ПРАВДАТА ЧРЕЗ ВЯРА И ПАТРИАРСИТЕ

Слава на Бога! Тази сутрин ще продължим да говорим за посланието към римляните. Ние започнахме преди няколко недели да говорим за посланието към римляните. И всъщност това, което разглеждаме, е едно послание, което е като един общ преглед на цялото послание. Текст на това послание е от 1 глава 16 стих до 11 глава 36 стих. Тоест това са първите 11 глави на посланието към римляните. И основната тема на това послание е „Правдата чрез вяра“ или „Оправданието чрез вяра“. Римляни 1:16-17 16 Защото не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва – първо на юдеина, а после и на езичника.17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“ И аз ви разказах за Мартин Лутер, за това как той е стигнал до истината за това послание, като е осъзнал, че всъщност правдата, за която се говори в 17 стих, за правдата, която е от Бога, че това не е неговата активна праведност, чрез която той съди хората, но това е пасивна правда, която ние получаваме от Бог. И това го освобождава от борбите му. Защото ние всички като човеци сме склонни да бъдем религиозни. Естествените хора, дори тези, които не са спасени, които не са християни, те имат склонност да бъдат религиозни. И затова има толкова много религии. Това е лъжата на Сатана, която ти казва, че ако ти правиш определени неща, ти ще станеш праведен, ти ще станеш свят и ще достигнеш до някакво състояние, в което ще бъдеш блажен. Състояние на блаженство. Но ние осъзнаваме, че ти можеш да искаш да го направиш, но не можеш. Защо не можеш? Защото си човек. И като човек си грешен. И като си грешен, ти вършиш грях. И затова не можеш. И затова и Мартин Лутер е имал тези вътрешни борби в себе си; той искал да угоди на Бога, но е осъзнал, че не може да Му угоди, защото грехът е в него. Но тогава той осъзнава, че всъщност Благовестието е това: не че ние можем със собствени сили да угодим на Бога, но че Бог ни дава праведност заради Исус Христос. Заради Исус Христос. Исус Христос е нашият Спасител. Исус Христос е жертвата за нашите грехове. Исус Христос е Този, чрез Когото ние получаваме спасение. Затова ние сме сложили кръст тук в църквата. Винаги да го виждаш. Защото ние проповядваме Разпнатия Христос. Той е отговорът. Цялото това послание от 1 до 11 глава може да се раздели на няколко части. И идеята това да го разделяме на части е, понеже когато имаме структурата на даден текст, ние разбираме по-добре съдържанието на този текст. И това послание, когато се раздели на части, може да разбереш по-добре за какво става въпрос и да бъдеш по-добре ориентиран. Защото иначе е трудно, когато четеш дума по дума, се изгубваш в тези думи, логически изявления, логически твърдения, които Павел говори. И не можеш да разбереш за какво става въпрос. И всъщност ние сме стигнали до втората част. СТРУКТУРА НА ПОСЛАНИЕТО КЪМ РИМЛЯНИТЕ Първата част на посланието е от първа глава 16 стих до трета глава 20 стих. И в тази първа част на посланието се говори за това защо е нужна правдата чрез вяра. Значи във всички части на посланието става въпрос за правдата чрез вяра, защото тя е основната тема. Забележете ли? Защо имаме нужда от правдата чрез вяра? И ние говорихме за това, че първо езичниците имат нужда от правда чрез вяра, защото са грешни. И в първата част от първа глава 18 стих до втора глава 16 стих апостол Павел разкрива греховността на езичниците. След това от втора глава 17 стих започва да говори за юдеите. От втора глава 17 стих до трета глава 20 стих той говори за юдеите. От трета глава 21 стих започва Благата вест. И ние говорихме за това, че едните са грешни, другите са грешни. И тогава започва Благата вест. И Благата вест от трета глава 21 стих започва: „А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелстват законът и пророците, сиреч правдата от Бога чрез вяра в Исус Христос за всички и на всички, които вярват, защото няма разлика.“ Римляни 3:21-22 21 А сега и независимо от закона се яви Божията правда, за която свидетелстват законът и пророците,22 а именно Божията правда, чрез вяра в Исус Христос, за всички и на всички, които вярват; защото няма разлика. Т.е. няма разлика дали си юдеин, дали си езичник. Единственият начин да се спасиш е чрез правдата, която Бог ти дава. И това е от трета глава 21 стих до четвърта глава 25 стих. И всъщност миналият път, когато говорихме по тази тема, ние стигнахме до трета глава всъщност и ще продължим днес с четвърта, но преди да се върнем на това, искам да ви кажа останалите части. Следващата част, която е третата, са Павловите отговори на възраженията срещу доктрината за оправдание чрез вяра. Защото има различни възражения. Защо така, чрез вяра не учиш ли по този начин хората да грешат? Защото ако сме праведни чрез вяра, тогава има ли значение как живеем? Хората казват: „Няма“. Но апостол Павел казва: „Не! Има!