ПРАКТИЧЕСКО ХРИСТОПОДОБИЕ

Марк 1:9-41   По идея на Гари Джонсън В един от английските преводи на Библията, наречен „Посланието“ (The Message), мястото в Словото, където се казва, че Словото обитаваше между нас (Йоан 1:14) е предадено с думите „Той живееше в квартала“. Това е истината на въплъщението – Исус стана човек, и живееше сред нас. Господ направи всичко това, не само за да ни изкупи, но и за да ни покаже как да живеем, така че живота ни да бъде пълноценен и за Божия слава. Преживявайки един пълноценен живот тук, на земята, Той знае през какво преминаваме ден след ден в нашето ежедневие. Ако някой въобще може да ни разбере, това е Исус. Той с пълно право може да ни каже: „Зная как се чувстваш, бил съм на мястото ти. Ти където отиваш, аз оттам се връщам.“ Последната мода в телевизионните предавания са така наречените „реалита“. Когато се появиха преди няколко години хората бяха заинтригувани от тях и този интерес не намаля. Това, което ги направи популярни беше, че в тях участваха истински хора, които бяха поставени в реални ситуации от истинския живот. Това ни помага да разберем защо Исус е бил популярен всред хората и продължава да бъде популярен векове наред – защото Той е действителна личност, която живя в нашия свят и преживя ситуациите с които и ние се сблъскваме. Дори и невярващите историци са съгласни, че неотменимо в центъра на човешката история стои „този беден проповедник от Назарет“ – както го наричат те. Несъмнено, Исус Христос е най-доминиращата фигура в цялата история. ТЪРСИ ХОРАТА! Животът, който Исус живя „в квартала“ – като обитаваше между хората – би могъл да се определи като обикновен и непретенциозен. Въпреки това, влиянието, което той имаше беше не по-малко от звездно. Няма друга личност, която да е приемала повече поклонение от Него. Никой друг не е повлиял на народите в света така както нашия небесен цар Господ Исус. Но има и нещо друго. Исус не само стана популярен всред хората, но Той стана и причина за объркване в умовете им. Ето защо, ние ще направим добре, ако погледнем в евангелията и видим какво всъщност правеше Исус. Искаме да погледнем и да се научим от Него, от човешката му страна за да можем да бъдем като Него. И така, в опит да отговорим на въпроса „Какво правеше Исус?“ нека да погледнем Марко 1:21,29,38. 21 И дохождат в Капернаум; и незабавно в съботата Исус влезе в синагогата и поучаваше. 29 И щом излязоха от синагогата, дойдоха с Яков и Иоана в къщата на Симона и Андрея. 38 А Той им казва: Да идем другаде, в близките градчета и там да проповядвам; защото за това съм излязъл. Какво правеше Исус? Той обикаляше, отиваше и търсеше хората. Като дойде в Капернаум, Исус влезе в синагогата. Защо? Защото там бяха хората в съботата. След това той отиде в един дом? Какво намери там? Хора! След това той реши да отиде в околните градове. Какво имаше там? Хора! Бихме могли да го наречем личност, насочена към хората. Той намираше хората и установяваше контакт с тях. ГОВОРИ С ХОРАТА! Но, нещата не спираха до там. Нека да видим какво правеше Исус освен това да обикаля хората и да свързва с тях (Марко 1:14-15, 16-20, 40-41). 14 А след като Иоан биде предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, казвайки:15 Времето се изпълни, и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието; В този момент Исус говореше на множествата. 16 А когато минаваше край галилейското езеро {Гръцки: Море, така и навсякъде в това евангелие.}*, видя Симона и брата на Симона, Андрея, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари. 17 И рече им Исус: Вървете след Мене, и Аз ще ви направя да станете ловци на човеци. 18 И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него. 19 И като отмина малко, видя Якова Заведеев и брата му Иоана, които също бяха в ладията си и кърпеха мрежите. 20 И веднага ги повика; и те оставиха баща си Заведея в ладията с надничарите, и отидоха след Него. Тук Исус говореше с една отделна група хора. 40 И дохожда при Него един прокажен и Му се моли, коленичил при Него, казвайки: Ако искаш, можеш да ме очистиш. 41 А Той се смили, простря ръка и се допря до него, и му каза: Искам, бъди очистен. Тук Исус говореше само с един отделен човек. Очевидно, Исус не само обикаляше наоколо с цел да се среща с хората, но той също говореше с тях. Ако се опитаме да отговорим на въпроса: „Какво правеше Исус?“, ние бихме казали, че е доста очевидно, че след като се срещнеше с хората, Исус започваше разговор с тях. Несъмнено Той беше насочен към хората човек – човек, който търсеше хората и човек, който говореше с хората. ПРОТЯГАЙ КЪМ ХОРАТА СПОМАГАТЕЛНА РЪКА! Но, имаше и нещо повече, Господ не само търсеше хората, не само говореше с тях, Той им помагаше (Марко 1:40-41, 30-31) 40 И дохожда при Него един прокажен и Му се моли, коленичил при Него, казвайки: Ако искаш, можеш да ме очистиш. 