Постът на Десети Тевет

ЦИТИРАНИ ИЗТОЧНИЦИ: ЗЕХАРЯ 8:19 Така каза Бога на Войнствата: Постът на четвъртия [месец], постът на петия [месец], постът на седмия [месец] и постът на десетия [месец] ще станат поводи за радост и веселие, щастливи празници за Дома на Йеуда, но трябва да обичате истината и мира. РАМБАМ, ТА’АНИОТ 5:1-2 Има дни, на които целият еврейски народ пости поради бедствията, които са им се случили тогава, за да събудят [сърцата си] и да отворят пътищата на покаянието. Това ще служи като напомняне за нашето нечестиво поведение и това на нашите предци, което е било като сегашното ни поведение, дотам че довело до тези бедствия за тях и за нас. Като си напомняме за тези неща, ние ще се покаем и ще подобрим [нашето поведение], както е казано: „И те ще изповядват греха си и греха на своите предци“ (Ваикра 26:40). Тези дни са следните: […] Десети Тевет. Това е денят, на който Навуходоносор, нечестивият вавилонски цар, започнал да лагерува около Йерусалим и поставил града в обсада. СЛИХА ЗА ДЕСЕТИ ТЕВЕТ Спомням си бедствието, което ме сполетя; Той ми нанесе три удара този месец (Тевет). Посече ме, направи ме на нищо. Той ми причини мъка и сега ме умори. Той угаси моята светлина на осмия ден от този месец, отдясно и отляво; наистина тези три дни (осми, девети и десети) установих като постове. [На осми] гръцкият цар ме принуди да преведа Тората на гръцки; орачи ораха през гърба ми; те направиха дълги бразди. На деветия се подложих на [Божия] гняв със срам и позор; Той ми отне мантията на славата и диадемата; [на този ден] беше отнет дарителят на добрите думи - Езра Писарят. На десетия, пророка [Йехезкел], сина на Бузи, беше инструктиран да запише в Книгата на видението този ден като възпоменание за слабите и опозорени хора. В [Тевет], десетия от месечния ред, беше [Божият гняв] събуден; с плач и оплакване отварям уста; сърцето ми пламти от поредицата бедствия [които започнаха], когато оцелелият дойде при мен и каза: „Градът [Йерусалим] беше победен!“ АБУДАРАМ, СЕДЕР ТЕФИЛАТ АТА’АНИОТ Има разлика между [постовете], четирите поста се отлагат ако се падат на Шабат с изключение на Десети Тевет. [Принципно] той никога не се пада на Шабат [според нашия календар], но понякога се пада в петък и тогава постим. Обаче ако можеше да се падне на Шабат, нямаше да можем да го отложим за друг ден, защото във връзка с него пише: “в самия този ден” (Йехезкел 24:2), както [пише за] Йом кипур. Другите постове никога не се падат в петък. БНЕ ИСАСХАР, КИСЛЕВ-ТЕВЕТ 14:1:1 Ранните автори пишат, че ако беше възможно според календара ни Десети Тевет да се падне на Шабат, то щеше да “избута” Шабат, тъй като пише за него “в самия този ден”: “Сине на Адам, запиши си името на деня, на самия този ден. На самия този ден царят на Вавилон обсадил Йерусалим” (Йехезкел 24:2), както пише относно Йом кипур. Според сегашният ни календар той никога не пада на Шабат. Според мен, от тук Мъдреците на онова поколение научили следното: Рав Йоханан казал, че ако бил в онова поколение (веднага след разрушаването на Храма) щял да установи поста на месеца Ав на десетия му ден, защото тогава изгоряла по-голямата част на Храма (а не на деветия, когато бил запален). Мъдреците били озадачени [защо наистина бил установен на деветия ден] и отговорили, че е по-важно да се отбележи началото на бедствието. Изглежда, че Мъдреците на онова поколение научили от думите на пророка за това, че Десети Тевет е по-строг от другите постове и съответно “избутва” Шабат, въпреки че на тях бил разрушен Храма, защото той е началото на бедствието и на него царя на Вавилон обсадил града на Господ, Благословен да е Той. Нека [тези дни се преобърнат в дни] на радост и веселие. ЦИТИРАНИ АВТОРИ: Рамбам - Рав Моше бен Маймон, (1138-1204) - алахист и философ, коментатор на Мишната и автор на алахическия кодекс Мишне Тора Рав Давид Абударам, (ок. 1340) - равин в Севиля, коментатор на еврейската литургия Рав Цви Елимелех Спира, (1783-1841) - равин и хасидски лидер в Динов, автор на книгата "Бне Исасхар"