“ И той отблъсква тези аргументи. Защото в шестата глава започва да казва: „Тогава какво да речем ли? Нека да останем в греха, за да се умножи благодатта?“ Той казва: „Да не бъде!“ След това 15 стих: „Тогава какво, да грешим ли, защото не сме под закона, а под благодатта? Да не бъде!“ 7 глава, 7 стих: „Тогава какво да речем ли, че законът е грях? Да не бъде!“ Виждате как той отхвърля възраженията срещу доктрината за оправдание чрез вяра. И това продължава в 5, 6 и 7 глава. И след това в 8 глава от 1 до 39 стих са Павловите насърчения. И след това от 9 глава, 1 стих до 11 глава, 36 стих е етническият въпрос, погледнат през призмата на оправданието чрез вяра. Виждате, това е интересно. Тоест апостол Павел продължава тази доктрина за правдата чрез вяра, дори когато говори за евреите и за езичниците. Защото в 9 глава той започва да говори за тия въпроси, в 10 глава са основните стихове, които ние проповядваме, когато излизаме да благовестваме на хората, и там се казва: „Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Слава на Бога! Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява.“ Римляни 10:9-10 9 Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява. Тоест това е 10 глава, 9 и 10 стих. Тия стихове непрекъснато се говорят, когато благовестваме. И те са точно в средата на тази секция, която говори за евреите и дали те са отхвърлени от Бога и какво ще се случи с тях. Тоест дори етническия въпрос апостол Павел го разглежда през призмата на оправданието чрез вяра. Тоест това са частите на цялото това послание и в него ние виждаме едно нещо: че общата тема на цялото това послание е оправдание чрез вяра. И затова аз говоря по това нещо и сме стигнали до трета глава, просто четем посланието. И сега сме на четвърта глава. Но искам да ви кажа още нещо и това е, което аз виждам в това послание, защото всеки път, преди да го проповядам, го слушам цялото послание. Имам една програма в компютъра, която ми говори същия текст. Просто го слушаш. Може и аудио, може и в интернет го има. Може да си пуснете посланието към римляните да го слушате. И аз го чета също и го слушам едновременно. И като го чета и го слушам, видях нещо, което беше много интересно, и то е, че се говори за различни закони. Апостол Павъл говори за различни закони. Единият закон е закона на делата. И това говорихме миналият път. В третия път се говори за закона на делата и закона на вярата. Вижте, в 20 седмици ти се казва и ти. Къде остава хвалянето? Изключено е. Через какъв закон? Через закона на делата ли? Значи има закон на делата. Какъв е закон на делата? Закона на делата е, че ти вършиш дела и така обождаеш на Бога и се спасяваш. Но той казва не чрез закона на делата, има закон на вярата. Казва не, но чрез закона на вярата. Така че има закон на делата и има закон на вярата. И по-нататък в 6-7 глава той казва също, че има друг закон. Особено в 7-7. И той говори за това, че има закон на греха. В 8 глава, в 2 стих се казва, защото законът на животворящия дух. Значи има закон и на духа. Разбирате ли? Има закон на греха и закон на духа. Така че това е отговора на това как ние може да бъдем християни. Това е всъщност основата на християнския живот. Римляни 7:7 7 Тогава какво? Да кажем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но, напротив, не бих познал греха, освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: „Не пожелавай.“ Римляни 8:2 2 Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христос Исус от закона на греха и на смъртта. И ние като християни трябва да го променим това, че хората в света и дори във църквите има такива хора, които не са спасени, са религиозни. Те идват на църква, но те си мислят, че се спасят заради това, че ходят на църква, заради това, че извършват някакви дела и издигат собствената си правеност и дори се куртеят пред Бога, че са много святи и много правени. Защото те живеят според закона на делата. Закона на делата. Обаче в тях действа също закона на греха. Ако действаш по закона на делата, не можеш да се спасиш, защото там, където са делата, там действи закона на греха. И закона на делата и закона на греха те върят в смърт. Но в нас, които сме вярващи в Исус Христос, Бог ни дава тази благодат, която Бог ни е давал. Ние не заслужаваме. И благодата е тази, че Той ни е давал закона на вярата да действи в нас. Закона на вярата. Той ни е избрал и ни е давал способността да повярваме в Исус Христос. И чрез вяра ние получаваме правда. Алелуя! Обаче има две части във спасението. Той има, може би, повече, но поне две. Едната част се чества с оправданието. Тоест, Твоята позиция пред Бог. Ти си бил грешен, Бог ти дава правда, ти си оправдан. Това е позицията. Обаче от там до татъка следващото нещо е, след като ти си оправдан, освещение се казва. Освещение....