Псалм 145 (Ашре) - Въведение

Казал Раби Йоси: “Нека дяла ми бъде сред казващите Алел всеки ден.” Наистина ли [така е казал]? Не е ли казал учителят [следното]: “Този, който чете Алел всеки ден, хули и проклина [Бог]!” Като го казваме (изказването на Раби Йоси) имаме предвид Песуке дезимра (букв. “стиховете на възхвала”). (ВАВИЛОНСКИ ТАЛМУД, ШАБАТ 118б) Раби Симлаи тълкувал: “Човек винаги следва да подреди [първо] възхвалата на Светия, Балгословен е Той, и [чак] тогава да се моли.” Откъде [го е изтълкувал]? От Моше. Пише: “И аз (Моше) се примолих на Господ тогава” (Деварим 3:23). И пише: “Господи Боже, Ти започна да показваш на слугата Си Твоето величие и силната Ти ръка, защото кое божество на земята или на небесата ще стори като Твоите дела и Твоята мощ” (Деварим 3:24). А след това пише: “Моля, нека пресека и видя хубавата земя, която е отвъд Ярдена, хубавата планина и Леванона” (Деварим 3:25). (ВАВИЛОНСКИ ТАЛМУД, БЕРАХОТ 32а) Казал Раби Авина: “Всеки, който казва “Възхвала на Давид” (Теилим 145:1) всеки ден по три пъти, му е гарантираном, че има допир до Бъдещия свят.” Защо? Ако кажеш, защото е по азбучен ред, то кажи “Щастливи са тези, чийто път е невинен” (Теилим 119:1), който има [азбучния ред] осем пъти! Ако кажеш, защото в него е [стиха] “Ти отваряш ръката Си” (Теилим 145:16), то кажи Големия Алел (Теилим 136), тъй като в него пише “Той дава препитание (букв. хляб) на всяка плът” (Теилим 136:25). [Излиза, че е избран,] защото има и двете. (ВАВИЛОНСКИ ТАЛМУД, БЕРАХОТ 4а) Ашре йошве ветеха, од йеалелуха, села. Ашре аам шекаха ло, ашре аам ше-Адонай Елоав. Теила ле-Давид, аромимха Елоай амелех вааварха шимха леолам ваед. Щастливи са обитаващите дома Ти, още ще Те възхваляват, села. (ТЕИЛИМ 84:5) Щастлив е народът, за когото е така, щастлив е народът, за когото Господ е негов Бог. (ТЕИЛИМ 144:15) Възхвала на Давид: ще те въздигам мой Боже, Царю, и ще благославям името ти завинаги. (ТЕИЛИМ 145:1