ПРЕДСТАВЯНЕТО НА ЦАРЯ – 1

И сигурно и вие сте чели или сте гледали във филм разкази за това, как даден човек се въздига до върховна власт. Никой не е очаквал, но този човек поема управлението и години наред управлява като цар или като министър-председател. Има такива истории, има такива приказки и филми. И може би и самите вие познавате няколко от тези истории или пък сте наблюдавали развитието на такива хора. През 2001 година от нашето съвремие ние всички бяхме свидетели на това, как наследникът на царската династия, синът на цар Борис, Симеон Сакскобургготски, дойде от Испания в България. Той събра толкова много гласове от всички спектри на политиката и беше уникално – от дясното, от лявото, от центъра, от всички политически пространства и стана министър-председател. Разбира се, не можеше да стане цар, защото България вече не е монархия, а република. Така и Симеон Сакскобургготски не стана цар, но беше министър-председател. Доверието към него беше толкова голямо и той привлече толкова политически сили за себе си. Един наш колега, пастор от методистката църква, доктор Лонг в София, разхождайки се около „Александър Невски“, среща Симеон Сакскобургготски точно в този период; царят идва към него и го поздравява с толкова ръкостискане. Пасторът е толкова развълнуван, но след това, когато разказва за срещата си с царя, казва: „След това една седмица не си мих ръката“. Толкова е бил впечатлен. Царят го е поздравил. Както знаете обаче, обещанията на Сакскобургготски бяха обещанията, че ще оправи страната за колко дни? За 800 дни. Не се осъществиха. И знаем как той слезе от политическата сцена. Евангелист Марк разказва за един друг цар. За един истински цар, който се издига, за да стане цар в такъв подобаващ начин. БЛАГОВЕСТИЕТО НА ИСУС ХРИСТОС Но този цар не се проваля. Той изпълнява обещанията си. Прологът на Марк разказва за въздигането на Царя в Неговата позиция на Цар. Той обявява темата си в стих 1 като „Благовестие, Евангелие и добрата новина“. То е, както се казва в стих 14, Божието благовестие, което означава, че идва от Бога. То е Благовестието на Исус в стих 1, което означава, че е за Него Благовестието за Христос. Гражданите на Римската империя са били запознати с прокламации или благовестия, които обикновено се фокусират върху императора и предават важни и радостни послания. Ние говорихме за един такъв надпис, който е датиран от 29-та година преди новата ера, точно до началото на общественото служение на Исус. И там се казва, че рождението на Бога, т.е. Август, отбелязва на света началото на Благовестието или Евангелието, чрез Неговото идване. Този надпис е официална прокламация и предава съобщение, че в този случай Цезар Август е бог и че чрез неговото раждане изгрява нова ера на мир. По подобен начин Марк използва думата „Благовестие“, за да направи официална прокламация, която предава важно и радостно послание. И ако е кое казва, то е в стиха: „Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син“. Марк обявява Исус за Цар. Той му дава титлите „Христос“, което означава „помазан“, „Цар“, „Месия“ и „Божи син“. Т.е. Той е Бог, Той е Божествен. Като Божи син, Исус е законният наследник на Божия трон. Като Христос, Исус е Месията, Помазаникът на Бога. Като Христос и Божи син, Исус идва да спаси и да управлява Своя народ. Марк обявява, че в Исус идва Божието царство. Т.е. до нас е Божието царство. Когато идва Царят, заедно с Него в света идва Божието царство, Божието управление. Това е добра новина, нали? Това е най-добрата новина, която светът е познавал. Благовестието, разбира се, означаваше нещо за гърците и за римляните, но Благовестието означаваше нещо много повече за юдеите. Това е така, защото думата „Благовестие“ на гръцки е „евангелион“, на еврейски се превежда като „басора“, или глаголната форма „бесар“, което означава „да проглася добра новина“. Исая 40:9 9 Ти, който носиш благи вести на Сион,изкачи се на високата планина;ти, който носиш благи вести на Йерусалим,издигни силно гласа си;издигни го, не бой се,кажи на Юдейските градове: Ето вашия Бог! Виждате, в този стих два пъти се повтарят думите: „Ти, който носиш благи вести на Сион“, „Ти, който носиш благи вести на Йерусалим“ и на еврейски се използва думата „мебасарет“, в която се включва глаголът „басар“, от който произлиза съществителното „басора“. И всъщност, това е благовестието. И това ни напомня за един друг, по-популярен стих. Исая 52:7 7 Колко са прекрасни върху планинитекраката на онзи, който благовества, който проповядва мир!Който благовества добро, който проповядва спасение!