ПРАЗНИЯТ ГРОБ И ПРАЗНИЯТ САВАН

ПРАЗНИЯТ ГРОБ И ПРАЗНИЯТ САВАН Веществените Доказателства за Христовото Възкресение Възкресението на Христос е крайъгълния камък на християнската вяра. В 1 Послание към Коринтяните 15:14 ап. Павел казва: Ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра. Въпреки че не е основана на виждане, християнската вяра не е сляпа вяра. Не е суеверие. Тя е логична вяра, основана на факти и разумни доводи. Бог в своята милост и промисъл ни е оставил четирите евангелия. И ако си направим труда да сглобим фактите, които те ни съобщават, Исус отново "ще ни се яви" като възкръснал и прославен Господ. Това "видение" ще дойде от страниците на Новия Завет. И онези, които Го приемат в сърцата си, ще бъдат наистина блажени. Неопровержимото доказателство за Христовото възкресение се гради върху две главни предпоставки. Първата е, че гробницата в която беше положено мъртвото тяло на Исус се беше оказала празна. Въпреки че беше затворена от всякъде, трупът на Исус беше изчезнал от нея. Втората предпоставка е, че плащаниците в които беше увито мъртвото тяло на Исус също се бяха оказали празни, т.е. те си бяха останали непокътнати в гробницата. Трупът беше изчезнал, но това, в което той беше увит - неговата "опаковка" си беше на мястото. Първата предпоставка доказва, че Исус е напуснал гробницата, а втората, че Той го е направил без външна намеса, защото ако някой го беше отнесъл, той щеше да го вземе така както е увит - заедно с неговия саван. Единственото обяснение, което може да се даде на тези два парадоксални факта - празния гроб и празния саван, е че по някакъв начин тялото на Исус е придобило ново естество - естество, за което материята и пространството са престанали да бъдат препятствия. С други думи Исус е възкръснал с едно променено, прославено, небесно тяло. Празната гробница и празните плащаници са две мълчаливи и в същото време неоспорими свидетелства за Христовото възкресение. Съчетани в едно, те образуват доказателство, което не може да бъде оборено. ГРОБНИЦАТА НА ЙОСИФ Гробницата в която е бил положен Исус след разпятието му е принадлежала на един богат човек от Ариматея на име Йосиф. Той бил влиятелен човек, член на синедриона, най-висшия управителен орган на юдейския народ. Йосиф не бил съгласен с решението на мнозинството Исус да бъде предаден на смърт (Лука 23:50-52). Йосифовата гробница била изсечена в една скала с цел по-голяма сигурност и защита срещу евентуално бъдещо оскверняване или ограбване на неговите тленни останки. Тя нямала прозорци. Имала само един изход и това бил нейния вход. Той имал такъв механизъм на заключване, който не предполагал отключване, а само еднократно заключване. Ролята на ключалка играела самата врата. Тя представлявала огромен кръгъл камък - плосък и заоблен като воденично колело. Тежащата няколко тона, кръгла врата била поставена в наклонен улей по такъв начин, че като се отмести подпората й, тя да се освободи, под силата на собствената си тежест да се изтърколи по канала и да затвори завинаги отвора на гробницата. Механизмът на затваряне бил такъв, че се заключвал без особени усилия - само като се дръпне подпората на кръглата врата. Но е било невъзможно сам човек да върне огромната кръгла скална врата в изходното й положение (Матей 27:57-60). 57 И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея, на име Иосиф, който също беше се учил при Исуса. 58 Той дойде при Пилата и поиска Исусовото тяло. Тогава Пилат заповяда да му се даде. 59 Иосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащаница, 60 и го положи в своя нов гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, отиде си. Начинът на заключване на гробницата оправдава притесненията на жените, които отиват да го помажат своя Учител в първия ден на новата седмица. По пътя те си задават въпроса (Марко 16:3): "Кой ще ни отвали камъка от гробната врата?" - защото беше твърде голям." ЗАПЕЧАТАН И ОХРАНЯВАН Поради изричното настояване на главните свещеници и фарисеите входът на гробницата бил не само заключен с този огромен камък, но също така запечатан с глинен печат, белязан със знака на римския управител и охраняван от римска стража (Матей 27:62-66). 62 И на следващия ден, който бе денят след приготовлението за празника, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилата и казаха: 63 Господарю, спомнихме си, че Оня измамник приживе рече: След три дни ще възкръсна. 64 Заповядай, прочее, гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата. 65 Пилат им рече: Вземете стража; идете, вардете Го както знаете. 