ПРЪВ ВЪВ ВСИЧКО – (Колосяни 1:15-19)

Колосяни 1:15-19 Колосяни 1:15-19 Как нашите съвременници виждат Исус? Като велик учител. Като основател на една от световните религии. Като изцелител и чудотворец. Като велик човек. Всяко едно от тези определения е вярно. Но всяко едно поставя Исус на едно доста по-ниско ниво от това на което Той е. В текста който ще разгледаме ап. Павел взривява всяко разбиране за Исус като за просто човек. Той Го описва с космически термини. Ако това, което той казва е вярно, тогава Христос е достоен за нашето поклонение и служение. Ако това, което апостолът казва за Исус не е вярно, то тогава, Той си остава просто един обикновен човек. В текста ап. Павел дава на Исус седем велики звания. Но, за да разберем по-добре защо той прави това ние трябва да видим посланието в неговия исторически и литературен контекст. То е написано с две основни цели. Първо, да насърчи и утвърди относително новото християнско общество в Колос, и второ, да ги предпази от съблазънта на лъжеучителите, вероятно от различни клонове на мистичния юдаизъм, които са имали тенденцията да омаловажават Христос за сметка на техните лъжеучения. Павловият отговор и на двете нужди се състои в това да им помогне да разширят виждането си за това кой е Христос – Неговото величие и превъзходство. Ако християните разберат по-добре кого имат те в Христос, то тогова всички други религии и учения биха изгубили притегателната си сила. Единствено в Него ние можем да имаме пълнота. Единствено в Него можем да бъдем съвършени.  ХИМН ЗА ХРИСТОС (1:14-20) Нашият текст днес е класически по отношение на учението за Христос. Нещо повече, ние бихме могли да го наречем апогей на христологията. Ако вникнем в него на нас ще ни стане от ясно по-ясно кой е Христос. Затова аз ви насърчавам, докато го четем да отворите широко ушите си, за чуем силата на тези думи и да ги оставим да потънат дълбоко в душите ни. Стиховете, които ще разгледаме са от 15 до 19, но за пълнота ще прочетем от 14 до 20 (Колосяни 1:14-20): 14 В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете; 15 в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание;16 понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено; 17 и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява. 18 И глава на тялото, то ест, на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко. 19 Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота, 20 и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст. ХРИСТИЯНСКИТЕ ХИМНИ В НОВОЗАВЕТНИТЕ ПОСЛАНИЯ Този текст звучи като химн, вмъкнат в посланието. Дали той е собствена композиция на ап. Павел или анонимен химн, познат в църквите от първи век ние не знаем. Но, пасажът е умело подреден и ритмически балансиран и поради това заслужава да се нарече поема. [i] На редица места в посланията ние срещаме доказателства за поеми. Те биха могли да бъдат разпознати по следните признаци: На тези места движението на мисълта изглежда прекъснато с цел да бъде вмъкнат химна или поемата. Стилът е приповдигнат и се различава от нормалната проза в писмото. Те обикновено започват с някаква въвеждаща фраза, която показва промяна (тук това е относителното местоимение „който”). Те имат тенденцията да изпъкват или контрастират на фона на останалата част от текста. Речниковия състав на химните е рядко срещан и изключително стилизиран.[ii] Освен в нашия текст, примери на ранни химни и поеми виждаме в Ефесяни 5:14; Филипяни 2:6-11; 1 Тимотей 3:16; и 2 Тимотей 2:11-13. Нашият пасаж е забележителен не само с дълбочината с която разкрива Христос, но и с красотата, която има като собствена литературна творба. В него ние можем да видим седем титли или звания, които разкриват върховенството на Христос.  1.  ОБРАЗ НА НЕВИДИМИЯ БОГ (1:15a) 15 в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание; „ОБРАЗ НА НЕВИДИМИЯ БОГ”… Тази фраза въвежда две противоположни концепции – тази за видимо и тази за невидимо. Образът е нещо, което можем да видим. Невидимото по определение е нещо, което не можем да видим.