ПОСОКАТА НА НАШАТА ЦЪРКВА

Не знам дали знаете какво е „джи пи ес“ (GPS - Global Positioning System) (може би тези, които имат автомобили знаят), но това е едно устройство, едновременно като компас и карта. Ако пътуваш с кола, то ти казва накъде да вървиш. Като му зададеш адреса, на който искаш да отидеш, то автоматично знае пътя. Свързва се със сателитите около земята и ти казва: „След 500 метра завий наляво… След 200 метра завий надясно.“ И така нататък, докато стигнеш до твоята крайна дестинация. GPS-ът има една много интересна функция, която на английски се казва „North Up“, което означава „Север нагоре“. Когато караш, картата е обърната така, че пътят да ти бъде водещ, но така може да изгубиш представа за посоката, в която се движиш – на север, на юг, на изток или на запад. Но ако натиснеш бутона „North Up“, който при някой приложения е обозначен със стрелка на компас, картата се ориентира север-юг и ти можеш да се ориентираш за посоките. Мисля, че като християни, за нас е много важно да бъдем духовно ориентирани. Ние трябва да знаем откъде идваме и накъде отиваме, и каква е посоката, в която се движим в нашия живот. В Божието Слово имаме обещание за Божието свръхестествено водителство в живота ни. Мисля, че бихме могли да го наречем GPS-обещанието. В Исая 30:21 се казва: 21 И ушите ти ще слушат зад тебе слово, което,Когато се отклонявате на дясноИ когато се отклонявате на ляво,Ще казва: Този е пътят, ходете по него. Този стих е като описание за действието на GPS-а, защото, когато караш, ако се отклониш наляво, или ако се отклониш надясно, устройството казва: „Преизчисляване“. GPS-ът преизчислява маршрута, така че от тази точка, в която си се отклонил, пак да отидеш на мястото, на което си задал, че трябва да отидеш. Всеки християнин има един вътрешен духовен GPS в себе си. Този GPS се казва „гласът на Святия Дух, който ни води“. В Римляни 8:12 се казва: 14 Понеже, които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове. Ако сме новородени и изпълнени със Святия Дух, Той ни ръководи. Когато се отклоним от Божия път, Святия Дух ни казва: „Върни се! Върни се по пътя на правдата, по който трябва да ходиш“. Святият Дух е този, който ни води, и Той желае ние да вървим по Божия път. Ние знаем къде е крайната ни точка, нашата дестинация. Крайната ни точка е небето, небесният ни дом, Божието присъствие, възкресението от мъртвите и новото небе и новата земя, „в която живее правда“ (2 Петрово 3:13). НЕБЕСЕН ПОЩЕНСКИ КОД Всеки град, всяко населено място има пощенски код. Вечният пощенски код, на всички хора, които са повярвали в Бог, е в небето. Ние, които сме спасени, сме „съграждани на светиите“ и имаме небесен пощенски код (Ефесяни 2:19). За съжаление, пощенският код на тези, които не са повярвали в Бога, е в ада (Йоан 3:18). Нашето желание за тези, които са се засилили към ада, е да сменим пощенския им код – да не е в ада, но в небето (Колосяни 1:13). Нашият пощенски код, крайната точка, дестинацията ни е в небето, в Божията Слава. Но, ние не искаме да стигнем там сами, защото има нещо по-добро от това да отидем в небето и да бъдем завинаги с Господ. И това е да не отидем там сами, но да вземем и други със себе си (Филипяни 1:21-26). Затова, след като ни спаси, Бог не ни взе веднага при Себе Си, но все още ни държи на тази земя – за да споделяме и с другите това, което Той ни е разкрил за Себе Си. Иначе, след като повярвахме, Той щеше веднага да ни вземе. Но, тогава, кой щеше да остане тук да разнася и разпространява благовестието? Бог ни е оставил тук с тази единствена цел – да можем да проповядваме Божието слово (Марк 16:15-16). Освен нас, никой друг не може да служи за спасение на другите, защото благовестието е поверено не на ангелите или на някое друго същество (1 Петрово 1:12). Благовестието е поверено на нас. Ние сме божиите инструменти; ние сме божиите пратеници; ние сме божиите глашатаи; ние сме Божиите посланици (2 Коринтяни 5:20). НАШАТА ЦЕЛ Ако не знаеш накъде отиваш, няма да стигнеш никъде. Нашата цел е духовна – разширяване на Божието Царство.Нашата цел е да прославяме Бога като следваме Исус и обучаваме Негови последователи. ВИЗИЯ, МИСИЯ, ЦЕННОСТИ Когато говорим за видение, ние имаме предвид нашата визия. Ако даден човек кандидатства за някаква управленска позиция, от него се очаква той да представи визията си за развитието на предприятието или на организацията, която той се заема да ръководи. Например, ако някой иска да заеме поста „директор на телевизията“, тези, които са в комисията по избора, задават следните въпроси на кандидатите: Каква е вашата визия за бъдещето на медията?Какво ще направите с медията? Как ще я развиете? Какво ще промените в работата й?Как виждате развитието на нашата телевизия в бъдещето? Ние трябва да знаем каква е нашата визия за нашата църква. Какво очакваме да се случи? Какво искаме да постигнем? Какво искаме да бъдем след 5 или 10 години? Ние трябва да имаме визия и за нашия живот. Компонентите или елементите на едно цялостно виждане включват визия, мисия и ценности. Когато говорим за видение, ние имаме предвид каква е картината на едно светло бъдеще, което ние виждаме за нашата църква?