ПРИТЧАТА ЗА НАСТОЯТЕЛНАТА ВДОВИЦА

Лука 17:20-18:8 Преди молитвата ние прочитахме притчата за неправедния съдия или притчата за настоятелната вдовица. Защото в тази притча се говори за двамата. И тази сутрин ние ще разгледаме тази притча, както и в други случаи, така и в този, въведението към притчата служи за нейното правилно тълковане, т.е. това, което имаме като текст преди притчата, ни помага за нейното разбиране. Защото виждаме, че всъщност в извода на притчата се говори за времето, когато Човешкият Син ще дойде отново на земята, което ще завършва с това приложение: „Но когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?“ Т.е. за самата притча в нейния край се говори за идването на Човешкия Син, или Второто пришествие. Така че тази притча е свързана с Второто пришествие. И за да я разберем, ние трябва да разберем контекста на притчата. Контекстът е това, което е преди, това, което е след самата притча, но в случая това, което предшества притчата, е особено важно за нейното разбиране. По времето, когато Лука пише това Евангелие, много от младите християни са мислили, че Парусията – Парусия е гръцката дума за Второто пришествие и явлението на Господа – те са мислили, че то се е забавило повече, отколкото би трябвало, защото те са очаквали, че Исус ще се върне много бързо след Неговото възнесение. И в същото време църквата е преживявала гонение, затова християните са копнели за явлението на нашия Господ, защото са вярвали, че когато Той дойде, Той ще сложи край на страданията им и ще въздаде за неправдите, извършени спрямо тях. Техните очаквания за това Исус да дойде отново са били просрочени, защото те са очаквали Исус да дойде по-бързо. В резултат много от тях са намирали за трудно да поддържат вярата си и те дори са се отричали от вярата си. И нашият текст от Лука 17 глава, 20 стих до 18 глава, 8 стих се занимава точно с този проблем. С проблема за това, че между Първото и Второто пришествие ще има интервал от време и този интервал е неопределено дълъг, защото само Бог знае кога той ще свърши. Но понеже той е неопределено дълъг, ние като човеци имаме склонност да кажем, че всъщност той ще бъде безкраен или пък, че въобще Исус няма да дойде отново. Има опасност ние да изгубим вярата си. Имаме за това част от Евангелието, която се занимава точно с този въпрос. И ние виждаме, че в Лука въпросът за последното време е разделен на две части. Едната част е в 21 глава, но още тук в 17 глава ние виждаме, че Исус вече говори за Божието царство и за Второто пришествие. И първото, което Исус казва, е, че Божието царство вече е тук. Така че ние не трябва да го очакваме в бъдещето, но то вече е тук. И това е нещо, което е много трудно за разбиране: че Божието царство вече е тук и все още не е тук. В смисъл такъв, че присъствието на Исус в Божието царство е сред нас. И затова ние трябва да живеем като човеци, които са част от това царство. В същото време обаче има опасност нашите часовници да бъдат прекалено пренавити, да мислим, че вече Второто пришествие се е случило, но то не се е случило. Така че ние живеем едновременно във времето, когато Божието царство е тук, но в същото време и сатанинското царство е тук. И когато вече Исус дойде втори път, тогава това царство на сатана ще отмине напълно. Лука 17:20-21 20 А Исус, когато бе запитан от фарисеите кога ще дойде Божието царство, им отговори: Божието царство не идва така, че да се забелязва;21 нито ще кажат: Ето, тук е!, или: Там е! Защото, ето, Божието царство е вътре във вас. И виждаме какво се казва тук: „А Исус, попитан от фарисеите кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не идва така, че да се забелязва. Нито ще рекат: Ето тук е! или: Там е!, защото, ето, Божието царство е сред вас.“ И може би тук трябва да кажем, че има разлика между Божието царство и Второто пришествие. Защото по-нататък ние ще видим, че Исус, когато говори за Второто пришествие, Той казва: „Когато Исус дойде, то ще бъде видимо за всички“. И няма нужда да ходите тук или там, защото когато Човешкият Син се яви, Той ще бъде като светкавица на небето, която се вижда от единия край на небето до другия му край. Така че Второто пришествие ще дойде така, че да се забележи от всички. Но Божието царство не идва така, че да се забелязва. Но Божието царство, Той казва, е сред вас. И рече на учениците: „Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син и няма да видите“. Това е всъщност времето, в което ще има гонение, времето, в което ще има трудности, времето, в което ще има проблеми. И ние ще искаме: „Господи, искаме да видим Твой ден, поне един от Твоите дни“, но няма да видим. И всъщност сега е пак такова време, защото църквата непрекъснато очаква Исус да дойде. Има даже такива изкривявания, поради които някои хора назначават определени дати. И казват: „Исус ще дойде 88-ма, Исус ще дойде 92-ра, Исус ще дойде 2000-та година, Исус ще дойде 2012-та“. Тоест, има някакви дати, но нито една от тези дати