ПРЕОБРАЗЕНИ СЕМЕЙСТВА

Слава на Бога! Божието присъствие днес тук на това място е по един чуден начин. Ние можем да благодарим на Бога за това и да се наслаждаваме, защото там, където е присъствието на Бога, там има мир. Там, където е присъствието на Бога, там има радост. Там, където е присъствието на Бога, там има свобода. И затова ние ще се радваме в Бога и ще Му благодарим. Днес е Ден на християнското семейство и аз ще говоря на именно тази тема, която всъщност е част от една серия от проповеди, които ние разглеждаме в нашата църква. И тази серия е свързана с преобразяването, защото ние вярваме, че Исус Христос е жив. И понеже Той е жив и Той е Бог, Той е в нашата църква и това, което прави Той, е, че Той ни преобразява. Защото това е Божията воля за нас – ние да растем в христоподобие, да ставаме повече и повече подобни на нашия Господ Исус Христос. И това изисква трансформация, това изисква преобразяване. И затова ние говорихме на няколко теми вече по този предмет. Говорихме за преобразяването на нашия ум, защото Бог желае първо нашите умове да бъдат преобразени. Ние да не се съобразяваме с този свят, но да се преобразяваме чрез обновяването на нашия ум. Да махнем стария начин на мислене и да сложим на негово място Божия, библейския начин на мислене. След това говорихме за това, че Бог желае да преобразим не само ума ни, но също и сърцето ни. И казахме, че начинът, по който това може да стане, е ако ние имаме едно дълбоко убеждение за това, че Христос е нашият живот. За това, че Бог желае ние да служим на другите. И ако ние имаме това отношение на смирение, това отношение на служение, тогава ние ще имаме в себе си същия начин на мислене, който имаше Исус Христос, когато остави славата Си и дойде на тази земя, за да даде живота Си в откуп за другите. Това преобразено отношение на сърцето е отношение, в което ние не мислим вече за себе си на първо място, но мислим първо за другите, а после за себе си. Или не само за себе си, но и за другите. Говорихме също за това, че Бог желае да преобрази и нашите приоритети. Нещата или списъкът, по който ние подреждаме нещата по важност в живота си. На първо място да бъде Бог, след това да бъдем ние – да гледаме на себе си как ние стоим в светлината на Бога, след това да мислим за семействата си, след това за служение и за работа, в зависимост от това кой в какво поприще е. Но Бог желае ние да имаме правилните приоритети, Бог да бъде на първо място в живота ни, а не ние. След това говорихме за това, че всичко това – преобразени умове, преобразени сърца, преобразени приоритети – това ще промени характера ни и ще се изрази в едно преобразено поведение. Преобразено поведение, което разгледахме, се вижда в половия живот на християните. Той не е като този на тези, които не познават Бога. Това се вижда в работната етика на християните. Тя не е такава, каквато е работната етика на тези, които нямат съзнанието за Бога. И това се изразява в целия наш живот. Ние ще имаме едно преобразено поведение. В нашата любов, в нашето отношение. И разбира се, ако ние имаме преобразени умове, ако ние имаме преобразени сърца, ако ние имаме преобразени приоритети и ако ние имаме преобразено поведение, нормално е това да се изразява и в едни преобразени семейства. Защото Бог желае нашите семейства също да бъдат преобразени. Защото семействата са, как да кажа, основната клетъчна единица на църквата. Те са градивният материал на църквата. Така че Бог желае нашите семейства да бъдат преобразени. И ние трябва да бъдем честни да кажем, че въпреки че празнуваме този празник на семейството, много от нас или произхождаме, или имаме проблемни семейства. И днес се говори дори в медийното пространство за такива проблемни семейства. Какво означава проблемни семейства? Това са семейства, които не функционират по правилен начин. Това са семейства, в които има непрекъснати конфликти между родителите. Бащата и майката се карат и тогава може би дори те да се разделят и тогава детето или децата израстват само с един родител. Може би има много хора, които пък дори са сираци, нямат родители. Има пък семейства, в които има насилие и в някои случаи има дори злоупотреби с децата. Всичко това са проблемни семейства. И това може да е или в момента, не дай си Боже, или пък в семейства, в които ние сме израснали като деца. И начинът, по който сме израснали някога, той предопределя и какво ще се случи по-късно и в нашия живот, защото това е моделът, който ние сме наблюдавали. И когато говорим за проблемите във връзка със семейството и в обществото, и в църквата, защото тези проблеми са не само в света, но също и в църквата, за голямо съжаление, тогава тук възниква въпросът – има ли надежда за това нашите семейства да бъдат променени? И слава на Бога, че ние бихме казали, че надежда има, защото нашата надежда е в Бога. Божието слово е разказало за един