ПОЗНАЙ ТОВА, КОЕТО СЛУЖИ ЗА МИРА ТИ!

Лука 19:42 Лука 19:42 В Лука 19:29-44 четем начина по който евангелист Лука описва „Вход Господен” или триумфалното влизане на нашия Спасител в Ерусалим. 29 И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече им: 30 Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте. 31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? кажете така: На Господа трябва. 32 И изпратените отидоха и намериха както им беше казал. 33 И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето? 34 А те казаха: На Господа трябва. 35 И докараха го при Исус; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса. 36 И като вървеше Той, людете постилаха дрехите си по пътя. 37 И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки: 38 Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините! 39 А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си. 40 И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат. 41 И като се приближи и видя града, плака за него и каза: 42 Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти. 43 Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те отеснят отвред, 44 и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен. Има нещо много интересно в триумфалното влизане на Исус Христос в Ерусалим. В един момент всички се радваха (ст.37), а Исус плачеше (ст.41). В целия Нов Завет са описани само два случая в които изрично се казва, че Исус плака. Първият път той плака за един човек – Лазар (Йоан 11:35), а втория за един град – Ерусалим. Какво накара Исус да плаче за Ерусалим? Какво толкова тъжно имаше в Ерусалим? Защо той беше за оплакване? Отговорът намираме в ст.42. Тук буквално е описан плача на Исус: 42 Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти. Исус плачеше за Ерусалим, защото Ерусалим нямаше откровение за това каква всъщност е Исусовата мисия – защо влизаше Той в Ерусалим. Ерусалим мислеше, че Исус влиза в Ерусалим за да управлява като политик, като владетел. А Исус влизаше в Ерусалим за да се пожертва за нас. Но те не разбираха… Затова плачеше Исус – понеже Ерусалим не позна времето на Божията благодат, не позна денят на неговото спасение. Искаш ли днес да зарадваш Исус? Искаш ли да го накараш да спре да плаче за теб? Познай това, което служи за мира ти! Кое е това, което служи за мира ти? Изпълнението на мисията на Исус Христос. В този ст.42 ние можем да открием три ключови фрази, които съдържат три много важни идеи. Първо, „…това, което служи за мира ти” – тази фраза ни говори за същността на Христовата мисия, а именно да ни донесе мир. По Рождество Христово ние също говорим за мира, който Божият Син дойде да ни донесе. Това е така, понеже, това е същността на Христовата Мисия като цяло е да ни донесе мир. Спомнете си каква беше песента на ангелите (Лука 2:14). 14 Слава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение. Второ, Исус подчерта също: „в този твой ден”. „Този твой ден” беше деня на триумфалното влизане на Исус в Ерусалим – точно в този ден, който днес празнуваме. Тези думи са свързани с изявлението на Христовата мисия, понеже точно в този ден тя беше най-ярко изявена. Как? Чрез това, че той яздеше на магаренце. Защото, ако идваше като завоевател, който идва за да наложи неговия политически, диктат, Той нямаше да язди на магаренце. Щеше да язди на кон, да бъде въоръжен и да има армия след Себе Си. Но, Той беше цар, който не носеше оръжие. По онова време магаренца са яздели парламентьорите, които идвали за да преговарят за мир. Така че, в този ден Исус изяви Себе Си, не само като цар, но и като цар, който носи мир. И трето, последната фраза в плача на Христос е едно възклицание, което ни разкрива важността на разбирането на Христовата мисия: „Да беше знаел ти, да! ти…това, което …сега е скрито от очите ти”. Тези думи подчертават важността на това Ерусалим да разбере това, което в момента не разбира. Ние трябва да знаем каква е същността на Христовата Мисия, как тя беше изявена в този ден и не само да я разбираме, но и да я приемем лично за себе си. СЪЩНОСТТА НА ХРИСТОВАТА МИСИЯ – „ТОВА, КОЕТО СЛУЖИ ЗА МИРА ТИ!” В своята същност Христовата мисия има за цел да ни донесе мир. Всичко, което Христос правеше „служеше” за произвеждане или възстановяване на нашия мир. МИР С БОГА Христос би могъл да бъде наречен „съвършения миротворец”. На първо място Той дойде, за да ни донесе мир с Бога (2 Коринтяни 5:18а;). 18 А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение; Чрез греха си, ние бяхме застанали в бунт срещу Бога, във война с Него и в резултат между Него и нас имаше вражда. Но, чрез Исус Христос Бог премахна враждата и ни примири със Себе Си (2 Коринтяни 5:19а). 