Божието царство да останат в него. Точно затова е нужна последващата грижа. Иначе има опасност нашият труд да бъде напразно. В 1 Солунци 2:1 ап. Павел пише: 1 Защото сами вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразно; Солунските вярващи не са били от хората, които не откликват на благовестието. Напротив, те са приели апостолското благовестие като Божие Слово и това е довело до тяхното спасение (1 Солунци 2:13). В първата глава на посланието ап. Павел разказва за чудото на първоначалния успех на Солунците във вярата (1 Солунци 1:4-9). 4 Понеже знаем, възлюбени от Бога, братя, че Той ви е избрал; 5 защото нашето благовестване между вас не беше само с думи, но и със сила, със Светия Дух и с голяма увереност; както и знаете, какви се показахме помежду ви заради вас. 6 И вие станахте подражатели на нас и на Господа, като, всред много скърби, приехте словото с радост, която е от Светия Дух; 7 така щото станахте пример на всичките вярващи в Македония и в Ахаия. 8 Защото не само се прогласи Господното слово от вас в Македония и Ахаия, но се разчу навсякъде и вашата вяра в Бога, така щото няма нужда ние да казваме нещо за нея. 9 Защото сами те оповестяват за нас какъв достъп имахме при вас, и как сте се обърнали от идолите към Бога, за да служите на жив и истинен Бог. Какво удивително добро начало. Наистина, присъствието и първоначалната работа на Павел, Сила и Тимотей всред тези хора, не са били напразни.Те, обаче, са били принудени да напуснат Солун и да оставят новосформираната църква без така необходимата духовна грижа. От Деяния на апостолите научаваме, че по време на Второто мисионерско пътуване Павел, Сила и Тимотей идват от Филипи в Солун (Деяния 17:1-10). Там три съботи подред те споделят благовестието в местната синагога. Така се формира Солунската църква. Юдеите, обаче "подбудени от завист", намират лъжесвидетели, атакуват къщата на Ясон където са отседнали Павел и Сила. Като не ги намират, хващат самия Ясон заедно с няколко новоповярвали братя и ги завличат пред градоначалниците. Обвиненията им са неясни, но с тежък политически оттенък. Те се провикват: "Тия, които изопачиха света, дойдоха и тука; и Ясон ги е приел; и те всички действуват против Кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар Исус." Това разбира се е едно неясно и недоказано обвинение, но то повлиява на народа и управителите на града, и това довежда до смущение. Ясон и другите братя все пак са пуснати под гаранция, може би с условието, че ако отново ги видят с Павел и Сила, ще ги накажат. Този инцидент предизвиква незабавното преместване на Павел и Сила в Берия. Животът им до такава степен е подложен на опасност, че те напускат Солун през нощта (Деяния 17:10). Принудителното заминаване на апостолите довежда до една опасна изолация на апостолите от новоповярвалите солунци. Затова, те се опитват да заместят личния контакт с писмена кореспонденция. Така се появяват Посланията към солунците. В тях виждаме загрижеността на апостолите за последващата грижа за новоповярвалите в Христос. Писмената кореспонденция разбира се не е достатъчна и ап. Павел изпраща назад Тимотей. В 1 Солунци 3:1-2,5 апостолът пише: 1 Затова, когато не можахме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина; 2 и изпратихме Тимотея нашия брат и Божий служител в Христовото благовестие, да ви утвърди и да ви утеши във вярата ви, 5 И по тая причина, когато не можах вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би да ви е изкусил изкусителят, и трудът ни да бъде напразно. Във втора и трета глава на това послание ние можем да видим какво трябва да правим за да се погрижим за нашите нови братя и сестри в Господа докато те са още духовни бебета. Преди да продължим бих искал също да подчертая, че последващата грижа не е само грижа на пастира. Един човек не може пълноценно да се грижи за повече от няколко човека. Не. Последващата грижа е отговорност на всеки зрял християнин. Така че, ако се считаш за такъв, слушай внимателно и поеми отговорността си! ГОТОВИ ДА ПОНАСЯМЕ ОБВИНЕНИЯ Първо, трябва да бъдем готови за опозиция (1 Солунци 2:1-2). 