ПРЕБЪДВАЙ В ГОСПОДА И ДАВАЙ ПЛОД

Слава на Бога! Тази сутрин ние ще продължим да разглеждаме темата за покаянието. Ние започнахме през последните няколко недели да говорим за покаянието. Защото вярвам, че това, което ни е необходимо във времето, в което живеем, за да бъдем силни християни, е да бъдем близо при Бога. А за да бъдем близо при Бога, ние трябва да живеем живот на покаяние. И ние разгледахме три страни на покаянието. Разгледахме първо умствената страна на покаянието. Умствената страна на покаянието И заглавието на това поучение беше „Ела на себе си, направи завой”. Както блудният син, който беше изпаднал от живота си поради разпуснатия си живот и изгуби всичко, се казва, че той дойде на себе си. Той изтрезня и тогава взе правилното решение, направи завой и от посока на отдалечаване от баща си, той се върна при него. По същия начин Божият призив за нас е и ние да се върнем при Бога в нашето мислене. Защото думата „метаноя” в Новия Завет всъщност се превежда като промяна на мисленето. Промяна на начина на мислене. Така че това е първата страна на покаянието – умствената, интелектуалната страна на покаянието. Ние да осъзнаем и да се върнем при Него. Чувствената страна на покаянието След това говорихме за чувствената страна на покаянието. За онази жена, която беше грешница, но дойде при нозете на Исус и започна да ги измива със сълзите си и да ги избърсва с косите си. Тази жена плачеше за греховете си и затова Исус каза, че нейните грехове се прощават. По същия начин, когато ние осъзнаем греха, ние трябва да плачем за него. И всъщност, когато говорим за грехове, ние казахме, че едната представа за грях в Библията е, че грехът е отделяне от Бога. А другата представа за греха е, че грехът е неолучване на целта. И затова ви казах, че от една страна ние трябва да виждаме какви са Божиите цели за нас в Новия Завет и да знаем, че всяко нещо, което ни отделя от тази цел, всъщност е грях. И от друга страна, всяко отклоняване от Божия път е отново грях. Ако трябва да бъдем по-конкретни, можем да кажем, че в Новия Завет има списъци с грехове в посланията на апостол Павел, в които той изброява различните грехове, които човечеството върши. Като се започне с Римляни първа глава, след това в Галатяни, в Ефесяни има списъци с грехове, в които се изброява какво е грях. Също и в Първо Коринтяни. Там изрично се казва, че тези, които вършат такива неща, няма да наследят Божието царство. Точно това са грехове, за които ние трябва да се покаем. Волевата страна на покаянието И третата страна на покаянието, която всъщност е решаващата. Защото ти можеш да имаш осъзнаване, ти можеш да имаш емоции, можеш да плачеш понякога за греховете си, но трябва да принасяш и плодове на покаяние. И това е всъщност волевата страна на покаянието. След като си се покаял, ти да имаш воля да останеш в това покаяние и да живееш живот на покаяние. Виждаме, че Исус Христос каза: „Ако не се покаете, всички ще загинете” в Лука 13 глава. И Той каза тази притча за онзи стопанин, който дошъл в лозето си и там имал една смокиня, и той дошъл да търси плод от тази смокиня. Така че Бог търси плод в нашия живот. И виждаме, че Йоан Кръстител също говореше и казваше: „Принасяйте плодове, достойни за вашето покаяние”. Лука 13:3-9 3 Казвам ви: Не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.4 Или мислите ли, че онези осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, бяха по-големи престъпници от всички човеци, които живеят в Йерусалим?5 Казвам ви: Не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.6 Каза и тази притча: Някой си имаше в лозето си посадена смокиня; и дойде да търси плод на нея, но не намери.7 И каза на лозаря: Ето, три години вече идвам да търся плод на тази смокиня, но не намирам. Отсечи я, защо да изтощава земята?8 А той му отговори: Господарю, остави я и това лято, докато разкопая около нея и насипя тор;9 и ако след това даде плод, добре, но ако не даде, ще я отсечеш. Не си мислете, че по някакъв друг начин вие ще можете да се избавите от идещия гняв, но вие трябва да имате плодове, достойни за покаяние. И тази сутрин ние ще погледнем как можем да имаме тези плодове. И отговорът е чрез нашето пребъдване в Божието Слово. Това е нещо много насърчително, защото от една страна, когато видим тези стандарти, които Бог очаква от нас – Той очаква ние да бъдем святи, Той очаква ние да живеем живот на покорство – тогава ние просто можем да се обезсърчим и да си кажем: „Ако бъда честен със себе си, аз не бих могъл да произведа този плод”. И насърчителното е, че Бог знае също какви сме. Той знае нашето естество и Той не очаква ние сами да произведем този плод. Но Той произвежда този плод в нас чрез Святия Дух. В Посланието към Филипяните 2 глава, 12 стих и надолу се казва: „Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни – не само в моето присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет”. Филипяни 2:12 12 Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни – не само в моето присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет. Въобще тогава се казва, че ние трябва да изработваме това спасение. И всъщност това пак се отнася за плода на Духа, както във Второ Петрово се казва: „Положете всяко старание и прибавете към вярата си добродетел, към добродетелта си – благоразумие... благочестие... братолюбие”. Тоест всичко това – вяра, благочестие, братолюбие – всичко това са плодове на Духа. Защото казва: „Защото ако тези добродетели се намират у вас и изобилстват, те не допускат да бъдете безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ”. 2 Петрово 1:5-8 5 поради тази причина положете всяко старание и прибавете към вярата си добродетел, към добродетелта си – благоразумие,6 към благоразумието си – себеобуздание, към себеобузданието си – търпение, към търпението си – благочестие,7 към благочестието си – братолюбие, и към братолюбието си – любов.8 Защото ако тези добродетели се намират у вас и изобилстват, те не допускат да бъдете безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос. Така че от една страна ние трябва да положим всяко старание, от една страна ние трябва да изработваме спасението си със страх и трепет, от една страна ние трябва да произвеждаме плодовете. Но веднага апостол Павел продължава мисълта си в 13 стих на Филипяни 2 глава и казва: „Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате”. Слава на Бога! Тоест Бог е Който не само ни заповядва да изработваме спасението си, но Той е Който и действа в нас, и не само действа в нас да можем да го изработим, но също ни дава и желание. Филипяни 2:13 13 Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате. Така че ако ти имаш желание да бъдеш по-добър, това е от Бога. Ако имаш желание да се молиш, това е от Бога. Ако имаш желание да ходиш на църква, това е от Бога. Бог е Който ти дава желание ти да работиш върху себе си и да се усъвършенстваш. И не само желание, но Той ти дава сила или способност. И тази сила или способност всъщност е в нас чрез Святия Дух. В Евангелието на Йоан 15 глава Исус Христос обяснява това с метафората за лозата – сравнението с лозата и пръчките. Исус казва така в Йоан 15 глава от 1 до 16 стих: Йоан 15:1-16 1 Аз съм истинската лоза и Моят Отец е земеделецът.2 Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва и всяка, която дава плод, подрязва я, за да дава повече плод.3 Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих.4 Пребъдвайте в Мен и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мен.5 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да направите нищо.6 Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и ги събират и ги хвърлят в огъня, и те изгарят.7 Ако пребъдете в Мен и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете и ще ви се сбъдне.8 В това се прославя Моят Отец, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици.9 Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов.10 Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Моя Отец и пребъдвам в Неговата любов.11 Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас и вашата радост да стане пълна.12 Това е Моята заповед: Да се обичате един друг, както Аз ви възлюбих.13 Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си.14 Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам.15 Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво върши господарят му; а вас наричам приятели, защото ви изявявам всичко, което съм чул от Своя Отец.16 Не вие избрахте Мене, но Аз избрах вас и ви определих да излезете в света и да принасяте плод, и плодът ви да бъде траен; и каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде. „Аз съм истинската лоза и Моят Отец е земеделецът. Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка, която дава плод, подрязва я, за да дава повече плод.” Слушате ли, Отец търси плод. Ако нямаме плод, пръчките, които не дават плод, те се отрязват. А тези, които дават плод, те се подрязват. Значи има разлика между отрязване и подрязване. Тези, които се отрязват, те повече нямат живот. А тези, които се подрязват, на тях им се махат тези краища, които отнемат от соковете, без да произвеждат плод, така че целият сок да отива в това клонче, което произвежда плод, за да дава повече плод. Така че ние трябва да си зададем въпроса ние от кои пръчки сме. Исус продължава да казва как Бог ни подрязва: „Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих”. Понякога, когато слушаме Словото, за нас може да е тежко и да си казваме: „О, това слово е много тежко”, но чрез това учение на Исус Христос Той ни очиства, подрязва ни,...