ПРИДОБИВКИТЕ НА ДУХОВНИТЕ

Римляни 8:1-39 Римляни 8:1-39 Спомням си как като младежи обсъждахме темата за духовността. Четяхме посланията на ап. Павел и срещахме там терминът „духовен човек”. Питахме се: „Какво значи това?”. Кои са „духовните” в църквата? Може би старите дякони… Не смеехме да се наречем „духовни”, първо, защото считахме, че да се нарече някой „духовен” би било признак на гордост. Казвахме си, че ако този и този казва, че е духовен, то той е горд. И второ, не смеехме да се наречем „духовни”, защото според нас тези, които се считаха за „духовни” – водачите на църквата – от наша гледна точка като младежи не постъпваха като много „духовни”… По-късно, обаче, разбрах, че християните нямат избор дали да бъдат духовни или не. Защото, да бъдеш „духовен”, просто означава да бъдеш човек на Духа. И ако не си духовен, ти не си новороден. А, ако не си новороден, не си спасен и нямаш шанс да видиш Божието царство. Защото, в Йоан 3:3 Господ Исус каза на Никодим: 3 Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре {или: изново}, не може да види Божието царство. И по-надолу той обяснява, че това новораждане трябва да стане чрез Святия Дух. Така че, след като прочетох всичко това, веднъж за винаги аз реших за себе си, че след като съм новороден, то аз съм и духовен. Особено насърчение ми дадоха два стиха от 1 Йоаново 4 глава – и двата говорят за пребъдването в Бога. Първият беше стих. 13: 13 По това познаваме, че пребъдваме в Него и Той в нас, гдето ни е дал от Духа Си. Значи, как можем да бъдем сигурни, че пребъдваме в Бога? Ако имаме Духа Му в себе си. Аз бях кръстен със Святия Дух, значи Бог ми бе дал от Духа си. Виждате ли, в този стих пребъдването и духовността са приравнени. Ако си духовен, то можеш да бъдеш сигурен, че пребъдваш в Бога. „Да пребъдваш” означава „да останеш” в състоянието в което си – „изпълнен с Духа”. А пребъдването е важно, понеже, който не пребъдва на Лозата, какво става с него? Той бива „изхвърлен” и „изгорен” (Йоан 15:6). 6 Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят. Това е доста притеснително, нали? Ако не пребъдваш, то ти ще бъдеш отсечен, изхвърлен, ще изсъхнеш, и ще бъдеш събран, за да бъдеш изгорен. Затова, искам да те насърча и да те убедя и да те увещая: „Направи всичко което можеш, всичко, което зависи от теб, за да си сигурен, че пребъдваш в Бога.”. На времето аз търсех стихове в Божието Слово, които да ме уверят, че пребъдвам в Бога. Стихът, който ме успокоява в тази насока е 1 Йоаново 4:15 15 Ако някой изповяда, че Исус е Божият Син, Бог пребъдва в него, и той в Бога. Това е наистина много успокоително, защото аз искрено изповядвам, че Исус е Божият Син. Следователно, пребъдвам в Бога и Той в мен. А щом пребъдвам в Бога, то и Духа му пребъдва в мен. И щом Божият Дух пребъдва в мен, значи, не съм плътски, а духовен. Разбира се, въпросът за духовността не е толкова прост. Това за което говори тук Йоан е, че ако всред всеобщо разпространената ерес на гностицизма и отричането на човешкото естество на Божия Син, ако някой все още се придържа към истинската вяра и правилната изповед, то той все още е част от църквата. С други думи, не е достатъчно само веднъж да изповядаш, че Исус е Божият Син. Тази изповед трябва да намира отражение във всяка сфера на живота ти. Защото, ако наистина искаме да бъдем духовни, то трябва да се изпълваме с Духа всеки Божий ден. Нали така се казва в Ефесяни 5:18. 18 И не се опивайте с вино, следствието от което е разврат, но изпълняйте се с Духа; Иначе, има опасност да заприличаш на шише, което има етикет за едно нещо, а е пълно с нещо друго. На скоро у дома имахме едно шише със спирт, което се пропука и аз го прехвърлих в едно шише от „Фанта”. Отвън пише „Фанта”, а вътре има спирт. Разбира се, Деяна веднага ме поправи и ме накара да махна етикета и да напиша върху шишето какво всъщност има в него. Защото иначе ние можем да заблудим хората. Отвън пише „духовен”, а като пийнеш – не „духовен”, ами „отровен”… Така че, нека Бог да ни помогне да не объркваме представата на хората за това какво е „духовен човек”, а и самите ние да не загубим спасението си. Така че, искам да ви кажа, ако вие публично изповядвате, че Исус Христос е Божий Син и ако пребъдвате в Бога, вие сте духовни. Нашите църкви се състоят от духовни хора. И, уверявам те, за теб е най-добре ако не си духовен, да станеш духовен, а ако си духовен, по-добре е да си останеш духовен. Защото, има само една опасност за духовните, и тя е, те да станат плътски. Но, аз ви насърчавам: „Да бъдем духовни хора, понеже сме духовни хора!” И тук не мога да не вмъкна, че това да имаш съзнание за Божието присъствие в живота ти не е непременно нещо, което трябва да усещаш. Някои хора го усещат, други го усещат понякога, трети нищо не усещат. Защото, за Бога е важно не нашето усещане на Божието докосване, за него е важна нашата вяра, посвещението и постъпките ни. Защото, има хора, които на моменти могат да се чувстват изключително изпълнени с Духа, но в следващия момент да им липсва плода на Духа. Затова, Исус каза на учениците си: „Вие не знаете на какъв сте дух!”