66 Те, прочее, отидоха и вардиха гроба, като запечатаха гроба с помощта на стражата. Римската стража се е състояла от четири до шестнадесет изключително добре обучени и дисциплинирани професионални войници. Ако един от войниците е заспял на поста си, те всички са били убивани. Пазач, който допуснел затворник да избяга, подлежал на същото наказание на което бил осъден поверения му затворник. Затова римските стражари били много внимателни и си отваряли очите на четири. Това, което разбираме от евангелския разказ до тук е, че след погребването Му, тялото на Исус било така залостено, запечатано и охранявано, че никой по никакъв начин не би могъл да има достъп до него. ВЕРОЯТНИТЕ ПОХИТИТЕЛИ Кои биха били евентуалните похитители на Исусовото тяло? Когато видя отваления камък, Мария първоначално си помисли, че противниците на Исус тайно са отмъкнали тялото Му и са го занесли някъде другаде. Когато видя отваления камък, тя изтича до къщата в която бяха Петър и Йоан и им каза (Йоан 20:2): "Дигнали Господа от гроба, и не знаем где са Го положили." Както видяхме преди малко обаче, враговете на Исус бяха заинтересовани тялото Му да си остане там където е. Затова се бяха погрижили гробът да бъде запечатан и пазен здраво. Те определено не бяха отговорни за Исусовото изчезване от гроба. Иначе, ако те го бяха откраднали, още при първото свидетелство за възкресението Му, щяха да покажат мъртвия труп и на християнството щеше да се сложи точка. Войниците също нямаха никакъв интерес да крадат Исусовото тяло - това би означавало да действат срещу самите себе си. Какво да кажем за учениците и приятелите на Исус? Те също нямаха намерение да крадат тялото. Основно поради три причини. Първо, те бяха подтиснати и уплашени за собствения си живот и едва ли биха искали да си имат проблеми с властите. Дори бяха заключили вратата на стаята в която се бяха събрали в деня на Възкресението поради страха от юдеите (Йоан 20:19). Второ, учениците все още не бяха разбрали думите на Исус нито за Неговата смърт, нито за Неговото възкресение (Йоан 20:9). 9 Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите. Когато отиваха към гроба, жените близки на Исус не идваха за да посрещнат своя възкръснал Спасител, а носеха благовонни масла за да помажат допълнително мъртвото му тяло (Марко 16:1). Трето, за апостолите историята с Исус беше приключила. Те нито вярваха, нито очакваха, че Исус ще възкръсне (Марко 16:9-14). Първоначално за тях възкресението на техния Учител беше една огромна изненада. Думите на жените за тях бяха "празни приказки" (Лука 24:9-12). Те бяха по-изненадани от възкресението дори от своите врагове. Главните фарисеи и свещениците поне допускаха, че нещо необичайно може да се случи - както личи от запечатването на гроба и поставянето на стражата. И така, когато от кръга на вероятните похитители изключим враговете на Исус, стражарите и учениците му, не остава никой който да е правил опит да отнесе тялото. ОТВАЛЕНИЯ КАМЪК Ако никой човек не беше отговорен за изчезването на Исусовото тяло, тогава кой беше отвалил камъка от гробната врата? В неговото евангелие, 28 глава, стихове 2-4, евангелист Матей ни дава отговора - това беше един Божий ангел. 2 А, ето, стана голям трус; защото ангел от Господа слезе от небето и пристъпи, отвали камъка, и седна на него. 3 Изгледът му беше като блескавица, и облеклото му бяло като сняг. 4 И в страха си от него стражарите трепереха, и станаха като мъртви. 5 А ангелът проговори, като каза на жените: Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпнатия Исус. 6 Няма Го тук; защото възкръсна, както и рече: дойдете и вижте мястото, гдето е лежал Господ. Входът на гробницата беше отворен с Божията свръхестествена намеса. Това, което е най-изумителното в цялата история обаче е, че след като гробницата беше отворена, никой не излезе отвътре! Ангелът не отвали камъка за да може Исус да излезе от гроба, а за да могат хората да влязат вътре и да видят, че Него Го няма. Исус беше напуснал гробницата преди тя да бъде отворена! Отваляването на камъка стана не по време на самото възкресение, а след като то вече беше се случило. Гробът беше останал празен свръхестествено и това беше чудо! ПРАЗНИТЕ ПЛАЩАНИЦИ Тялото на Исус беше изчезнало не само от гроба, но и от плащаниците. Него Го нямаше, а те бяха на мястото си. Какво представляваха плащаниците? Според тогавашните обичаи, след ритуално измиване, тялото на мъртвия е било обвивано и стягано с ленти от ленено платно, напоени със смес от течни и прахообразни ароматни вещества. Тези погребални одежди са образували нещо като гипсова обвивка, която много трудно е можело да бъде свалена. След смъртта Му, тялото на Исус е било обвито именно в такъв саван (Йоан 19:38-40). 38 След това Иосиф от Ариматея, който беше Исусов ученик, но таен, поради страха от юдеите, помоли Пилата да му позволи да вземе Исусовото тяло; и Пилат позволи. Той, прочее, дойде та вдигна тялото Му. 39 Дойде и Никодим, който бе дохождал изпърво при Него нощем, и донесе около сто литри смес от смирна и алое (около 32,7 кг.). 40 И тъй, взеха Исусовото тяло и Го обвиха в плащаница с ароматите, според юдейския обичай на погребване. Когато чуха от стражарите за техния провал в изпълнението на служебния им дълг, за ангела и за празния гроб,...