ПРИЩЕВКИ ИЛИ ПРИНЦИПИ

3 Царе 21:1-29 3 Царе 21:1-29 1 След тия събития, понеже езраелецът Навутей имаше лозе в Езраел, близо до палата на самарийския цар Ахаав, 2 Ахаав говори на Навутей казвайки: Дай ми лозето си да го имам за бостан {Еврейски: Градина за зеленчук.}*, понеже е близо до къщата ми; и вместо него ще ти дам лозе по-добро от него, или, ако ти се види добре, ще ти дам стойността му в пари. 3 А Навутей рече на Ахаав: Да ми не даде Господ да ти дам бащиното си наследство. Лозето на езраелецът Навутей беше точно до палата на цар Ахаав. На царят му харесваше това парче земя, "понеже беше близо до къщата му" и той пожела да го има. Тогава отиде при собственикът на лозето и му предложи му го продаде. Навутей, обаче му отказа "от раз". Защо? Защо Навутей би отказал една такава оферта? От царя той би могъл да поиска и да получи най-високата цена за лозето си. С парите от продажбата той би могъл да си купи може би два пъти по-хубава земя, но на друго място. Защо Навутей отказа да смени лозето си с по-добро? Защо отклони една толкова благоприятна сделка? Защото желаеше да живее според Божието Слово. В Мойсеевия закон, в Левит 25:23 се казва: 23 Земята да се не продава за всегда, понеже земята е Моя; защото вие сте чужденци и пришелци при Мене. Понеже Божият Закон забраняваше продажбите на земя, затова Навутей отказа на Царя. В Числа 36:7 се обяснява смисъла на тази забрана: 7 По тоя начин, никое наследство на израилтяните няма да премине от племе на племе; защото израилтяните трябва да се привързват, всеки за наследството на отеческото си племе. Без да знаем културата и обичаите на онова време ние не бихме могли да разберем този разказ. При завладяването на Обещаната земя Исус Навиев беше разделил земята между Израилевите племена. Тази земя им беше наследство от Господ, така че тя никога не трябваше да бъде продавана. Можеше да се дава под аренда, но не и да се продава завинаги. Така че независимо от сумата, която Ахаав би дал за Навутеевото лозе, тази сделка би била противна на Божия Закон. ЖИВОТЪТ РЪКОВОДЕН ОТ СТРАСТИ - НЕСПОКОЕН И МИЗЕРЕН И точно тук се вижда слабостта на Ахаав. Той иска нещо, което не може да има. Поставя прищевките си над Божиите принципи. Обикновено това е, което ни поставя в затруднено положение - моментите в които започваме да бъдем водени от емоциите вместо от разума си. Това как се чувстваме не зависи от притежанията, а от сърцето ни. Павел можеше да се чувства доволен в затвора, но Ахаав не можеше да се чувства доволен дори и в царския си палат. Той не гледаше на всичко, което има, искаше още, и още, и още. Ето такива са нашите прищевки. Те са като пиявици, които не могат да бъдат задоволени. В Притчи 30:15 се казва: 15 Пиявицата има две дъщери, които викат: Дай, дай! Трябва да помним, обаче, че дори нашите прищевки да изглеждат разбираеми и обясними, когато нарушават Божиите принципи те са погрешни. Цар Ахаав вече беше направил един сериозен компромис като се беше оженил за езичницата Езавел. Тази лукава жена беше отклонила сърцето му от Бога и го беше привлякла към поклонение на Ваал. Когато изгоним Бог от живота си, ние започваме да се ръководим не от божиите принципи, а от страстите си. Това ни отваря за грях и всякакво беззаконие. Освен това, желанието на Ахаав да има Навутеевото лозе беше нарушение на Десетата Заповед (Изход 20:17). 17 Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти. Не пожелавай! Вижте, тази заповед не е свързана с някакво действие, а с отношението на нашето сърце. Бог ни познава, и знае, че всичко в живота ни започва от сърцето ни. Господ Исус изказа това доста красноречиво (Марко 7:20-23). 20 Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека. 21 Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, 22 прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство. 23 Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека. Ето затова, повече от всичко друго, трябва да пазим сърцата си. Да внимаваме какво влиза в тях, защото то определя и какво ще излезе от нас. Слабостта на Ахаав се вижда особено контрастно на фона на Навутеевата принципност и праведност. Навутей не говори много в тази глава, но въпреки това той е един от главните герои. Навутей дори не се замисля преди да откаже на царя. Той е пример за нас в това да се научим да казваме "Не!" когато искането отправено към нас е в нарушение на определени граници. За Навутей дори израилевият цар не беше над Божиите закони. Той отказа на земния цар, за да се покори на Небесния. Неговата загриженост беше за праведността му, не за земните богатства. Той каза: "Да ми не даде Господ…". Това показва, че Навутей имаше страх от Господ и беше човек, който се ръководи от принципи, не от прищевки. Има неща в живота ни, които не са за продан. Нашето общество става все по-материалистично. Смята се, че всичко се продава. Всичко може да се купи. Но не е така. Има неща, които не могат да се купят с пари. Има неща, които не са за продан. Има неща за които колкото и да ни предлагат, трябва да кажем "Не". И Навутей го направи. В това той е един невероятен пример за нас. Отрицателният отговор на Навутей накара Ахаав да страда. Концентриран върху своята прищявка, той не можеше повече да вижда голямата картина на живота, а само своето непосредствено желание (ст.4). 