19 сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението. Виждате ли, чрез кръста Исус изпълни мисията си да възстанови мира между човечеството и Бога, но и ние също участваме в тази миротворна мисия, като носим посланието за това, което Исус направи. Защото, човек трябва да повярва в това, което Исус направи, за да може то да стане валидно за него и той да се спаси. ДУШЕВЕН МИР Исус дойде, за да ни донесе мир не само с Бога, но и със самите нас. Във Филипяни 4:6-7 се казва: 6 Не се безпокойте за нищо; Не се безпокойте за нищо?! Това е много трудно. Защото ние непрекъснато се безпокоим за нещо. но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; 7 и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса. Божият мир е безграничен. Ние не можем да го разберем. Той е мир, който „никой ум не може да схване”, който „надминава всяко разбиране”. Такъв е мирът, който ни дава Христос. Защото, ние знаем, че ако имаме проблем, Бог ще се намеси. Той знае от какво имаме нужда дори преди да сме Му го поискали. Той ще ни отговори. И дори отговорът Му да не е такъв, какъвто ние очакваме, то той пак е за наше добро, защото сме искали и Бог е чул. Също в Йоан 14:27 сам Господ Исус каза: 27 Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои. Ние като християни трябва да имаме Божия мир. Сатана се опитва да ограби мира ни – да ни направи раздразнителни, страхуващи се, ядосани, съмняващи се, негативно настроени, депресирани и т.н. Но, Исус ни казва, че Той ни дава Неговия мир. Това не е обикновен мир, това е небесен мир. МИР ПОМЕЖДУ НИ Исусовата мисия беше да ни донесе мир – мир с Бога, мир в сърцата ни и мир и помежду ни – да нямаме помежду си вражди, да нямаме помежду си войни (Ефесяни 4:3). 3 и се стараете в свръзката на мира да опазите единството в Духа. В Христос ние сме братя и сестри, защото сме изкупени със същата кръв, защото имаме един и същи небесен баща – Бог. И, вече няма разлики – няма значение дали сме бедни или богати, няма значение какъв е цвета на кожата ни. Който желае да бъде по-голям между нас, трябва да ни бъде слуга. Кое беше онова нещо, което послужи да бъде установен мирът между нас и Бог? Отговорът е един: Жертвата на Исус на Голготския кръст (Ефесяни 2:14-17). 14 Защото Той е нашият мир, Който направи двата отдела едно, и развали средната стена, която ги разделяше, 15 като в плътта Си унищожи враждата, сиреч, закона със заповедите му изразени в постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек, и тъй да направи мир, 16 и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата. 17 И като дойде благовествува мир на вас, които бяхте далеч, и мир на тия, които бяха близо; Така че, това, което послужи като средство чрез което Божият мир да дойде върху нас е жертвата на Господ Исус Христос. Този мир е прекрасен, но той не е безплатен. Цената на нашия мир с Бога е Христовата кръв. И всъщност, точно за това Господ Исус каза: 42 Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти. Защото, Исус влизаше в Ерусалим не за да стане политически лидер или император, а за да стане жертва. И това беше, което народът не виждаше, това което хората не разбираха. Но, чрез тази жертва, Христос ни донесе мир, който не е политически, но който е духовен, вечен, славен мир. Затова след възкресението си Христос поздравяваше учениците си с този поздрав: „Мир вам!” (Йоан 20:19,21,26). Защото неговата мисия да донесен мир на човеците беше изпълнена. И на кръста той каза „Свърши се!”. Затова е много добро ние да празнуваме празниците от великата седмица – Триумфалното влизане, Велики Четвъртък, Разпети Петък и разбира се Великден – за да си припомняме това, което Христос направи за нас. Той дойде за да ни донесе мир. И в Римляни 5:1 ап. Павел казва: 1 И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; Повярвали в Исус Христос, оправдани чрез вяра в Исус Христос ние имаме мир с Бога. Това е същността на Христовата мисия – да ни донесе мир – мир с Бога, мир в сърцата ни и мир помежду ни. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ХРИСТОВАТА МИСИЯ – („В ТОЯ ТВОЙ ДЕН”) Може би няма друг ден в служението на Исус, който да изявява по-явно същността на Неговата личност и мисия от този ден – денят на триумфалното му влизане в Ерусалим. Защото и преди това Той служеше. Но беше изявен повече като равин и пророк. Хората се обръщаха към него с титлата „Учителю”. Но в този ден, със своето отношение и с призивите си те му казаха „Ца