ПСАЛОМ 142

Псаломът, за който ще прочетем тази вечер, е Псалом 142. И това е един псалом, който така много отговаря на моето състояние в момента. Защото съм се отчайвал. Няма пари. За това трябват пари, за това трябват пари и пари няма. И аз казвам: „Господи, какво ще правя? Аз не мога да се оправя.“ Викам към Тебе и надеждата ми е в Него. Бог ми казва с този псалом, че Той няма да ме остави, но Той ще постъпва щедро към мене. Вижте го този Псалом 142. Давидово поучение, молитва, когато беше в пещерата. Псалм 142:1-7 1 Давидово поучение. Молитва, когато беше в пещерата.С гласа си викам към Господа;с гласа си на Господа се моля.2 Изливам пред Него плача си,скръбта си изявявам пред Него.3 Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми.Примка скроиха за мене на пътя, по който ходех.4 Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мен;избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.5 Към Тебе, Господи, извиках;казах: Ти си мое прибежище,дял мой в земята на живите.6 Внимавай към вика ми, защото съм много унижен;избави ме от преследвачите ми, защото са по-силни от мен.7 Изведи от тъмницата душата ми, за да слави името Ти;праведните ще се съберат около мене,защото ще постъпваш щедро към мене. Един кратък псалом, един искрен псалом. Един псалом, който е вик към Господа. Защото се казва: „С гласа си викам към Господа“. И наистина по-надолу се казва, че към Господа Той вика. Той казва: „Когато никой, никой не се грижеше за мен“. Той казва: „Към Тебе, Господи, извиках“. Днес, особено когато живеем в това време на криза, която вече официално и в България се признава, че сме в криза, и средствата не стигат, аз направо съм се смаял как може уж парите намаляват, пък откриват нови магазини. Как става тая работа? Нови магазини. Един магазин не стига. Била не стига, Метро не стига, Кауфланд не стига, Карфур, а? От другите държави. Имаме магазини от Франция, от Германия, откъде ли не. И сега нови и нови магазини, а пари няма. Кой ще пазарува в тия магазини, не знам. Но вижте какво се казва тук. Каквото и да преминаваме – някой може да преминава през финансова криза, друг може да преминава през криза в здравето, друг може да преминава през криза в семейството, друг може да преминава през криза в работата, друг може да преминава през криза в обществото, в хората около него, да го мачкат, нещо е станало и да са му лепнали някакъв лош етикет и той да се чувства зле – през каквото и да преминаваш, извикай към Господа. И тази вечер за това сме дошли тук, защото се казва: „С гласа си викам към Господа, с гласа си към Господа се моля“. И това е молитвата – да викаме към Господа. Това не означава непременно да крещим, въпреки че понякога в молитвата човек може и да се моли силно и да вика пред Господа. Но ако викате, най-добре отидете на морето. Там, когато отидете, има силни вълни и можеш да викаш колкото искаш, защото иначе можеш да смутиш хората около теб, ако вземем да викаме. Веднъж се спомням, някакви младежи викахме към Господа. Взехме буквално тези стихове, които са казали: „Ти трябва да викаш към Бога с гласа си“. И бяхме отишли в една градинка да се молим. Е, там, отдалечени на едно място. Обаче така сме викали, че е дошла полицията и казват: „Бе, някой изнасилват ли тук, какво става?“ Мислели са, че крещим. Но не е важно толкова дали ти викаш силно. Въпросът е с душата, със сърцето си да викаш пред Господа. Защото това е всъщност нещо, което изразява една много дълбока емоция. „С гласа си викам към Господа, с гласа си към Господа се моля.