ПСАЛОМ 131 – (Псалом 131)

Слава на Господа! Наистина това е най-важното: ако имаш почит, дай почитта на Господа. И аз тази вечер получих много почит, но трябва да отдам цялата слава на Бога, защото наистина всичко е от Него, всичко е чрез Него и всичко е за Него. И това е много важно — през каквото и да преминаваме, да отдаваме славата на Господа. Тази вечер бих желал да ви прочета един кратък псалом, може би един от най-кратките псалми, и да споделя с вас някои мисли във връзка с него. Псалом 131 Това е Псалом 131. В нашата църква на молитвените събрания обикновено четем псалми, и така Бог ни насърчава. Четете ли псалми на вашите молитвени събрания? Слава на Бога! И този Псалом 131 е нещо, което Бог ми говори напоследък. „Давидова песен на възкачванията. Господи, сърцето ми не се гордее, нито се надигат очите ми, нито се занимавам с неща големи и твърде високи за мене. Наистина аз укротих и успокоих душата си, като отбито дете при майка си; така душата ми е при мене като отбито дете. Израилю, надявай се на Господа отсега и до века.“ Амин. Слава на Бога! Вижте, в този псалом псалмопевецът първо казва нещо по един отрицателен начин — казва какво не е направил, какви неща не бива да бъдат така. Той казва: „Сърцето ми не се гордее“, защото ние не трябва да имаме гордост в себе си. И казва: „Нито се надигат очите ми“, защото когато човек е горд, той гледа малко отвисоко, високомерно, или пък гледа към по-големи неща, мисли се за нещо повече от другите. Затова се казва: „Очите ми не се надигат.“ И накрая казва: „Не се занимавам с неща големи и твърде високи за мене.“ ДА УКРОТИМ ДУШАТА СИ КАТО ОТБИТО ДЕТЕ — ДОВОЛНИ В БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ, БЕЗ АМБИЦИИ ЗА ГОЛЕМИ НЕЩА. Има някои хора, които искат големи работи. Обаче това не е угодно на Господа. И псалмопевецът казва, че е смирил себе си: „Аз укротих и успокоих душата си.“ Ние сме тези, които трябва да обуздаваме душата си. Нашата душа на моменти е като лъв, като диво животно, което се хвърля натам-насам и иска да владее. Обаче ние трябва да бъдем като един укротител и да я научим да бъде успокоена — да бъде като едно домашно котенце. И тук се дава една друга картина, много силна, на която бих желал да ви обърна внимание: „като отбито дете при майка си“. Така душата ми е при мене като отбито дете. За какво става въпрос тук? Каква е картината на отбитото дете? Какво е отбито дете? Дете, което е спряло да суче, което майка му вече не кърми. Защото, преди да бъде отбито, детето какво прави? Винаги търси да суче. А това вече не е отбито. Отначало, когато разглеждах този псалом, нямах тази светлина, която имам сега, и мислех, че тук се говори за дете, което вече се е насукало — защото детето, като се нахрани, също се успокоява: насуче се и блажено заспива. И мислех, че за такова става въпрос тук. Всъщност този псалом го използвахме и като младежи, защото разбирам, че тук има млади хора. Тогава ставаше въпрос за влюбването — че ние много се влюбвахме. И трябваше да контролираме нашите хормони. И трябваше да правим точно това: може да искаш нещо, обаче трябва да има самоконтрол. Казвах си: може да се влюбвам, обаче — спри, всяко нещо с времето си; и душата ми трябва да бъде успокоена, като едно бебе, което заспива. Обаче всъщност тук не става въпрос за детенце, което се е насукало и спи. Става въпрос точно за отбито дете, и това дори се споменава два пъти. А когато в псалмите нещо се споменава два пъти, то е с цел наблягане, с цел да се подчертае истината. Казва се: „като отбито дете при майка си; така душата ми е при мене като отбито дете.“ Значи отбитото дете вече не търси да суче. Моментът, когато трябва да се отбие детето, му е труден — това е първата криза в живота му. Защото е свикнало да суче, а в един момент престават да му дават. За него майчината кърма е всичко — тя е и водата, и храната в един момент от живота му. Обаче в един момент му казват: „Стига толкова, трябва да пораснеш.“ Само с кърма то не може да порасне; има нужда от друга храна. И брат Ваньо каза, че ние трябва да благодарим на Бога и за изпитанието, защото чрез изпитанията Бог всъщност ни отбива от някои неща. Когато сме свикнали да сучем, Бог казва: „Стига с това сучене, сега трябва да пораснеш малко и да започнеш да се справяш с твърдата храна.