Псалм 145 (Ашре) - 1-ви стих (втора част)

Възхвала на Давид: ще те въздигам мой Боже, Царю, и ще благославям името ти завинаги. (ТЕИЛИМ 145/1) [Теила ле-Давид, аромимха Елоай амелех вааварха шимха леолам ваед.] Всеки ден ще Те благославям, и ще възхвалявам Името Ти завинаги. (ТЕИЛИМ 145/2) [Бехол йом аварехека, ваа’алела шимха леолам ваед] Възхвалата на Господ ще изрече устата ми и ще благослови всяка плът Името на святостта му завинаги. (ТЕИЛИМ 145/21) [Теилат Адонай йедабер пи виварех кол басар шем кодшо леолам ваед.] (1) Ще те въздигам мой Боже. В този свят. и ще благославям Името Ти. В бъдещия свят. (2) Всеки ден ще Те благославям. В този свят. и ще възхвалявам Името Ти. В бъдещия свят. (21) Възхвалата на Господ ще изрече устата ми. В този свят. и ще благослови всяка плът Името на святостта му. В бъдещия свят. Ето, че има три стиха, които споменават бъдещия свят. Това е, което Мъдреците, благословена да е тяхната памет са казали: “Всеки, който казва “Възхвала на Давид” (Теилим 145:1) всеки ден по три пъти, му е гарантирано, че има допир до Бъдещия свят.” (Берахот 4а) (ЕЦ ЙОСЕФ, АШРЕ) Възхвала. Тези шест псалма до края на книгата са всички възхвала на Бога, Благословен да е Той, и Негово величаене. Затова ги започва и завършва с [думата] “възхвала”, за да увеличи възхвалата. Този псалм, първия му стих започва с “възхвала” и последния стих [също] започва с възхвала. И петте [псалми на] Алелуй-а в края и началото [имат спомената възхвалата]. Всичко това е, за да се увеличи възхвалата. И кога възхвалата на Бог ще бъде най-голяма? При събирането на изгнаниците, когато целия народ види чудесата, които ще свърши за еврейския народ. Затова [се] споменава в тях събирането на изгнаниците и построяването на Йерусалим. [...] Размишляващият върху този псалм ще види в него чудесата на Твореца и действията му спрямо творенията Му. Поради това са казали нашите учители, благословена да е паметта ми: “Всеки, който казва “Възхвала на Давид” (Теилим 145:1) всеки ден (в някои версии: по три пъти), му е гарантирано, че има допир до Бъдещия свят.” [Като] са казали “който казва” [са имали предвид] само, когато [го казва] с устата си, сърцето си и езика си. Ще те въздигам. В сърцето си и с езика си. Тъй като Ти си истинския Цар, и всички царе и водачи, долните и горните, са под твоето владичество, и Ти се извисяваш над тях. Този, който познава възвишеността Му, ще каже “Боже мой”, но Той е “Бога на всичката плът” и “Бога на боговете.” Завинаги. Името Ти, което е съществува завинаги. Или тълкуванието е - аз ще го благославям завинаги, т.е. всички дни на живота ми. Или тълкуванието му е “ще те въздигам” в Този свят и “ще благославям Името Ти” в Бъдещия свят, който е “завинаги”. Първо казал “ще Те въздигам”, а после казал “Името Ти”, за да оповести, че Той е Името Му, а Името Му е Той. Това е Името, което се пише, но не се чете, защото другите [имена] са само епитети. (РАДАК, ТЕИЛИМ 145:1) Възхвала на Давид. Земен цар се хвали с това, че го възхваляват много хора или важен човек. Обаче Този, Който е Царя на царете, дори да е цар, колко да е важен човек,тае Благословеният да приеме възхвалата му. Затова е казал [Давид] - когато Те възхвалявам, възхвалата е на Давид, и самохвалството е, че си ми придал достатъчно важност, за да Те въздигам и да Те наричам “мой Боже”, е на един човек, тъй като Ти си познатия Цар, който е Царя на царете. Или пък обяснението на стиха е - “възхвала,” с която е задължен Давид да хвали заради това, че “ще Те въздигам и т.н.” [...] (РОМЕМУТ ЕЛ, 145:1)