ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА СЕ МОЛИШ ВЪПРЕКИ ВСИЧКО – 1

Тогава, когато му дали думата, той ги опитал и малко момиченце от неделното училище – това не е лош отговор! И все пак, ако стегнем вярата за по-дълго време и вероятност, имаме много въпроси. И истинската библейска, може да се каже и осъзната вяра, има много въпроси в себе си. Обратното на вярата е неверието и липсата на дела, съответстващи на вярата. Съмнението обаче, т. е. това да поставяме някои неща под въпрос, не веднага е признак на неверие. Всъщност, в библейската вяра има място за съмнение. И тези съмнения не трябва да се превръщат в неверие, но да ни подтикнат към едно духовно търсене, в което ние ще намерим отговор. Но, точно както изкушението и грехът не са едно и също нещо, въпреки че изкушението може да доведе до грях, но самото изкушение не е грях, така и съмнението и неверието не са едно и също нещо, освен ако съмнението не води към неверие. Някои известни Божии хора говорят по този въпрос. „”Джон Ортберг Това е нещо, което прави вярата. Един друг Божи човек, Фредерик Бюхнер, казва, че вярата е биполярна. Тя напредва и се оттегля. Върви напред и се връща назад. Един друг казва, че вярата прави три стъпки напред и две назад. Т. е. ние вярваме, съмняваме се, но пак след това вярваме. И това е всъщност пулсът на вярата ни. Фредерик Бюхнер казва също, че съмнението е като мравки в гащите на вярващите – те го поддържат жив и в движение. Защото като се съмняваш, трябва да търсиш при Бога, трябва да търсиш. И от книгата на пророк Авакум, която ще разгледаме днес, научаваме как да превърнем съмненията си във вяра. И това е свързано с това да се научим да продължаваме да се молим въпреки всичко. Въпреки че не разбираме. Продължавай да се молиш въпреки всичко. Това е голямата идея, основната концепция на книгата на пророк Авакум. Защото цялата книга е всъщност една молитва. МОЛИТВАТА НА АВАКУМ Ако искаме да бъдем стабилни вярващи, ние трябва да се научим как да продължаваме да се молим, дори когато не разбираме какво прави Бог. Т. е. може да дойде момент, когато казваме: „Защо сега става така?”. Но дори когато не разбираш, наистина не разбираш и казваш: „Защо, Господи?”, тогава трябва да продължиш да се молиш въпреки всичко. Това да продължим да уповаваме на Бог, дори когато не разбираме какво прави, е насърчение, което получаваме от други библейски разкази. Например, спомнете си какво става, когато Исус призова Петър за ученик. Той влезе в лодката му и Исус му казва: „Влез в лодката си, навътре в езерото, на дълбокото, и спусни мрежите си за улов”. Петър Му казва: „Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежата”. Да, те не уловиха нищо, но той продължи да прави това, което Бог казва, въпреки че не разбираше защо Бог го кара да го направи. И си спомнете чудесния улов на риба, който те имаха, когато той направи нещо, въпреки че ситуацията изглеждаше невъзможна. Друг пример за молитва въпреки всичко е самият Исус. В Гетсиманската градина Той се моли: „Отче, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша”. Той знаеше, че идва кръстът, идва страданието. Но не спря да се моли и каза: „Но не обаче както Аз искам, но както Ти искаш”. Дори да трябва да премина през кръста, Аз пак ще продължавам да се моля. И мисля, че темата на пророк Авакум е да се научим да продължим да се молим, дори когато не разбираме какво точно се случва. И това е урок, който Авакум научава лично. Четейки тази книга, Юда – това е Божият народ по това време, а и ние днес – получава привилегията да дочуе оплакванията на Авакум. Той се оплаква на Бог в молитва. Неговите диалози, молитвите му и песните му към Бога. Освен това Юда, когато чуе това и прочете тази книга, получава възможност да чуе не само оплакванията и думите на Авакум, но и какво Бог му отговаря. Т. е. ние можем да чуем отговорите на Бог на въпросите и оплакванията на Авакум чрез Божието собствено откровение към този разтревожен пророк. В този смисъл книгата „Авакум” е много уникална, защото тя всъщност е молитвата на един пророк и това, което Бог му отговаря. И няма друга подобна книга в Библията. Тъй като се занимаваме с Авакум, който е класифициран като старозаветен малък пророк, трябва да отбележим две неща по отношение на пророците. Авакум беше пророк, но ние разделяме пророците на големи и малки пророци. Трябва да помним обаче, че това са човешки категории, в които ние ги поставяме, за да можем да ги разграничаваме и изучаваме. Това, че някои ги наричаме малки пророци, не означава, че те са по-незначителни или по-малко вдъхновени от големите пророци. Тоест малките пророци са също толкова пророци, колкото и големите пророци. Просто книгите на така наречените малки пророци са значително по-къси от тези на другите пророци. Те не са по-незначителни, а просто техните книги са по-кратки. Но това, което те казват, никак не е по-малко значимо от книгите на големите пророци. Пророците са били заветните пазители на закона на Израел. Работата на пророка, като вдъхновен говорител