“ Трябва да пораснеш и да оставиш това, което е било преди, за да узрееш и да достигнеш до нещо повече. И вижте — отбитото дете вече не плаче да му дадат да суче. Не, то е спокойно и доволно дори само от това, че е при майка си; радва се на присъствието на майка си. И точно по този начин ние трябва да имаме нашето доволство в Господа. Не да търсим големи неща, но да бъдем доволни, че сме в Божието присъствие. Тази вечер нека да бъдем доволни. Трябва да знаете, че сме благословени да можем да бъдем събрани тук тази вечер, на това място. Исус Христос е тук. Святият Дух е тук. Божието присъствие е тук — по един много силен, изявен и осезаем начин. Можем да го усетим. И няма по-добро и по-хубаво преживяване от това да бъдеш в Божието присъствие и да се покланяш на Бога, защото Бог за това ни е създал. И бих желал да ви покажа трима библейски герои в светлината на този псалом. Първият от тях е Гиезий. Знаете ли кой е Гиезий? Слугата на Елисей. Гиезий беше слугата на Елисей. И тук говорим за наставничество и ученичество. Ние трябва един на друг да си предаваме това, което Бог ни е предал. Дори да си само на стъпка пред другия, ти вече можеш да бъдеш негов наставник и да го учиш в Господа. Трябва да се грижим един за друг и да бъдем духовни майки и бащи. Виждаме как Мойсей имаше Исус Навин, как Илия имаше Елисей, как Павел имаше Тимотей. Така че в Библията винаги имаме духовно бащинство. И това е, за което ние желаем да се случи — да имаме ученичество: ученици, които създават ученици, и да имаме духовни внуци. Не само да имаме духовни деца, но нашите деца също да имат духовни деца, и тогава ние да се радваме. Нека Бог да ни помогне и да ви благослови. Както се радваме на новородените бебета, така да се радваме и на духовните бебета, и на духовните внуци — да има все нови и нови хора, така че да се разраства Божието дело, не само тук, но и по цялата тази земя да бъде запалена за Господа. Амин. И всъщност този Гиезий се обърка, защото наруши този псалом — очите му отидоха към нещо по-голямо. Защото в тази ситуация ставаше въпрос за служение. Когато някой иска да служи, да работи за Господа, някой си мисли, че цял ден ще спи и ще получава голяма заплата. Ама не става така. Ако искаш да служиш, ако искаш да бъдеш духовен баща и духовна майка, това означава още повече работа. Защото докато дойде бебето, няма проблем; но като дойде бебето, вече всичко се върти около него — трябва да го обличаме, да го храним, около него се движи цялата програма и цялото семейство. Всъщност то става цар — става царят в семейството, и каквото каже, това става. А тези, които са по-възрастни, служат на другите. И виждаме, че за Елисей се казва, че когато слугуваше на Илия, поливаше вода на Илиевите ръце — вършеше слугинска работа. И за да може някой да стане нещо по-велико в царството, той трябва да бъде слуга. Исус Христос казва: ако някой иска да бъде голям между вас, нека бъде слуга на всички. Така че колкото по-високо си в Божието царство, толкова по-ниско си в позиция на служение и на даване. И трябва да бъдеш готов да служиш. Матей 20:26-27 26 Но между вас няма да бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;27 и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; Обаче Илия отиде в небето, Елисей го наследи и стана директор на училището за пророци в Израил. И там той извърши два пъти повече чудеса от Илия. Виждаме как обучаваше пророчески ученици и служеше добре. И всъщност Гиезий трябваше да бъде наследник на Елисей, следващият след него; и ако следваме тази хронология, той трябваше да направи три пъти повече чудеса от Илия. Обаче в един момент Гиезий се провали. Какво стана? Дойде един човек, който беше болен от проказа. Как се казваше той? 4 Царе 5 1 А Нееман, военачалникът на сирийския цар, беше човек велик и почитан пред господаря си, понеже чрез него Господ беше избавил Сирия; при това беше силен и храбър, но беше прокажен.2 А сирийците бяха излезли на чети и бяха довели от Израилевата земя една девойка пленница, която слугуваше на Неемановата жена.3 Тя каза на господарката си: Ако господарят ми беше при пророка, който е в Самария, той би го изцелил от проказата му!4 Тогава Нееман влезе и съобщи на господаря си: Така и така каза девойката, която е от Израилевата земя.5 Сирийският цар отговори: Стани, иди и ще пратя писмо до Израилевия цар. И така, Нееман отиде, като взе в ръката си десет таланта сребро, шест хиляди жълтици и десет премени дрехи.6 И донесе писмото на Израилевия цар, в което се казваше: Като пристигне това писмо до тебе, заедно с него пратих до тебе слугата си Нееман, за да го изцериш от проказата му.7 А Израилевият цар, като прочете писмото, раздра дрехите си и извика: Бог ли съм аз, за да умъртвявам и да съживявам, че праща до мене да изцеря човека от проказата му? И така, моля, разсъдете и вижте как търси повод за скарване с мен.8 А Божият човек Елисей, като чу, че Израилевият цар раздрал дрехите си, прати до царя да кажат: Защо си раздрал дрехите си? Нека дойде сега при мен и ще разбере, че има пророк в Израил.9 И Нееман дойде с конете и колесниците си и застана пред вратата на Елисеевата къща.10 Елисей прати до него човек да каже: Иди, окъпи се седем пъти в Йордан; и ще се обнови плътта ти и ще се очистиш.11 А Нееман се разгневи и си отиде, като казваше: Ето, аз мислех, че той непременно ще излезе при мене, ще застане и ще призове името на своя Бог, ще положи ръката си върху мястото и така ще изцери прокажения.12 Реките на Дамаск, Аван и Фарфар не струват ли повече от всички води на Израил? Не мога ли да се окъпя в тях и да се очистя? Затова той се обърна и си отиде много разгневен.13 А слугите му се приближиха и му казаха: Татко наш, ако пророкът ти беше заръчал нещо голямо, не би ли го извършил?...