човек, който беше от такова проблемно семейство. Докато той порастваше, се случи така, че беше предаден. Най-големият му брат беше извършил грях с една от наложниците на баща му. Неговият баща имаше деца от четири жени. И всъщност баща му беше женен за две от тях едновременно, а другите две му бяха наложници. Ние наричаме това полигамия. И в такова семейство, в което има повече от една жена, тези жени бяха съпернички и техните деца, които не бяха кръвни пълноправни братя, таяха огорчение един против друг, защото техните майки бяха съпернички, те се мразеха една друга и това огорчение се прехвърли в техните деца. И те се мразеха до такава степен, че братята му бяха готови дори да го убият, докато той беше още тийнейджър. В резултат този човек беше отчужден от семейството си и не ги видя в продължение на 20 години. От 17 до 37-годишна възраст той нямаше абсолютно никакъв контакт със семейството си. Как се казваше този човек? Йосиф. И в това поучение ние ще разгледаме живота на Йосиф и ще се опитаме да се поучим от изборите, които той правеше в живота си. От решенията, които той вземаше въз основа на своите избори. Защото изборите, които Йосиф правеше, буквално изцелиха семейството му. И ние ще се надяваме Бог да направи същото за всеки един от нас. В това поучение ще споделя с вас няколко принципа по отношение на решенията, които Йосиф вземаше и как това изцели неговото семейство. Въпреки че той произхождаше от проблемно семейство, неговите решения доведоха дотам, че отношенията в семейството му да бъдат изцелени и неговото семейство да бъде възстановено. В Битие 39 глава от 12 стих четем за един изключително важен избор, който Йосиф направи. И за тези, които не са чели Библията, бих казал, че историята на Йосиф е доста дълга. Тя е в Битие от 37 глава до края. Така че тя е около 13 глави. И ние не можем да четем всичко, затова ви насърчавам вкъщи да си прочетете в Битие от 37 глава до края. Битие 37 1 А Яков живееше в Ханаанската земя – земята, в която баща му беше пришълец.2 Ето словото за Якововото потомство. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Йосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.3 А Израил обичаше Йосиф повече от всичките си деца, защото беше син на старостта му, и му беше направил шарена дрешка.4 Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всички тях, го намразиха и не можеха да му говорят спокойно.5 А Йосиф видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече.6 Той им каза: Чуйте, моля, този сън, който видях:7 Ето, ние вързвахме снопи на полето и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.8 А братята му попитаха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И го намразиха още повече заради сънищата му и заради думите му.9 А той видя и друг сън и го разказа на братята си: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.10 Но когато разказа това на баща си и на братята си, баща му го смъмра: Какъв е този сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?11 И братята му му завидяха, а баща му запомни тези думи.12 А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,13 Израил каза на Йосиф: Нали братята ти пасат стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му отвърна: Ето ме.14 И му каза: Иди, виж добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И така, изпрати го от Хевронската долина и той дойде в Сихем.15 И един човек го намери, като се луташе из полето; и човекът го попита: Какво търсиш?16 А Йосиф отговори: Търся братята си; кажи ми, моля, къде пасат стадото.17 И човекът каза: Заминаха оттук, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И така, Йосиф отиде след братята си и ги намери в Дотан.18 А те, като го видяха отдалеч, докато още не беше се приближил при тях, се сговориха против него да го убият.19 Казаха си един на друг: Ето, идва този съновидец.20 Елате сега да го убием и да го хвърлим в един от тези ровове; и ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.21 Но Рувим, като чу това, го избави от ръката им и каза: Да не го убиваме.22 Рувим им каза още: Не проливайте кръв, хвърлете го в този ров, който е в пустинята, но ръка да не вдигнете срещу него. Каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.23 И когато Йосиф дойде при братята си, те съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше.24 Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.25 После, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха, че един керван исмаиляни идваше от Галаад с камилите си, натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.26 Тогава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му?27 Елате да го продадем на исмаиляните; да не слагаме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.28 Когато мадиамските търговци минаваха, братята извлякоха и извадиха Йосиф от рова и го продадоха на исмаиляните за двад