4 И Ахаав дойде у дома си тъжен и огорчен поради думата, която езраелецът Навутей му каза, като рече: Не ща да ти дам бащиното си наследство. И като легна на леглото си, отвърна лицето си и не яде хляб. Защо Ахаав беше толкова сърдит, навъсен и начумерен? Защо се просна на леглото си и не искаше да прави каквото и да било? Защо изгуби апетит и не искаше да се храни? Защо се цупеше така, като че ли някой му беше изял десерта? Защото не можеше да има това, което желаеше. Въпреки, че беше се отклонил от Бога, Ахаав познаваше достатъчно Божието Слово за да знае, че Навутей беше прав. Ахаав не можеше да отнеме земята му или пък да го принуди да му я продаде. Ахаав се чувстваше безсилен. Ръководен от страстите и прищевките си, той беше загубил представа за това кое е важно в живота и кое не. Като разплакано дете, той беше човек, който подсмърчаше и се цупеше заради едно парченце земя, когато всъщност беше собственик на два палата и управляваше страна с несметни богатства. Един глиган веднъж ядял желъди под един дъб. Като се нахранил, започнал да рови с бивните си корените на дървото. Една врана го видяла и му направила забележка: "Не трябва да правиш така. Ако оголиш корените, дървото ще изсъхне и ще умре". "Нека да умре," отвърнал глигана, "кой го е грижа за дъба, докато има желъди?". Такива сме и ние, когато водени от страсти и прищевки изгубваме представа за реалността. Какви са симптомите на духовното заболяване "поставяне на страстите над принципите"? Загуба на настроение до толкова, че изгубваме напълно радостта от всичко друго в живота; Загуба на апетит поради неизпълненото желание; Желанието прищявката ни да бъде изпълнена ни завладява до такава степен, че тя се превръща за нас в идея-фикс и ние забравяме всичките си други отговорности; Щастието ни бива свързано единствено с изпълнението на прищявката ни, вместо с цялостната картина за живота Ахаав беше безнадежден случай. Това, че не можеше да получи това едничко нещо, което толкова много му се искаше го накара да изпадне в състояние в което на него направо не му се живееше и не му се правеше нищо. Това е съвършената картина на човек ръководен от страсти вместо от принципи. ЖИВОТЪТ РЪКОВОДЕН ОТ СТРАСТИ - БЕЗМИЛОСТЕН И ЖЕСТОК Повечето от нас могат да се надяват, че в момент в който сме допуснали да започнем да се ръководим от прищевките си вместо от принципите си, около нас ще се намери някой, която да се интересува достатъчно от нас, за да ни отрезви и да ни накара да започнем да разсъждаваме отговорно. Но, ако се обградим с хора, които са управлявани от страсти, а не от принципи, то твърде вероятно е да получим лош съвет в труден за нас момент. За съжаление Ахаавовата жена, Езавел, беше точно такава. Тя нямаше никакво уважение към Божието Слово. Затова и вместо да възпре Ахаав, тя го насърчи да постигне своето дори и с непозволени и бих казал твърде жестоки средства (ст.5-10). 5 Тогава жена му Езавел дойде при него та му рече: Защо е духът ти тъжен, та не ядеш хляб? 6 А той й каза: Понеже говорейки на езраелеца Навутей рекох му: Дай ми лозето си с пари, или, ако обичаш, ще ти дам друго лозе вместо него; а той отговори: Не ща да ти дам лозето си. 7 А жена му Езавел му рече: Царуваш ли ти наистина над Израиля? Стани, яж хляб, и нека е весело сърцето ти; аз ще ти дам лозето на езраелеца Навутей. 8 И така, тя писа писма от Ахаавово име, и като ги запечата с печата му, прати писмата до старейшините и благородните, които бяха в града му, живеещи с Навутея. 9 В писмата писа, казвайки: Прогласете пост, и поставете Навутея на видно място пред людете; 10 и срещу него поставете двама лоши човеци да засвидетелствуват против него казвайки: Ти похули Бога и царя. Тогава го изведете вън и убийте го с камъни, и нека умре. Парадоксалното в този случай е, че Езавел използва Божието Слово, за да постигне коварната си цел. Тя знае, че ще е нужно престъпление като богохулство, за да може Навутей да бъде осъден на смърт и че ще са нужни най-малко двама свидетели за да се докаже това обвинение (Второзаконие 17:6-7). Езавел използва Божието Слово, за да задоволи страстите на мъжа си. Днес също има хора, които използват определени библейски стихове, за да оневинят грешното си поведение. Толкова е важно ние да не оправдаваме страстите си с Божието слово, а по-скоро да ги покоряваме и дисциплинираме под неговия авторитет. В същото време злокобния план на Езавел беше нарушение на Деветата Заповед (Изход 20:16). 16 Не свидетелствувай лъжливо против ближния си. ...