ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД БЛАГОВЕСТИЕТО episode artwork

EPISODE · Sep 12, 2016 · 49 MIN

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД БЛАГОВЕСТИЕТО

from propovedi.org · host admin

В началото на тази 2014 година бих желал да размислим върху предизвикателствата, които стоят пред нас като църква, като тяло на Господа, което желае да разпространява Благата вест и да изпълни Великото поръчение на нашия Господ. Спомняте ли си каква е нашата мисия? Ние я повтаряме непрекъснато. Ние казваме, че сме се посветили да водим хора при Бога, да ги утвърждаваме във вярата и да ги екипираме за служение, като влагаме себе си в тях, като ги мотивираме да се възпроизвеждат в множество поколения последователи на Христос. Тази наша мисия е основана на Великото поръчение на нашия Господ. Матей 28:19-20 19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух,20 като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Но кои са предизвикателствата, които стоят пред нас? Аз вярвам, че е добре ние да си дадем сметка за това защо ни е толкова трудно да благовестваме, защо ни е толкова трудно да расте църквата. Трябва да знаем, че има причини за това, има предизвикателства, които стоят пред нас. И може би бихме могли да ги разделим на две групи: първата група – духовни предизвикателства, и втората група – морални предизвикателства. ДУХОВНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ИСТОРИЧЕСКИ КОНТЕКСТ Когато говорим за духовните предизвикателства, може би би следвало да погледнем историята. Как идва християнството в България? Кой е царят, който покръства българите? Цар Борис. Той покръства българите. И в началото това покръстване от една страна е нещо добро, защото по този начин братята Кирил и Методий изобретяват, създават българската азбука. С каква цел създават азбуката? С цел да може да се превежда Божието Слово, Библията, Евангелието и хората да могат да чуват Благата вест. Така че всъщност Кирил и Методий са, бихме така могли да ги наречем, първите мисионери, които са достигнали нашите земи още през IX век след Христос. И те са превели Библията, защото това е всъщност задачата на всеки един мисионер – когато той отиде, за да достигне една недостигната група, той да преведе Библията, свещените писания на техния език. Така че още тогава ние сме били покръстени. България приема християнството като своя религия. И тогава нещата са били различни, в смисъл, че строят е бил такъв, че не е имало толкова много лична независимост, както днес. Днес много се набляга върху независимостта на личността и всеки си прави каквото си иска, но тогава не е било така. Онова, което каже царят, се следва от всички. Така че щом Борис приема християнството, целият народ приема християнството. И от една страна това е било добро, защото за много кратък период един цял народ става християнски. Но от друга страна това не е добро, защото християнството не е вяра или учение, което може да бъде наложено със сила. А тогава то се налага със сила. Дори има случаи от водачите на народа, които тогава са наричали боили или боляри от болярските родове, които са отхвърлили християнството и са държали за стадата си вяра в Тангра, той ги убива. И убива не само тях, но убива и децата им, за да няма отмъщение от страна на техните деца. Така че всъщност християнството бива наложено в България със силата на меча. И това не е добро, защото нищо не може да бъде наложено със силата на меча. На практика това води до нещо, което се нарича смесване на религиите. Когато се смесят различни религии, всъщност вместо да се покланяме, например, на бога на морето, ние се покланяме на свети Никола. Тоест на името на боговете се слагат имена на светии и по този начин се получава една смесица на вярванията. Тази смесица на вярванията е един проблем и до днес, защото много хора вярват в различни неща, които бабите са им казали. И така се предава от жени на жени вярвания, но те не са основани на Божието Слово, а са основани на предания. Така че това пречи, това смесване на религиите пречи на приемането на благовестието. ИСЛЯМЪТ И ИДЕНТИФИЦИРАНЕТО НА ВЯРАТА С ЕТНОСА След това идва в България ислямът. 500 години България е под турско робство. И в тези 500 години има опити за насилствено налагане на исляма. И в някои случаи тези опити са били успешни. Имаме цяла група в територията на нашата държава от тези хора, които се наричат помаци, които са били измъчвани, за да приемат исляма насила, да се откажат от християнството. И също много хора са били убити в тези опити на исляма и на Турската империя да наложи исляма в България. Така че имаме тези насилствени опити за налагане на религия, които са несъстоятелни, които не са в духа на Бог, който е любов. Другият проблем е 500 години турско робство. Всъщност в тези 500 години турско робство се получава така, че в манастирите се запазва българският дух. Там, където е била вярата в Христос. И ние знаем, че всъщност много от нашите възрожденци са били духовници. Както дори Васил Левски, който е бил дякон. Да, дякон Левски, който е всъщност, може да се каже, най-светлата личност в нашето Възраждане. Той е бил дякон в Православната църква. И всъщност това довежда до едно идентифициране на вярата с етноса. Хората започват да смятат, че ако те са българи, значи те трябва да бъдат православни християни. И ако те не са православни християни, значи са мюсюлмани. И ако са мюсюлмани, те са турци. Значи ти или си православен