на Бога, е била да изявява волята Му и да я прави убедителна. На еврейски думата „нави” за пророк е много интересна. На български има интересна игра на думи – да се навие, когато някой е навит като с пружинка, след което се задейства и започва да звъни, започва да се движи. Като механична играчка, която като я навиеш, започва да се движи. И пророците така са били заредени – когато Бог им е открил нещо, те са искали да го разкажат на всички, да го изявят, да го прогласят, да го разпространят. Дори на моменти за хората те са изглеждали като злобни улични кучета, които се опитват да ги захапят за петите, които искат народът да направи това, което Бог иска, и да се подчинят на Божия закон. Ако някой не се подчинява на Божия закон, те го захапват. И Авакум също прави част от това в неговата книга, въпреки че книгата му съдържа предимно разкази за неговата лична борба с Бог, за Бог и Неговите пътища. Книгата съдържа преживявания, които са се случили в неговата молитвена стаичка. Т. е. в тази книга ни е дадена възможност да вникнем в молитвената стаичка на пророка и да чуем неговата молитва и разговора му с Бог. Второто нещо по отношение на пророците е, че те не са съставяли или изобретявали своите послания сами. Не са били автори, които пишат книги или които си съчиняват някакви неща. Всъщност още от първия стих на книгата на Авакум ние научаваме, че той е видял видение. Видение, или както се казва – наложеното от Бога пророчество, означава божествено, разкрито послание от Бога за пророка. Авакум 1:1-4 1 Изявеното пророчество, което пророк Авакум чу във видение:2 Докога, Господи, ще викам, а Ти не искаш да слушаш?Викам към Тебе за насилие, но не искаш да избавиш.3 Защо ми показваш беззакониеи ме правиш да гледам извращение?Защото грабителство и насилие има пред мен,има и каране, и спор се повдига.4 Затова законът е отслабнали правосъдието не отива към победа;защото нечестивите окръжават праведнияи правосъдието излиза извратено. Тоест това, което той казва, не са негови думи, но това са Божии послания. Пророците, бихме казали, те не си измислят послания, но дори самите те са послания. Животът им често е неразривно свързан с тяхното пророчество. Например Осия имал невярна съпруга, която се казва Гомер. Той използва нейната невярност като пример за невярността на собствения народ. Йона се бори с Божията благодат и с любовта Му към всички народи. И личната борба на Йона е основна тема на книгата на Йона. По същия начин и с Авакум. Личната борба на Авакум — борба за вяра, за да може той да продължи да се моли, когато не разбира какво прави Бог, се превръща в борба на Юда да разбере Божия пръст. Защото целта на книгата е да подготви Израел за робството. Това, което им предстои, няма да е хубаво. Името на Авакум означава „прегръщан”. Това е топла дума и в книгата Авакум се научава да прегръща Бог и Неговите пътища, и ето, това е трудната част, дори когато не ги разбира. Значи, можем ли ние да прегръщаме Бога дори когато не Го разбираме? Дори когато сме в шок. И тук трябва да правим разлика, че когато говорим за вярата и борбата на вярата на пророка Авакум, не става въпрос за това дали той вярва, че съществува Бог. Разбира се, той вярва в съществуването на Бог. Съществуването на Бог е нещо логично. Няма творение без творец. Няма проект без дизайнер. Няма закон без законодател. Така че ние нямаме трудност да вярваме в съществуването на Бог. Ако всичко съществува, значи някой го е създал, ние вярваме в този Творец, Той е Бог. Така че да вярваме в съществуването на Бог е лесно. Това, което е по-трудно обаче, е да разберем защо Бог прави това, което прави, и това вече е съвсем друго нещо, много по-трудно. И различни хора, дори и днес аз срещам хора, които казват: „Защо става така? Защо Бог позволява това да се случва с тези, а с други да се случва друго?” Защо? Не могат да разберат. Смятат, че Бог не е честен. И вътрешната борба на пророка, именно в тази втората сфера, не е борба с това дали да вярва в Бога или да има убеждение, че Бог съществува. Неговата вътрешна борба е свързана с неразбирането. Как може Бог да прави това, което смята да направи в близко бъдеще, и все пак да спази обещанията Си да благослови целия свят чрез семето на Авраам? Как ще стане това? Авакум провежда диалози с Бога по въпросите на неправдата и страданието. Пророк Авакум, това е малко исторически контекст, живее и пророкува в края на VII век преди Христос. Краят на VII век е всъщност годините около 600 преди Христос. Така че той живее около 610–609 г. преди Христос. И това е важна дата, защото добрият цар Йосия, последният от наистина добрите юдейски царе, току-що е умрял по това време. Йосия е много добър цар и той прави реформа. Има съживление по времето на Йосия, но след това той умира. И когато той умира, свършва съживлението и народът се връща обратно към идолопоклонството. Йосия умира в битката при Магедон с армията на фараон Нехао. 4 Царе 23:29-30 29 В неговите дни египетският цар фараон Нехао излезе против асирийския цар при реката Е