[iii] Юдаизмът се е славел с вярването в един Бог, който не би могъл да бъде видян. Фактически, Десетте заповеди забраняват всеки опит да бъде даден образ на Бога, като образите на идолите, които били толкова широко разпространени в древния свят. Израилтяните трябваше да познават Бог като едно духовно същество, а не като нещо материално. И наистина, и Господ Исус потвърди, че „Бог е дух.” (Йоан 4:24). Това разбиране за невидимостта на Бога е част и от нашето, християнско разбиране. Ето няколко стиха, които бихме могли да споменем в това отношение: Римляни 1:20 20 Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение. 1 Тимотей 1:17 17 А на вечния Цар, на безсмъртния, невидимия, единствения Бог, да бъде чест и слава до вечни векове. Амин. Евреи 11:27 27 С вяра напусна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа, като един, който вижда Невидимия. Смайващата истина на християнството е, че невидимия Бог позволява да бъде видян в лицето на Исус Христос от Назарет Галилейски. Думата „образ” на гръцки е „ейкон” и означава „обект, формиран по такъв начин, че да наподобява изгледа на нещо”, „подобие, портрет” или с други думи „нещо, което има същата форма като нещо друго”.[iv] Евангелието на Йоан ни кара специално да се замислим над този парадокс (Йоан 1:14,18). 14 И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина. 18 Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви. А също и в Йоан 14:8-9 четем: 8 Филип Му казва: Господи, покажи ни Отца, и достатъчно ни е. 9 Исус му казва: Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; как казваш ти: Покажи ми Отца? Йоан ни казва съвсем ясно, че Отец и Сина са различни лица на Троицата, но че в същото време в Сина Отец можа да бъде видян в цялата Негова слава. Изключително! Така че по отношение на Бога Христос е пръв във Неговото изявяване. Да, природата отразява Божията сила и божественост, но няма друг, който да изявява по-добре Бога от Христос. 2.  ПЪРВОРОДЕН ПРЕДИ ВСЯКО СЪЗДАНИЕ (1:15б-16) Христос има първенство не само по отношение на изявяването на Бога, но и по отношение на сътворението. Второто звание на Христос в този химн е „ПЪРВОРОДЕН ПРЕДИ ВСЯКО СЪЗДАНИЕ”. 15 в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание;16 понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено; Този стих използва близко-източната концепция за „първороден” (прототокос). Думата „първороден” може да означава както ред на раждане, така и специалния статут, който е имал най-големия син в семейството. [v] „Първороден преди всяко създание” не означава, че Исус е първото създадено същество, но че Той превъзхожда всички създания. Две старозаветни препратки показват тази употреба на „първороден” като превъзходен. Изход 4:22 22 А ти кажи на Фараона: Така говори Иеова: Израил ми е син, първородният ми; Псалом 89:27 27 При това Аз ще го поставя в положение на първороден, По-горе от земните царе. Така, че когато ап. Павел казва, за Исус, че Той е „първороден, преди всяко създание”, той има в предвид, че Исус е над всичко създадено в този свят. Когато говори, за това, че чрез Него е било „създадено” всичко, ап. Павел няма в предвид толкова флората и фауната в природата, колкото съзнателните същества – и човешки и духовни. 16 понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез и за Него бе създадено; Твърде възможно е юдейските опоненти на църквата в Колос да са практикували поклонение на ангели (2:18). Юдеите по принцип са имали особено отношение към ангелите като посредници на Закона (Евреи 1:4-14). Те са гледали на Исус като на човек, а не като на Бог. Но, този християнски химн прогласява, че Исус е създател на всички по-нисши от него духовни същества – включително и ангелите. Той е над всички ангели и демони, над всички не само плътски, но и духовни същества. Фактически, те са били създадени за да служат на Него, понеже в текста се казва, че те са били създадени не само „чрез” Него, но и „за” Него. 3.  ПРЕДИ ВСИЧКО (1:17а) 17 и Той е преди всичко, Третото звание на Христос е, че Той е „ПРЕДИ ВСИЧКО”. На гръцки думата „преди” е „про”, „маркер за точка във времето предшестваща друга точка във времето, по раншен, предишен”.[vi] Този пасаж учи предсъществуването на Христос. Това означава, че Той е съществувал и преди да се въплъти или да се роди в плът на тази земя. Той не е просто човек, нито пък е създание. Той предшества всичко. Ние виждаме това не само тук, но и навсякъде в Новия Завет. Например: Йоан 1:1-3 1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. 2 То в начало беше у Бога. 3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. Йоан 8:58 58 Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм. Йоан 17:5 5 И сега прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света. Исус е „АЗ СЪМ”, вечно съществуващия Бог, „който е бил, който е, и който ще бъде” (Откровение 4:8). Така виждаме, че Христос е пръв не само в разкриването на Бога, не само в сътворението, но и във времето. Той е преди началото на всичко, понеже самия Той е началото. 4.  ВСИЧКО ЧРЕЗ НЕГО СЕ СПЛОТЯВА (1:17б) ...