Псалм 145 (Ашре) - 2-ри стих

Възхвала на Давид: ще те въздигам мой Боже, Царю, и ще благославям името ти завинаги. (ТЕИЛИМ 145:1) [Теила ле-Давид, аромимха Елоай амелех вааварха шимха леолам ваед.] Всеки ден ще Те благославям, и ще възхвалявам Името Ти завинаги. (там 145:2) [Бехол йом аварехека, ваа’алела шимха леолам ваед.] Велик е Господ и много да е Възхваляван, и величието Му няма намиране. (там 145:3) [Гадол Адонай ум’улал меод, велигдулато ен хекер.] И нека благославят Името на славата Ти, издигнато над всяка благословия и възхвала. (НЕХЕМЯ 9:5) И нека Го въздигат сред събранието на народа и нека Го възхваляват в седалището на старейшините. (ТЕИЛИМ 107:32) Не мъртвите ще възхваляват Бог [...] а ние ще благославяме Бог. (там 115:18) Всеки ден. Т.е. Според подходящото за всеки ден, в зависимост от събитието. (МЕЦУДАТ ДАВИД, 145:2) Всеки ден ще Те благославям. В този свят. и ще възхвалявам Името Ти. В бъдещия свят. (РАДАК, там) Всеки ден и т.н. След като е казал, че възхвалата е за Давид, тъй като е заслужил да въздига и благославя Господ, той обяснява причината (защо е нещо, което заслужава възхвала,) “защото какво съм аз пред Него, Благословен да е Той, дори всеки ден да Те благославям и да възхвалявам Името Ти, и дори да е завинаги, т.е. дори да бъда вечно жив и винаги да го възхвалявам - - какво бих Му дал и какво бих Му добавил, и за какво има Той нужда от мен, нали сам по себе си Велик е Господ и много да е Възхваляван, и толкова е голямо величието Му, че е безкрайно дотам, че няма намиране, т.е. няма да бъде постигнато чрез търсене. (РОМЕМУТ ЕЛ, там) Всяко нещо, което е традиция (мин’аг), дори да е традиция от пророците, като вдигането на върбата на седмия ден на Сукот, а още повече традиция от Мъдреците, като четенето на Алел на Рош ходеш и хол амоед Песах, не казваме благословия за нея. И така и всяко нещо, за което се съмняваш дали изисква благословия или не, се прави без благословия. И човек следва винаги да внимава за ненужни благословии и да увеличи нужните благословии. И така е казал Давид: “всеки ден ще Те благославям” (там 145:2). (МИШНЕ ТОРА, БЕРАХОТ 11:16) Реби Хизкия, Реби Коен от името на Рав: “В бъдеще човек ще трябва да даде равносметка за всяко нещо, което окото му е видяло, но не е ял. Реби Лазар взимал това учение под внимание и спестявал стотинки и с тях ял от всяко ново нещо веднъж годишно. (ЙЕРУСАЛИМСКИ ТАЛМУД, КРАЯ НА КИДУШИН) Всяко нещо, което окото му е видяло, но не е ял. Защото душата му страда от желанието за това нещо и излиза, че той греши срещу душата си. Реби Лазар взимал това учение под внимание. И събирал малки монети, за да ги има готови и под ръка, за да купува от всяко ново нещо поне веднъж годишно. Или пък, това, което е казано: “В бъдеще човек ще трябва да даде равносметка за всяко нещо, което окото му е видяло, но не е ял” е, защото не си поставя да ги търси, за да благославя и да благодари на Господ, Блгословен да е Той, Който е сътворил тези видове, за да дава живот с тях на хората, и все едно той не оценява добротата на Възвишения, Благословен да е Той. Относно това и е казано, че Реби Лазар взимал това учение под внимание и се уверявал да се постави в задължение поне веднъж годишно да благославя върху всеки един вид, и да отдаде хвала и благодарност на Бог, да бъде Възвишен, Благословен да е Той, Следящия, Издържащия и Приготвящия прехрана за всяко създание и нуждата на всяка жива душа… (ПЕНЕ МОШЕ, там) И това е “ще благославям Господ по всяко време, винаги възхвалата ми е в устата ми” (Теилим 34:2), и това е “всеки ден ще Те благославям, и ще възхвалявам Името Ти завинаги” (Теилим 14:2), защото по всяко време и всеки ден следва да благославяме и възхваляваме Господ, да е Благословен, [...] защото по всяко време и всеки ден, независимо на какво ниво е, съществува свят аспект свързан със сърцето му точно по това време и трябва да свърже себе си с този аспект. И това е подобно на: “И той се примоли на Господ по това време казвайки” (Деварим 3:23) - точно “по това време”. (ЛИКУТЕ АЛАХОТ)