Псалм 145 (Ашре) - 3-ти стих

Всеки ден ще Те благославям, и ще възхвалявам Името Ти завинаги. (Теилим 145:2)[Бехол йом аварехека, ваа’алела шимха леолам ваед.]Велик е Господ и много да е Възхваляван, и величието Му няма намиране. (там 145:3)[Гадол Адонай ум’улал меод, велигдулато ен хекер.] БЕРЕШИТ РАБА 87:5 “И отказал, и казал на жената на господаря си: ‘Ето, господарят ми не знае какво има с мен в дома, и всичко, което той има го е поставил в ръцете ми.’” (Берешит 39:8) - [...] друго обяснение: “Ето, Господарят ми, и боя се аз от Господ. Казала му: “Няма Го тук.” Казал й: “Велик е Господ и много да е Възхваляван [и величието Му няма намиране]” (Теилим 145:3). Казал Раби Авин: “Вкарала го тя от стая в стая, и от спалня в спалня, докато не го хвърлила на леглото си. Идолът й бил издълбан над него, та взела тя чаршаф и му покрила лицето. Казал й [Йосеф]: ‘Добре, че му прикри лицето, а Този, за Когото пише: ‘Очите на Господ, те витаят над цялата земя’ (Зехаря 4:10), колко повече’.” [...] РЕШИТ ХОХМА, ШААР АИХУД, ГЛ. 1 Намираме, че Господ е наречен “Велик,” както е казано: “Велик е Господ и много да е Възхваляван, и величието Му няма намиране” (Теилим 145:3), и тъй като е наречен “Велик,” трябва да проучим в какъв смисъл е наречен “Велик.” Намираме “велик” (гадол/גדול) в стиховете в различни смисли. Първият е в смисъла на голяма светлина, статус и духовна висина, като в случая с “двете големи (а-гдолим/הגדולים) светила” (Берешит 1:16) чието величие/големина е било в светлината. Доказателството, че това, че са наречени (там): “голямото светило” и “малкото светило,” е свързано със светлината им е, че светлината на луната е по-малка. Величие в статус: “Но коенът, който е по-голям (а-гадол/הגדול) от братята си” (Ваикра 21:10), и също: “Величието (гедулат/גדולת) на Мордехай, с което го въвзеличил царя.” Духовното величие, като казаното от Давид на Шаул: “Както се е възвеличила (гадла/גדלה) душата ти [...] така да се възвеличи душата ми в очите на Господ” (Шмуел Алеф, 26:23), защото няма друго величие за душата от духовнто величие. Вторият смисъл на “Велик” е по отношение на разбирането, като “Това море е велико (гадол/גדול) и широко” (Теилим 104:25), защото ако се има предвид величие на размер, нали пише “широко.” Та със сигурност “велико” значи “дълбоко,” защото има места в морето, които са безкрайни. И подобно на това е казал цар Давид, да има мир: “Колко са се възеличили творенията ти, Господи, много са се задълбочили мислите Ти” (Теилим 92:6). Обяснението е, че в материалното сътворение на небето, земята, морето и останалите творения ние се дивим и казваме: “колко велики са!” - колко възвишено е това, чиито величина и духовност са непостижими с мисъл, защото със сигурност няма край. Затова и казал “много са се задълбочили мислите Ти.” [...] Ето, че от величието на творенията Му, които е създал, ще се извисим много във величието на нашия Творец, Творецът на всичко, защото няма край за разбирането Му от нас. Третият смисъл е разпростирането на силата и светлиата Му сред създанията, като: “А сега, да се увеличи (игдал/יגדל), моля, силата на Господ” (Бамидбар 14:10) и “с велика сила (коах гадол/כח גדול) и с мощна ръка” (Шмот 32:11) [...] т.е. Величието на силата и възможността.  Четвъртият смисъл е величието на милостта и състраданието, като: “Прости сега греха на този народ според величието (ка-годел/כגודל) на милостта ти” (Шмот 14:31). Така и: “С голямо (гедолим/גדולים) състрадание ще те събера” (Йешаяу 54:7). Петият смисъл е величие в съвета, както е казано: “Велик съветник и голям изпълнител, очите Ти са отворени за всички пътища на хората” (Ирмияу 32:19).