християнин и си българин, или ако не си православен християнин, ти не си българин. Това е всъщност нещо, което е заложено в умовете на нашите сънародници. И това е всъщност един от големите проблеми за приемането на благовестието. Защото те смятат, че когато приемат благовестието и станат християни, евангелски християни, те напускат православната вяра. А напускането на православната вяра за тях е напускане на българщината. И това е всъщност един от големите проблеми, защо много хора отказват да приемат благовестието. Защото те имат толерантност към нас. Например тук, ние не можем да се оплачем, че хората ни отхвърлят или ни гонят. Не. Те казват: „Вие се събирайте, вярвайте в това, което искате, но не ни занимавайте“. Или те казват обаче в същото време, че ние сме друговерци. Те казват: „Ние сме християни за себе си, а вие сте друговерци“. Което всъщност не е така. Ние също сме християни, защото по отношение на основните богословски постановки, евангелската църква и Православната църква нямат разлика. Православната църква вярва в един Бог и ние вярваме в един Бог. Православната църква вярва в един Бог в три лица – Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух. И ние вярваме в един Бог в три лица – Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух. Православната църква вярва в жертвата на Христос, чрез която ние се изкупваме. Ние също вярваме в жертвата на Христос, чрез която се изкупваме. Православната църква вярва във възкресението от мъртвите и в Исус Христос, който възкръсна от мъртвите. Ние също вярваме във възкресението на Христос и в това, че Той е възкръснал от мъртвите. Те празнуват Рождество Христово и ние празнуваме Рождество Христово. Те празнуват Великден и ние празнуваме Великден. Тогава каква е разликата? Разликата е, че към тези основни богословски положения, които са в Библията, с течение на времето Православната църква добавя преданията на различни водачи в църквата и поставя властта на църквата наравно с властта на Писанието. И те казват: „Да, Библията, но и църквата“. Издигат дори властта на църквата над властта на Писанието, защото те казват: „Писанието е свещено и ние признаваме неговия авторитет, но църквата е написала Библията, следователно църквата е над Библията“. А ние казваме, не, Библията е Боговдъхновена и поради това, че тя е Боговдъхновена, тя е над църквата, и за това църквата трябва да се покорява на Библията, а не Библията да се сложи на второ място след властта на църквата. Защото, както ви казах, в тези учения на църквата навлиза смесицата на езичеството. И там има поклонение на икони, което богословски е оправдано, защото те използват богословски казано. Те казват, че иконите са просто картини, които ни помагат ние да възприемем по-добре благовестието, защото хората не са можели да четат, но това по-добре да им нарисуваме картина и чрез тази картина ние да им представим благовестието. Но, поради тази смесица на религиите, това, което се получава, е, че обикновените хора, вместо да видят благовестието в иконата, те виждат в иконата идол или виждат техния бог, на който те могат да се молят и по този начин се изпада в идолопоклонство или в нарушение на втората заповед, която е „не си прави кумир“. Изход 20:4 4 Не си прави кумир или каквото и да е изображение на нещо, което е на небето горе, на земята долу или във водата под земята; И именно заедно с това идват и други учения, като, например, за това, че след смъртта може да има изкупление, различни подавки, различни жертви, докато в Божието Слово ние виждаме, че една е жертвата. Думата „курбан“ означава „жертва“ и ние виждаме, че един е нашият курбан - Исус Христос. От тук нататък ние можем да принесеме на Бога жертви, но тези жертви могат да бъдат духовни. Благодарност, хваление, изповед, добри дела, но не и да колим животни пред Бога, защото това вече е омаловажаване на Христовата жертва, която е истинската същност на всички жертви, които са били принесени преди това в Стария Завет, по времето на израилтяните. Всъщност, брат, много ми е впечатлявало, че смисълът е такъв, че те като кажат, че като курбан не е достатъчно Исус Христос. Да. Силно, че не е достатъчно Исус Христос, който да бъде курбан. Да. Точно това искам да кажа, че поради тази причина ние не приемаме тези учения на православната църква, които не са в съгласие или не са основани на Библията. И поради това е разликата между нас и тях. Времето на хората в Стария Завет е поновено. Така че, всъщност, виждаме тези проблеми и тези предизвикателства, имаме едно наслояване в историята. И едно идентифициране на православието с българщината, което пречи на хората да приемат благовестието, защото за тях да приемат благовестието означава да престанат да бъ

Episode metadata supplied by the publisher feed · Published Sep 12, 2016

Embed this episode

NOW PLAYING

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД БЛАГОВЕСТИЕТО

0:00 49:44

No transcript for this episode yet

We transcribe on demand. Request one and we'll notify you when it's ready — usually under 10 minutes.

No similar episodes found.

Frequently Asked Questions

How long is this episode of propovedi.org?

This episode is 49 minutes long.

When was this propovedi.org episode published?

This episode was published on September 12, 2016.

Can I download this propovedi.org episode?

Yes. Use the download control on the episode player to save the publisher-provided media file.
URL copied to clipboard!