41 А Той се смили, простря ръка и се допря до него, и му каза: Искам, бъди очистен. Според тогавашните обичаи, а и според Закона прокажените трябваше да бъдат отбягвани на всяка цена. Равините учеха хората на Божия Закон и Законът изискваше човек да отбягва, да избягва прокажените. Докосването на прокажен беше изрично забранено от Закона. Самите прокажени трябваше да се държат настрани от здравите и ако някой се опита да ги доближи, те да викат: „Нечист, нечист!“ (Левит 14:45). Въпреки това Исус – равинът – не само завърза разговор с прокажения, но го докосна и го изцели. Исус се смили за него и му показа милост. 30 А Симоновата тъща лежеше болна от треска; и веднага Му казват за нея. 31 И Той се приближи, и като я хвана за ръка, дигна я; и [на часа] треската я остави, и тя им прислужваше. Виждаме, че Исус въобще не се забави. Жените не са били нещо повече от собственост в дните на Христос. Те са се считали за по-нисши от мъжете. Мъжете са можели да се развеждат с жените си, но жените нямали право да се развеждат с мъжете си. Само мъжете учели и били образовани; жените работели къщна работа у дома. Този по-нисш статус бил валиден също и за децата. Почти половината от децата над осем годишна възраст били или продавани в робство или обречени на проституция. Но Исус беше отворен към децата, играеше с тях, молеше се за тях, благославяше ги, изцеляваше ги и дори възкреси дъщерята на Яир от мъртвите! По подобен начин Той ценеше и жените, като им отдаваше дължимото уважение и респект. Според много изследователи една от причините за бързия растеж на християнството е ударението, което Исус поставя върху издигането и оценяването на отхвърлените от обществото. Какво направи Исус? Исус не само говори с прокажения, той протегна ръка и го докосна. Той не само посети Симоновата тъща, той простря към нея състрадателна десница и я изцели. И в двата случая Исус премина отвъд границите на тогавашните разбирания и обичаи. Нека да си припомним какво установихме до тук. Какво правеше Исус? Той се срещаше с хората. Той говореше с хората. Протягаше ръка към хората. Исус изграждаше взаимоотношения. Исус обичаше хората. Те бяха важи за Него. Ако живееше днес, Исус сигурно щеше да има профил във Facebook! НЕ Е ДОБРЕ ЗА ЧОВЕКА ДА БЪДЕ САМ Нека спрем за момент и да помислим по какъв начин, това, което научихме до тук е приложимо за нас днес. И ние ще го направим, като си зададем три важни въпроса: Ние – вие и аз – срещаме ли се с хората? Обичаме ли ги или гледаме да ги избягваме? Ние – вие и аз – говорим ли с хората? Заговаряме ли ги или си мълчим и избягваме разговорите? Ние – вие и аз – протягаме ли спомагателна ръка към хората? Смиляваме ли се за тях или предпочитаме да запазим всичко, което имаме за себе си? Отговорите на тези три въпроса биха разкрили дали ние считаме хората важни за нас? Изграждаме ли взаимоотношения и свързваме ли се с другите – както Исус? Съвременните хора обичат да ходят „на кафе“ – защо? Защото сядайки на кафе, те могат да се отпуснат и спокойно да си поговорят. Продавачите на кафе знаят това и затова създават колкото се може по-добри условия в техните заведения – хубави маси, хубави столове, чадъри, приятна музика… Защо е всичко това? Само заради едно кафе ли? Не. Защото те продават нещо повече от кафето – те продават място за общение. Именно затова хората са съгласни вместо да си купят кафе и да си го пият сами в къщи, макар че, това ще им бъде много по-ефтино, да отидат на кафе – където може би кафето ще е по-скъпо, но пък обстановката ще е по-приятна и предразполагаща към разговори. Кафето – когато се продава заедно с общение – се продава добре. Всичко това ни връща в най-ранните дни на сътворението. В Битие 1 Бог създаваше един след друг различните елементи на нашата природа, и винаги след определен акт на сътворението Той оценяваше създаденото като „добро“. Отново и отново в първа глава на Битие се повтаря един и същи рефрен: „и Бог видя, че беше добро“, и накрая след като създаде всичко, Бог го квалифицира като „твърде добро“. Но във втора глава на Битие четем, че имаше един определен момент от творението в който Бог сметна, че нещо не беше „добро“. Кога беше това? В момента след създаването на Адам и преди създаването на Ева. След като направи Адам, Бог каза: „Не е добре за човека да бъде сам“. В най-общи линии чрез това твърдение Бог ни казва, че хората се нуждаят от други хора. Истина е, че не само мъжът се нуждае от жена си и жената от мъжа си. Хората се нуждаят от други хора. Съществува една дълбока нужда в живота ни, която не може да бъде запълнена с пари или други материални богатства, които парите могат да купят. Ние се нуждаем от общение. Общението запълва едно дълбоко място в живота ни, което не може да бъде запълнено с работата ни, с преследването на интересите ни, със спорт, с изкуство с медии или с нещо друго. Нищо не може да запълни тази празнина освен други хора. Защо? Защото Бог ни е създал по този начин. Днес ние живеем в градове или села от градски тип в които живеят хиляди хора. Въпреки това бихме ли могли да кажем, че мястото в което живеем е място на „претъпкана самота“?...