1 Защото сами вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразно; 2 но, като бяхме от по-напред пострадали и бяхме опозорени във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба. Павел, Сила и Тимотей проповядваха благовестието "всред голяма борба". Трябва да бъдем готови и ние също така да бъдем обвинени, че проповядваме за пари или имаме някакви нечисти мотиви. Това не е нещо ново - в същото бяха обвинени и апостолите. Ето как ап. Павел се защитава срещу тези фалшиви обвинения (ст.3-6): 3 Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто подбуждение, нито е било с лукавщина; 4 но както сме били одобрени от Бога да ни се повери делото на благовестието, така говорим, не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни. 5 Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, (Бог е свидетел); 6 нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли) Забележете, в колко неща бяха обвинявани апостолите: че са заблудени ("самоизмама"); че имат някакви нечисти мотиви ("нечисто подбуждение"); че са лукави манипулатори ("ласкателни думи"); че са сребролюбци, които искат да ги излъжат и да им вземат парите ("прикрито сребролюбие"); че са суетни, желаят да се налагат и търсят безусловна признателност ("слава от човеци"). Ако желаем да работим с хората и да бъдем благовестители и ние трябва да бъдем готови да понесем същите или подобни обвинения. Разбира се, не трябва да допускаме те да имат каквото и да било основание. Напротив, трябва да бъдем безупречни и дори готови да се откажем от неща, които ни се полагат, само и само всички пречки за утвърждаването на новоповярвалите да бъдат съборени. В Тит 2:8 ап. Павел казва, че трябва да бъдем такива, че "да се засрами противникът, като няма какво лошо да каже за нас". ДУХОВНИ МАЙКИ И БАЩИ Според думите на ап. Павел трябва да бъдем духовни майки и бащи. В ст.7 ап. Павел споделя, че той и другите апостоли са били нежни към новоповярвалите солунци, така както кърмачка се грижи за своето бебе. А в ст.11 той казва, че те са работили с всеки един поотделно и са го увещавали така както баща своите деца. Без такова отношение ние не бихме могли да запазим новородените Божии чада в тяхната нова вяра (1 Солунци 2:7-11). 7 но сме били нежни посред вас, както доилка, когато се грижи за чадата си. 8 Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили. 9 Затова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядахме ви Божието благовестие. 10 Вие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите, 11 като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си, 12 и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава. ПРАВИЛНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПОСЛАНИЕТО И СЛУЖИТЕЛИТЕ Трябва да учим новоповярвалите не само на благочестиво поведение, но и на правилно отношение към Библията, към църквата, към проповедите и хвалението. Трябва да им помогнем да разберат, че това, което говорят евангелизаторите и пасторите, това, което пише в Библията не е просто някаква човешка философия, не е някакво човешко учение, а Божието Слово (1 Солунци 2:13). 13 И за туй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го, не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите. ТВЪРДОСТ И ИЗДЪРЖАНЕ ОТ САМОТО НАЧАЛО Съвсем в началото солунските братя бяха изложени на сурово гонение. Вече ви казах какво се беше случило с Ясон и с другите братя. Те имаха нужда от насърчение. Затова ап. Павел ги окуражи, че това, което им се случва не е изолирано явление. По подобен начин, ако и от различни гонители страдаха и църквите в Юдея. (1 Солунци 2:14-17). 14 Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите; 15 които и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угождават и на всичките човеци са противни, 16 като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълнят мярката на греховете си; но безграничният гняв ги постигна. Поради това, че обръщението към Христос почти винаги предизвикваше гонение, апостолите учеха новоповярвалите, че християнския живот не е покрит с рози. Напротив, ще има много страдания и мъчнотии. Но си струва, защото този път води към славата на Божието царство. Това беше практика на ап. Павел още от първото му мисионерско пътуване (Деяния 14:21-22). 21 И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия, 22 и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство. Същото трябва да правим и ние. Не да правим реклама на вярата, от която тя така или иначе не се нуждае, а да посочим на новоповярвалите, че пътят е труден, да ги подготвим за гонения и отхвърляне, като в същото време ги мотивираме, че страданията си струват, защото укрепват характера ни и ни правят като Христос. Спомнете си какво каза Исус в Матей 16:24-25: 24 Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене,...