ПРЕОБРАЗЕНИ ПРИОРИТЕТИ

Слава на Бога! Тази сутрин ще продължим нашите размишления за преобразяването или трансформацията. Защото Бог желае ние да бъдем преобразени. Бог желае ние да бъдем трансформирани. И това е нашата вяра за църквата. Това е нашето видение или визия, че Господ Исус, тук в църквата, променя животи. Един по един. Преобразява. Среща. И в тази среща Той ни променя и ни изкупва. И ни прави такива, каквито Той желае ние да бъдем. Защото това е целта на Бога. Той желае да ни преобрази според образа на Исус Христос. Целта на нашите християнски животи, след като бъдем спасени от греха, е ние да растем в Христоподобие. Да ставаме подобни на Господа в нашия характер. Това не означава да ставаме еднакви по някакъв калъф. Защото всеки има различни дарби, всеки има своята индивидуалност. Но в нашата любов, в нашата милост, в нашата истинност, в нашия характер, ние да бъдем като нашия Господ. И ние говорим, че в това преобразяване Господ първо преобразява умовете ни. Защото от там започва всичко. От нашите мисли. Нашият ум е бойното поле, в което Сатана ни изкушава, в което идват атаките в живота ни. И затова Писанието ни казва да не се съобразяваме с този свят, но да се преобразяваме чрез обновяването на ума си. Вижте, това означава, че този свят желае да ни моделира или да ни съобрази със себе си. Той желае да ни направи по неговия калъп и неговият натиск е отвън. Той ни атакува с мисли, чрез телевизията, чрез интернет, чрез приятели, чрез неприятели, чрез колеги. Отвсякъде той ни атакува. Дори с хора от семейството, които не са вярващи. Още докато растем, той желае да ни накара да мислим като него и това е, че той желае да ни накара да се съобразим с него. Но Бог ни казва, чрез апостол Павел, да не се съобразяваме с него, но да се преобразяваме. И вижте, преобразяването е нещо, което става отвътре навън. Значи съобразяването става отвън навътре, а преобразяването става отвътре навън. И това преобразяване става чрез обновяването на нашия ум. Като махнем лъжите на Сатана от ума си и на тяхно място сложим истината на Божието Слово. Слава на Бога! Така че това е Божията воля за нас - да имаме едни преобразени умове и да бъдем подобни на Христос. И тогава, когато ние променим начина, по който мислим, това ще промени начина, по който се отнасяме към Бог, към себе си и към другите. И ако ние се променим отвътре, то тогава очевидно и нашето поведение също ще се промени. Обаче Бог желае да промени не само ума ни и не само начина на мислене, но Бог желае да преобрази също нашето отношение. Миналият път ние говорихме за преобразяването на сърцето и как Бог желае ние да имаме едни различни отношения. И да имаме едно преобразяване в отношенията ни. И това става чрез това ние да имаме разбирането, че нашият живот е в Христос. И да имаме правилната си цел в живота. И също да бъдем готови да служим на другите. Това променя нашето отношение. Но освен нашето отношение, Бог желае също да промени нашите приоритети. Защото приоритетите ни са в основата на нашия характер. Същото това какви са твоите приоритети определя какъв ще бъде твоят характер. И когато говорим за приоритети, какво е приоритетът? Значи когато се събудите сутрин и си кажете: „Днес трябва да направя това и това и това“, това са вашите приоритети. Разбирате ли? Значи сутрин като се събудиш си кажеш: „Сега трябва да направя това и това и това“. План. Планираш да направиш това. И в това планиране ти правиш най-важното първо. Нали, първо правиш най-важното. Това означава, ние не говорим за тоалетната. Тоалетната тя си е част от ежедневието. Говорим за други неща, които ти правиш след като отидеш в тоалетната. И всъщност във всичко, което правим, ние трябва да мислим за това какви са нашите приоритети. И може да погледнем какво правеше Исус. Това е нещо интересно. Какви бяха Неговите приоритети? Какво правеше Исус, когато сутрин се събудеше? Слушайте, тук точно това е, че нашите приоритети са разместени. Ние поставяме на първо място в живота си работата. Обаче работата не трябва да бъде на първо място. Трябва да бъде много след други неща, които трябва да бъдат на първо място. И всъщност затова Бог желае да преобрази приоритетите, да бъдат така, както Той желае те да бъдат. Но вижте Исус какво правеше. Марко 1:35 35 И на сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше. Така че Исус започваше деня си с молитва. Това означава, че Той поставяше на първо място връзката с Бог. Защото в тази молитва, молитвата е срещата с Бога. И Бог трябва да бъде на първо място в нашия живот. Така че ако трябва да подредим по степенуване кое е на първо място в живота ни, ние трябва да кажем, че на първо място трябва да бъде Господ. Нашият приоритет трябва да бъде преди всичко Бог. Той трябва да бъде на първо място в живота ни. Защото това е разликата между хора, които не познават Бога и тези, които Го