ПОТЕНЦИАЛЪТ НА УМНОЖАВАНЕТО

Материалът, който аз ви представям през последните няколко недели, е всъщност един семинар, който се състои от 7 сесии. Така че ако го правихме за един ден, това ще отнеме 7 часа или може би малко повече, но понеже ние сме на работа и като църква ни е трудно да направим този семинар в един ден, ние сме го разпределили в няколко недели. Но бих желал просто да ви подчертая още веднъж, че това обучение е нещо изключително важно. То е нещо, което промени моето служение. Вие знаете, аз съм споделял с вас, през 2007 година аз бях в Щатите за едно обучение, всъщност това беше същото обучение, което продължи един месец. Един месец, 4 седмици, ние изучавахме Великото поръчение и изучавахме как да започнем движение за създаване на ученици. И когато аз се върнах, аз споделих това с брат Петко, с брат Джейко тогава и с брат Митко и с брат Радослав. И ние започнахме да изучаваме Словото на тази тема. И ние желаехме да имаме ученици, които създават ученици. И тези, които започнахме да правим това, те също започнаха да имат техни ученици. И това е начинът, по който Божието царство расте. И аз не съм се отказал да работя за това Господ да даде движение за създаване на ученици в България, в Европа. През 2011 година аз бях поканен в Кипър. Един от моите студенти, който беше в 50-тия факултет, отива в Кипър. Стана пастор там. И той ми се обажда един ден. Аз бях на път за София, някъде пътувах, и той ми каза: „Може да дойдеш в Кипър“. И аз казах: „Добре, щом ще ми покриете пътните, храната и всичко, как някак да дойда“. И когато отидох там, аз отново говорих същото нещо. Защото Кипър е част от Европейския съюз. Кипър е Европа. Така че, аз вярвам, че Божията воля е това движение за ученчество да се разпространи не само в България, но също и в цяла Европа. И някой може да не го харесва, но това е, което Господ Исус Христос иска. Аз съм абсолютно убеден в това нещо. И бих желал да оставя същите думи, които Исус остави като мое велико поръчение, ако бих имал такава възможност. Ако аз отида, днеска или утре нещо стане с мене и премина при Господа, аз оставям този завет. Правете ученици и направете движение за създаване на ученици, което да избухне от Бургас, от Долно Езерово и да покрие цяла България и цяла Европа. Защото движението започва с хора като нас. И също така, нека да знаем, че това, което записваме днес, е нещо, което ще остане като видео. Аз първият път, когато представях това нещо пред църквата, тогава още нямахме мултимедиен проектор и аз използвах шрайбпроектор. Не знам дали си спомняте, показвах някакви неща за шрайбпроектора. След това съм ги написал. Това, което съм говорил, сядам вкъщи и след като съм го записал на фотоапаратчето, го пускам и дума по дума съм го написал. И това е тук 32 страници. Значи, ако някой иска, той може да вземе този текст, ако това го има в интернет също, и да прочете всичко и ако не му е ясно, ще му обясним всяка дума. Защото и това, че аз гледам написаното или гледам от компютъра, не означава, че това е нещо извън Библията, защото в компютъра аз имам Библията, в компютъра имам библейски програми. И ако аз чета на моменти, то е само защото бих желал да не пропусна някоя дума, която е изключително важна за това поучение. Аз мога и без да чета, но просто се чувствам отговорен да ви предам това, което вярвам, че наистина е Божието Слово. И този пример също е част от това поучение, защото в него има изобличение. За това, че ние всъщност не изпълняваме достатъчно, не сме достатъчно мотивирани да изпълняваме Великото поръчение. И това е този пример. ПРИМЕРЪТ ЗА ОБУВНИЯ ЗАВОД Представете си, че в нашия град има голям обувен завод. Ръководството на завода е инвестирало огромна сума пари в него и много, много усилия с цел заводът да започне да произвежда възможно най-добрите обувки. Пари са били изхарчени за заплати на работниците, за оборудване, за специалните машини, с които ще се работи, материалите, с които ще бъдат правени обувките. Заводът работи, стотици работници се суетят и шетат насам-натам из завода, машините работят на пълна пара, работят екипи. Но един ден президентът, собственикът на завода, запитва производствения директор: „Колко чифта обувки сме произвели досега?“. „Николко“ – отговаря директорът. „Николко?“ – възкликва собственикът. „Но от колко време работи заводът?“. „От две години“. „Две години и още няма произведен един чифт обувки?