Който казва на Сион: Твоят Бог царува! Ето, виждате, и двата стиха в Исая прогласяват „Бог, който царува“ и в тях се използва думата „благовестие“, която на еврейски, както казахме, е „басора“. Така че думата „благовестие“ има значение не само за гърците, тя има също значение, много по-голямо дори, за юдеите, които са наследниците на пророците. ЧЕТИРИТЕ ГЛАСА И след стих 1, Марк представя Исус Христос със четири гласа. Това ще бъде структурата на нашето послание – четири гласа. Един от миналото, един от настоящето, един от небето и един от земята. Първите два гласа съобщават, че Царят идва, последните два гласа ни потвърждават, че Той е тук. Първите два гласа ни подготвят, последните два ни убеждават. Първите два гласа ни призовават да се приготвим, а последните два ни заповядват: „Дай Му сърцето си“. И така, нека да разгледаме и тези гласове, започвайки с първите два, които казват: „Подготви се, Царят идва“. Всичко в стихове от 1 до 8 ни подготвя за идването на Царя. След издаването на официалната си прокламация „Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син“, Марк се обръща към гласа от миналото. За разлика от Матей и Лука, Марк не започва с родословия. Знаете, в Матей и в Лука се говори за родословията на Исус. А Марк прескача направо към служението на Божия Син. Въпреки че не използва родословия, обаче Марк прави нещо много важно. И то е, че чрез цитата от Исая и разказа за Йоан Кръстител, Марк утвърждава връзката между Стария Завет и Новия Завет, като прави един много плавен преход между тях. Почти не можем да усетим как от Стария Завет преминаваме в Новия Завет. Марк започва, като показва, че служението на Исус е изпълнение на старозаветните пророчества. Вие знаете, когато някой велик владетел или завоевател тръгне на поход, той отива преди това до някакви предсказатели и някакви пророци. За Лисандър Македонски се смята, че той е получил пророчество, че ще завладее света... За Господ Исус също има предсказания, но не е дадено някакво оракулско предсказание, а е дадено от пророк Исая. Божиите пророци, Божият глас. Той е световният Цар. Той е Месията. За Него това е предсказано. Освен това, Марк свързва служението на Исус с това на Йоан. Марк представя Йоан Кръстител като последния и най-великия от старозаветните пророци. Така че той е пророкът, който също... Не само Исая, но и Йоан предсказва, че Той е Месията, че Той е Царят. Лука 7:28 28 Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Йоан; обаче по-малкият в Божието царство е по-голям от него. Йоан Кръстител е, ако можем да кажем, изразим го с един крак в Стария Завет, а с другия крак в Новия Завет. С единия крак в ерата на обещанията, с другия си крак в ерата на изпълнението. И в този начин Марк, като започва с Исаия и Йоан Кръстител, показва, че християнството не е някаква нова религия, която сега тепърва се пръква отнякъде, но християнството просто е изпълнение на старозаветните пророчества, които също са Божиите думи. В известен смисъл Евангелието на Марк не е нещо ново. То беше предсказано много отдавна. В тези години по-рано пророците бяха предсказали какво ще направи Бог. КАКТО Е ПИСАНО В КНИГАТА НА ПРОРОК ИСАИЯ Т.е. началото на благовестието на Божия Син е дошло, както е писано в книгата на пророк Исаия: „Аз изпращам пред лицето ти вестителя Си, който ще устрои твоя път. Глас на един, който вика в пустинята: пригответе пътя за Господа, прави направете пътеките за Него“. Това е мощно обещание за това, което ще направи Бог. И в него има две действащи лица. Едното е вестителят, който подготвя пътя за Господа. И другото действащо лице е самият Бог, самият Господ, който идва след вестителя. Исая 40:3 3 Глас на един, който вика:Пригответе в пустинята пътя за Господа,направете в безводното място прав път за нашия Бог. Вестителят отива пред Господа, за да подготви пътя. Този, който идва след него, е самият Бог. И Марк взема този пасаж и го прилага за Исус. Това означава, че Марк дори само чрез този пасаж идентифицира Исус като Господ Бог. Някои спорят дали Исус е Божествен. Само това доказва, че Исус е Бог. От оригиналния си контекст това се отнася до вавилонския плен. Бог обещава да възстанови народа си, като ги изведе от плена им и ги наведе обратно в земята им. Това е един нов изход. Знаете, първият изход беше изходът от Египет и влизането в обещаната земя. Но докато първият изход беше освобождение от египетско ропство, новият изход е освобождение от ропството на греха и на заплатата му, която е вечна смърт. Подготовката на пътя всъщност означава подготовката на народа да посрещне своя Цар. Гласът вика: „Пригответе пътя за Господа, прави направете пътеките за Него“. Това е един обединителен вик. Гласът не е сам. Той обединява около себе си други, които ще помогнат да направим прав път за пристигането на Господа. Днес на Запад може да кажем: „Разстелете червения килим“. Знаете, когато дойдат висши особи отнякъде, разстилат за тях червени килими, да не би да ходят по земята, но те трябва да ходят по червения килим. Това е знак на уважение и почит. В древния свят са подготвяли пътя. Щяха да го направят прав и гладък като магистрала. Щяха да запълнят ниските места и да премахнат всички препятствия. Нищо по-малко не заслужава Живият като Цар. И всъщност идеята за път – на еврейски „дерек“, на гръцки „ходос“ – пътят стана името на християнското движение. Деяния 9:2 2 и поиска от него писма до синагогите в Дамаск,...