познават. Хора, които не познават Бога, те въобще не мислят за Него, те си мислят за техния живот и така нататък. Но тогава животът на един такъв човек е в хаос. Защото той няма организация. Когато Бог застане в центъра на живота ни, тогава Той регулира всички останали неща. Ако Бог е в центъра на живота ни, Той ще регулира нашето отношение към себе си. Той ще планира какво трябва да правим. Така че, ако Бог е в центъра на живота ни, Той ще регулира отношението ни към себе си. Той ще регулира също отношението ни със семейството. Защото ако Бог е в центъра на семейството, дори единият да е вярващ, а другият да не е вярващ, пак ако Бог е там, Той ще регулира отношението на вярващия към другия. На работа същото – Бог ще регулира нашето отношение на работа. Така че, преди всичко, на първо място в нашия живот трябва да бъде Бог. Матей 22:36-40 36 Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?37 А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“38 Това е първа и най-голяма заповед.39 А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“40 На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците. Слава на Бога! Така че е доказано коя е първата и коя е втора, подобна на нея, но тук има степенуване. Това означава, че има различни приоритети. На първо място ние трябва да обичаме Бога. Със всичкия си ум, със всичкото си сърце, със всичката си душа, със всичката си сила. И разбира се, това е свързано и с любовта към ближния, защото тази любов към Бога се изявява в нашата любов към другите. Защото Йоан казва, ако ти не обичаш брата, който си видял, не можеш да претендираш, че обичаш Бог, който не си видял. Така че любовта към Бога се изразява в любовта към хората около нас. Матей 22:36-40 36 Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?37 А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“38 Това е първа и най-голяма заповед.39 А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“40 На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците. Но Бог пак е на първо място. И видяхме и с Исус, че неговият приоритет беше, че той отиваше и започваше деня си с молитва. Кой е на второ място? Кой е най-ближният от тях? Дали жената, мъжете, семейството, децата и т.н. Значи за второто място обикновено може да спорим. Но аз мисля, че второто място трябва да бъде за нас самите. На първо място трябва да бъде Бог, на второ място да бъдем ние самите. Не от егоизъм, но за да може ние да се поддържаме такива, каквито Бог ни е създал. Марко 1:35 35 И на сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше. Защото ако ние не сме наред, ние не бихме могли да служим и да се грижим и за останалите. И това се отнася във всяко едно отношение. Аз ще прочета някакъв стих от Божието Слово. Например 2 Йоаново, първа глава, 8 стих. Там се казва „Внимавайте на себе си“. Така че след като Бог е на първо място, ние сме на второ място, защото Бог желае да ни спаси. Затова ние трябва да внимаваме на себе си, да не изгубите онова, което сте изработили, но да получите пълна награда. 2 Йоаново 1:8 8 Бъдете бдителни към себе си, да не изгубите онова, което сте изработили, но да получите пълна награда. И нека Бог да ни благослови тази сутрин, която сме тук, да чуем тези думи, да ги вложим дълбоко в сърцето си. Защото причината, поради която някои са отпаднали от вярата или не са между нас, е понеже те не са внимавали на себе си. Оставили са приоритетите им да се променят и на мястото на това да внимават на себе си, те са оставили да внимават на този свят, да внимават на други неща. И работата или различни неща са отнели вниманието им, са ги разсеяли. Затова трябва да внимаваме на себе си. Също в Лука 21 глава, 34 стих се казва: „Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи и да ви постигне онзи ден внезапно като примка“. Вижте, тук различни неща могат да изместят вниманието от себе си. Било то удоволствия, било то грижи, и от тази загриженост ти забравяш да внимаваш на себе си. Също в 1 Тимотей 4 глава, 16 стих се казва: „Внимавай на себе си и на поучението си“. Лука 21:34 34 Но внимавайте, да не натежат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи и онзи ден да ви постигне внезапно като примка; 1 Тимотей 4:16 16 Бъди внимателен към себе си и в поучението си, постоянствай в това; защото като правиш това, ще спасиш и себе си, и слушателите си. Ние не можем да бъдем добри свидетели за Христос, ако ние първо не изпълняваме лично и не прилагаме в живота си това, което Божието Слово казва. Така че да поставим себе си на второ място означава ние да прилагаме Божието Слово и Божието учение и това, което четем в Словото, първо в нашия живот. Защото ако ние не го прилагаме в нашия живот, а пък искаме от другите да го правят, тогава нашето проповядване и нашето говорене ще бъде суетно и то ще бъде безсилно, невалидно. Няма да има в себе си валидност. Напразно....