. Защото в един момент можем да сме на един дух, а в следващия момент да сме на друг дух. В Римляни 8 глава ап. Павел говори за седем нови придобивки, които имат духовните човеци. И мисля, че тези нови придобивки на духовните човеци са нещо изключително ценно. Защото, този свят търси материални придобивки, но днес аз ще ви говоря за духовни придобивки. НОВА ПОЗИЦИЯ Първата придобивка на духовния човек е новата му позиция по отношение неговия духовен статут. Духовният човек не е в позиция на обвиняем пред Бога, а в позиция на оправдан пред Бога (Римляни 8:1). 1 Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, [които ходят, не по плът но по Дух]. В Христос ние сме под нова юрисдикция, под нови закони – в Него в нас не действат законите на греха и на смъртта, в Христос в нас действа законът на животворящия Дух. Това се казва в ст.2: 2 Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта. 3 Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе ослабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта, Вижте, тук става въпрос за закони. Както има земни закони – например, Закона за гравитацията, така има и духовни закони. Например, ако пуснем даден предмет от определена височина, какво ще стане с него? Той ще падне, ще полети в определена посока, и тази посока ще бъде надолу. Защо? Защото върху него действа силата на земното притегляне. И, колкото и пъти да го пускаме, той ще пада винаги в една и съща посока. Защо? Защото е под въздействието на определени физически сили. По подобен начин и в нас преди да бъдем спасени в Исус Христос, действаше закона на греха. В естествения човек, който не е повярвал в Христос, който не е изпълнен със Святия Дух, в него действа закона на греха. Значи, колкото пъти и да го пуснеш, той винаги ще съгреши. Човек, който не е повярвал в Исус Христос, човек, който не е в Исус Христос, той няма Духа и той няма способността на угоди на Бога. Но, тук ап. Павел казва, че чрез Исус Христос Бог осъществи това, което не можа да осъществи чрез Закона. Каква беше целта на Закона? Да спре греха, да премахне греха. Но, когато Законът се прилага не за духовни, а за плътски човеци, неговата сила отслабва и вместо да победи греха, той дава повод на греха да започне да произвежда в нас пожелание за нарушение на всички законови забрани (Римляни 7:7-8). 7 Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай". 8 Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв. 9 И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях: 10 намерих, че самата заповед, която бе назначена да докара живот, докара ми смърт. 11 Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея. 12 Тъй щото законът е свет, и заповедта света, праведна и добра. 13 Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро нещо, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен. Така че, поради закона на греха и на смъртта, който действа в нас, грешните човеци, Божият Закон, който беше даден с цел да ограничи греха, не можа да изпълни целта си. Но, когато дойде Исус Христос, чрез своята смърт на кръста осъди греха в плътта, плати цената за всичките ни грехове и направи възможно Духът да дойде в нас. Така че в нас, които сме духовни, в нас не действа повече закона на греха и на смъртта – той може да действа, ако ние го допуснем – но в нас действа „закона на животворящия дух”. Този закон ни освобождава от закона на греха и на смъртта. Така че, чрез Христовата жертва ние сме свободни от грях. Но не само това. Поради тази жертва, очистени от греха, ние можем да имаме в себе си и Святия Дух. Имайки в себе си Святия Дух, ние не сме повече плътски, а сме духовни. И като духовни, ние можем да копнеем за духовното, ние можем да мислим за духовното. Един плътски човек не може да копнее за духовното. Плътските копнеят за плътското. Само духовните човеци могат да копнеят за духовното, само духовните човеци могат да мислят за духовното. Защото, тук в този пасаж думата за „копнеж” всъщност означава „ум”, начин на мислене („фронема”). Така че, в Христос ние сме духовни човеци. И като такива ние имаме в себе си този копнеж – „копнежът на Духа”, „умът на Духа” или както се казва в Православната версия: „духовното мъдруване”. Така, сега вече ние можем да се покоряваме на Божия Закон, понеже чрез Святият Дух ние можем искрено да желаем да изпълняваме Божията воля – нещо,...