не е според Божието Слово. Ние не знаем просто кога Исус ще дойде. И всъщност точно тук, обаче, това показва напрежението, в което християните живеят. Защото от една страна ние трябва да очакваме Исус, от друга страна ние не знаем кога Той ще дойде. И това е било така още през първи век. И точно това е ситуацията, в която Лука пише неговото Евангелие. Християните са желали да видят поне един от дните на Човешкия Син, но не го виждат. И в резултат ние сме изложени на две опасности. От една страна да се обезсърчат и да отпаднат от вярата си и да кажат: „Щом Исус не е дошъл“, „Щом Исус не идва“, тогава няма защо да вярваме, тогава може би въобще всичко това не е вярно. А от друга страна могат да се увлекат от измамни лъжепророчества. И ето такива лъжепророчества са дадени в 23 стих: „И като ви рекат: Ето тук е!, да не отидете, нито да тичате след тях. Защото както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде Човешкият Син във своя ден“. Слава на Бога! Когато Човешкият Син дойде, Той ще дойде за цялата земя. Той ще дойде за всички човеци едновременно в един и същи миг. И всички хора ще Го видят. Но това все още не се е случило. Или тук виждаме с други думи Исус казва: „Не се заблуждавайте, пришествието на Човешкия Син няма да бъде нещо скрито или тайно. Не, то ще бъде явно, такова, че няма да има нужда някой да ви го посочва, за да го видите. То ще бъде осезаемо, видимо, ясно за всички“. Преди това, обаче, ще има страдания, отхвърляне и навлизане в рутината на живота. И всъщност, днес ние може да нямаме гонение, но пък имаме навлизане в рутината на живота. И когато човек навлезе в тази рутина на живота, е трудно да се запази вярата. Именно затова ние виждаме, че много хора между нас са отпаднали от вярата. Защото, когато в началото днес са повярвали, имало е ентусиазъм. Слава на Бога, Исус ще дойде, но скоро – това е било през края на миналия век, очаквало се е през 2000 година Исус да дойде и непрекъснато се е говорило за това. Исусовите хора са били ентусиазирани. Обаче, сега като мина 2000 година, Исус не дойде. И хората си казаха: „Еми, щом Той не дойде, значи, дай да си живеем нашия живот.“ Значи, няма въобще да дойде. Значи, може би всичко това е някаква измама и Сатана ни прекъснато идва и той ни навява тези мисли. И той казва, Сатана казва: „Тая вяра е някаква човешка измислица.“ Както философите на този свят казват, че Бог е изобретение на човешкия ум. Човек сам си е измислил Бог, за да може да се чувства по-добре. Да може да не е Той виновен за всичко, Бог да му е виновен за всичко. Бог да му помага, Бог да не му помага. Но всъщност, че няма такова нещо. И именно за това ние трябва да се молим. Защото когато се молим, ние не можем да не вярваме. Защото когато се молиш, ти разговаряш с Бог. Когато се молиш, Той ти отговаря на молитвата. Понякога по един начин, понякога по друг. Но ти не можеш да не вярваш в някой, с когото говориш непрекъснато. Защото ти му говориш, Той ти отговаря, Той те води, Той изпълва сърцето ти и ти имаш тази вяра. Но за съжаление, въпреки това, хора, които са били на такова ниво, че те са усещали много силно Божието присъствие в живота си, пак когато са навлезли в рутината на живота, това ги е накарало те да се молят по-малко и постепенно да отпаднат от вярата. И тогава, понеже това беше още преди разпятието, когато Исус казва тези думи, Исус казва, но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение. Това се случи с Исус и след това вижте какво казва: Лука 17:26-27 26 И както стана в дните на Ной, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;27 ядеха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега и дойде потопът, и ги погуби всички. И аз бих казал, че това е най-голямата опасност и днес. Защото, както ви казах, в края на миналия век имаше големи очаквания за Христовото завръщане. Те не се изпълниха и сега очакването на това Исус да се върне е почти изчезнало. На мода в църквата дори идват теории, които превръщат всичко в символизъм. И казват, всичко е символично. Не че Исус ще дойде, но това е символично. Не че има антихрист, ами това е символично, че някой е против Бог. Или пък, другата крайност е, че други проповедници карат църквата да наложи Божието царство със собствените си усилия. И казват, Божието царство ще дойде чрез нас, така че ние трябва да управляваме в тази страна. Ние трябва да владеем в този свят. Ние трябва да бъдем тези, които управляват. Но ние не виждаме такова нещо да се казва в Божието Слово. Ние не трябва да изпадаме нито в едната крайност, нито в другата крайност, но да държим това, което Божиото Слово ни казва, а именно да очакваме Исус да дойде отново. И Той продължава и казва така също, както става и в Лотовите дни: Лука 17:28-30 28 Така стана и в дните на Лот; ядеха, пиеха, купуваха, продаваха, садеха и градеха,29 а в деня, когато Лот излезе от Содом, от небето валя огън и сяра и ги погубиха всички.30 Подобно на това ще бъде и в деня,...