Когато говорим за мисия, ние имаме предвид какво трябва да направим, за да достигнем до това светло бъдеще. Мисията включва не само целта, но и начина, по който тази цел ще бъде постигната.Когато говорим за ценности, имаме предвид какви са мотивите ни. Какво ни движи? Кое за нас е ценно? Към кое се стремим? И от тази позиция ние изпълняваме мисията си да достигнем изпълнението на нашата визия. Ценностите са като по-долните слоеве на една лукова глава. Те не се виждат на пръв поглед, но ако вникнем по-надълбоко в дадена организация, ние ще можем ги да разберем. Ценностите и вярванията ни са тези, които ни карат да правим това, което се вижда на повърхността. ЯСНА ВИЗИЯ Видението ни трябва да бъде ясно. Именно затова аз споделям това послание с вас – защото в Авакум 2:2 се казва: 2 Господ в отговор ми рече:Напиши видението и изложи го ясно на дъсчици,За да може да се чете бърже. „Господ в отговор ми рече: Напиши видението”. Видението трябва да бъде написано. Когато сключваме договор с някого за определена работа, ние вписваме в договора какво трябва да бъде изпълнено, какво трябва да се постигне, за да може по-късно да нямаме спор – „Ама аз исках това, ти искаше онова“. Когато нещо е написано, не може да има спор за неговото съдържание, защото винаги можем да се върнем и да прочетем това, върху което сме се подписали. Ние трябва да знаем какво е нашето видение. Трябва да бъдем готови да се подпишем под него. „Напиши видението и изложи го ясно на дъсчици“. Явно тогава те са имали някакви малки плочи или таблети, които дърводелците или някакви други майстори са им правили. Може би тези „дъсчици“ са били фини и изрязани в определена форма. Преводът на Верен използва „плочи“, а Синодалния превод „скрижали“. Това ни напомня на Десетте заповеди. Тези „дъсчици“ са били такива, че това, което е било написано върху тях, да се чете ясно. Напиши видението и изложи го ясно на дъсчици,За да може да се чете бързо. Когато нещо е написано ясно, то може да се чете бързо. Не човек да се чуди какво да прави, но да прочете инструкциите, веднага да знае какво трябва да прави и така да може да ги изпълни бързо. КАКВО ПРАВИ ИСУС ХРИСТОС В НАШАТА ЦЪРКВА? Какво е нашето видение? Нашето видение е свързано с това да бъдем като Исус Христос. Когато говорим за видение, то не трябва да бъде човешко. Ние не сме светска организация, не сме партия, не сме някакъв лидерски клуб или нещо друго. Ние сме църква на Господ Исус Христос. Искаме нашето видение да бъде основано на Библията, която е Божието Слово. Искаме да бъдем подобни на Христос – Той да бъде в центъра на всичко, което правим и да бъдем изпълнени със Святия Дух. Видението ни трябва да бъде христоподобно и христоцентрично. Да бъдем христоподобни означава да бъдем подобни на Исус Христос, който е нашият Господ, нашият пример (2 Коринтяни 3:18). В една от нашите песни ние пеем: „Аз искам да съм като Теб“. Да бъдем христоцентрични, означава Христос да бъде в центъра на всичко, което правим (Галатяни 2:20). Какво прави Господ Исус в нашата църква? В нашата църква Исус Христос преобразява всеки един от нас в христоподобие. Вярвам, че това е най-добрата картина, това е най-светлото бъдеще – колкото повече всеки един от нас е по-близък до образа на Христос, толкова по-светло ще бъде бъдещето на църквата. Ако ние сме повече като Него, тогава ще бъдем праведни, ще бъдем простителни, насърчителни, ще си служим един на друг, ще бъдем хора на любовта. Тогава църквата ни ще бъде супер разцъфтяваща. Това е нашето видение. Христос е спасил всеки един от нас. Той желае да бъде твоят личен Спасител. Но след като те е спасил, Той не желае да Ти бъде само Спасител, Той желае да бъде също и твой Господ. Има разлика между Спасител и Господ. Като Спасител Той те спасява, но като Господ Той трябва да бъде на първо място в живота ти. Ако Той е твой Господ, това означава, че Той е твой цар, а ти си негов поданик и слуга – ти да Го следваш и да изпълняваш това, което Той казва. В нашата църква Исус Христос преобразява всеки един от нас в христоподобие. Така че, това не е нещо сложно или отвлечено, но ние трябва да го осъзнаваме. Съгласни ли сте с това? Действа ли Господ Исус Христос ли в нашата църква? Да или Не?Преобразява ли ни в христоподобие? Ставаме ли повече и повече като Него? Всеки един християнин свидетелства, че преди е бил един, а след като е повярвал и е приел Исус Христос за своя Господ, е станал друг. Това се вижда най-вече в явните грехове. В нашата църква има хора, които преди не са излизали от кръчмата и са били зависими от алкохола или други неща, но сега са освободени от това. Има хора, които са били зависими от различни пороци, но са били освободени. Бог не само ни освобождава от страсти и пороци, но Той променя характера ни. Прави ни да бъдем по-мили с другите, да им показваме повече любов,...