“. „Точно така“ – отвръща директорът. „Никакви обувки. Но ние сме наистина заети с производството. Фактически сме толкова заети, че вече сме наистина преуморени от работа. През цялото време сме били особено активни в изпълнението на задачите си“. Какво би направил собственикът на този завод? Най-вероятно би бил много загрижен, би уволнил някого и би потърсил къде е проблемът в тази организация. Така е и с църквата. Ние не желаем да обвиняваме един или друг, но желаем да усетим отговорността, която Бог ни е дал, за това ние да правим ученици. Аз вярвам, че на мен лично Бог ми каза в един момент от моето служение, когато аз се стараех много в това да бъда добър проповедник и да пиша добри проповеди. И затова направих такъв уебсайт с проповеди, където си пишех проповедите. И мислех, че църквата има проповеди, затова колкото по-добри са проповедите, толкова по-добре съм си изпълнил работата. И ако проповядвам добри проповеди, всичко ще е шест. Обаче в един момент забелязах, че аз проповядвам проповеди, давам всичко от себе си да напиша тая проповед, да изучавам Словото, да го представя по най-добрия начин. И хората идват, слушат и се заминават. И промяната, която бих желал да видя, не я виждам. И дори бях се отчаял. И си казах: „Аз вече съм в тая църква 10 години, а вече съм от 96-та година, вече съм 18-та година“. И въпреки всички тези години, които аз съм си дал от живота на служение на Господа с вярата, че ще възрасти Господ тази църква, тя продължава да стои на същото ниво. Имах нужда от насърчение. Спомням си сестра Иванка, аз си казах за това нещо и тя ми каза: „Не бой се, Господ има план. Не се отчайвай“. Но в един друг момент Бог ми каза: „Ти мислиш, че аз очаквам от тебе да правиш хубави проповеди, но аз не искам ти да правиш хубави проповеди. Аз искам ти да правиш ученици“. Бог очаква от нас ние да правим ученици. Разбира се, проповедите са важни, те са инструменти в това ние да слушаме Божието Слово, Бог да ни екипира, да ни насърчава, но крайният продукт, който Бог очаква от нас, не са просто проповеди, не е просто хваление. Хвалението е поклонение, проповедите са част от слушането на Божието Слово. Но това, което Бог очаква от нас, е растеж. И този растеж може да се случи само когато ние създаваме ученици или последователи на Исус Христос. И ние виждаме, че има думи в Евангелието за това. Матей 4:19 19 Той им каза: Елате след Мен и Аз ще ви направя ловци на човеци. Т.е. от нас се иска всеки един да бъде ловец на човеци. Това не се отнася само за пастора. И всъщност, тази част от това поучение говори за потенциала на умножаването. Потенциал е това, което би могло да се случи, ако нещата се правят. И ние виждаме в Битие 1, глава 11 и 12 стих, където Бог заповяда на тревата да се размножава. Казва се в Битие 1, глава 11 и 12 стих, Бог каза „да произрасти земята крехка трева“. Трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе да е в него на земята и стана така. В нас Бог е заложил Святия Си Дух – семето на Божието Слово. И Бог желае това новородено ново създание, което е в нас, да се възпроизведе в други нови създания. Битие 1:11-12 11 И Бог каза: Да прорасне от земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така.12 От земята прорасна крехка трева – трева, която да дава семе според вида си, и дърво, което да ражда плод според вида си, чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро. Разбира се, нищо не можем да направим сами, всичко може да стане само чрез Бога. Той е, който привлича, Той е, който работи, но ние трябва да бъдем на разположение на Бога и да направим това, което зависи от нас. И се казва: земята произрасти крехка трева, трева, която да дава семе, според вида си, дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе е в него. Т.е. ако ние сме ученици на Исус Христос, Бог очаква от нас ние също да произвеждаме ученици. Казва се, че плодът на праведния е дърво на живот и който е мъдър, придобива души. Да придобиваме души за Господа е това, което Бог желае. Така че това е принципът на възпроизводство. Ти произвеждаш плод и твоят плод произвежда плод, който произвежда плод, който произвежда плод и така нататък. Виждаме, имаме следващи поколения от хора, които дават плод. Притчи 11:30 30 Плодът на праведния е дърво на живот;и който е мъдър, придобива души. В Битие 1:28 Бог казва: „Плодете се и се размножавайте“. Значи не само да се възпроизвеждаме, т.е. ако аз имам дете, аз се възпроизвеждам в него, аз имам дете, което прилича на мене, понеже той се е родил чрез моето семе. И според семето децата приличат на бащите си, не така? И на майките си също. Добре, обаче ако да кажем искаме да се умножим, как ще стане това умножаване? Става ли една жена, само тя да ражда и да ражда и да ражда? Не е ли по-добре нейните деца, ако една майка има 4 дъщери, тези 4 дъщери да родят още 4 дъщери, а не тя да роди 8, и техните деца също? Битие 1:28 28 И Бог ги благослови. И Бог им каза: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и я покорете, бъдете господари над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята. Иначе ако само един се плоди, той ще бъде ограничен, той ще се изтощи. Но Бог желае не само да се плодим, но да се размножаваме. И оттогава ние сме били верни във физическия аспект, в изпълнението на тази заповед да се плодим и да се размножаваме. И пример за това е Китай. Неговото население в момента е 1,5 милиарда. Ако китайците се подредят в една нишка, един по един,...