“ Подчертаното тук е това, че ние викаме, че молитвата ни е интензивна, че тя е към Господа и че това не е просто вик, но това е молитва към Бога. Молитва с вяра. И тази молитва включва изливането на нашата душа пред Господа. Защото се казва: „Изливам пред Него оплакването си“. Това е много важно, когато нещо ни тежи – ние да не го казваме на някой друг, но ние да го кажем на Господа. Моята баба, която вече е при Господа, тя така обичаше да казва: „Когато някой те нагруби, когато имаш проблеми, кажи го на възглавницата“. В смисъл, че когато коленичат, понеже те се молеха така, че коленичеха и ставаха на възглавница и на нея се молят. И всъщност, когато казваш на сестра ти, сестра ти всъщност така и казва на нея, не знам точно, но това е молитвената парола – кажи го на възглавницата. В смисъл не да го кажеш на възглавницата, но да го кажеш, застанал върху възглавницата. Да го кажеш на Господа. Да го кажеш на Господа, не на някой друг, да те чуе, но на Господа. Както се казва за цар Езекия, който, когато пророкът дойде и му каза: „Напиши си завещанието“, се казва, че той се обърна към стената. И той започна да говори на стената. Той не говореше на стената, той говореше на Бог, Който чува в тайно. Така че това е насърчението, което имаме в Божието Слово: да излеем пред Него оплакването си, скръбта си изявявам пред Него. Когато срещаме такива трудности, неприятности, ние често сме склонни да обвиняваме хората или пък да търсим някой, на когото да си излеем болката, и започваме да се оплакваме на някой: „Да знаеш колко е лошо, да знаеш колко постъпиха несправедливо към мен“ и така нататък. Но всъщност това може да стане повод за клюки и в многото говорене може би ние ще съгрешим, защото така изливаме много огорчение против човека. Но по-добре е да го кажем на Господа, защото тук се казва това: „Изливам пред Него оплакването си, скръбта си изявявам пред Него“. „Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходех.“ В един момент псалмопевецът тук се чувства като в капан. Той казва: „Сложиха примка за мене в пътя, по който ходех“. И когато ти си в капан, тогава ти си в безизходица. Не можеш да мръднеш, искаш да излезеш от този капан, искаш да се отървеш, да тръгнеш, да избягаш, но не можеш, защото опитваш се, но си паднал в капан. И той казва: „Духът ми изнемогваше“, не само плътта ми, не само душата ми, но духът ми изнемогваше в мене. Но когато това ставаше, когато бях в капан, когато духът ми изнемогваше, тогава Ти знаеше пътя ми. И това е едно голямо насърчение за нас. Нека да знаем, че Бог знае през какво преминаваме. Независимо колко тежко е, независимо колко трудно е, Бог знае. Аз мислех тези дни за Йосиф и за Яков, и за Исаак дори, като се настани глад на земята. И аз казах: „Сега, защо Бог направи да настане глад на земята? Бог не може ли да снабди нуждите на патриарсите?“ Защо? Такъв глад настана, че Яков каза на синовете си: „Отидете в Египет и купете храна, защото иначе ще измрем“. И те отидоха, каквото имаха, всичко дадоха. И дори слава на Бога, че те не се продадоха на фараона, но имаше много други, които първата година криза, нямаше ядене, те продадоха. Не мога да се спомня точно реда, по който ставаха нещата, но първо те си продадоха, дадоха всичките пари. Втората година криза, продадоха си добитъка на фараона. Целият добитък стана на фараона. Третата година продадоха си къщите на фараона. Четвъртата година продадоха си земята на фараона. Може и да бъркаме реда малко, някаква такава последователност. И накрая, като свършиха с имота си и след това продадоха и себе си на фараона, казаха: „Ние да бъдем твои вероги, за да спасим живота си“. Защото животът е по-ценен от всичко друго. По-ценен е от къщите, по-ценен е от имота, по-ценен е от земята. И слава на Бога за това, че в Новия Завет се казва, че тялото е повече от облеклото, а животът е повече от храната. Но животът е най-ценен. Но въпреки това, дори патриарсите преминаваха през трудности. Йосиф, и Яков, и Авраам дори имаше глад, че той трябваше да остане със земята, но отиде в Египет. Това не беше правилно за него. И тогава имаше един срив в неговата вяра. Но кризите идват. И когато преминаваш през криза, когато си в капан, този стих казва: „Тогава Ти знаеше пътя ми“. Така че през каквото да преминаваш, трябва да знаеш, че има един, който знае твоя път. Може да кажеш: „Никой не разбира пътя ми, никой не знае през какво преминавам, никой не знае сърцето ми, никой не знае мъчнотиите ми, никой не знае хала ми, състоянието ми“. Но има един, който знае, защото тук се казва: „Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми“. Псалм 142:3 3 Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми.Примка скроиха за мене на пътя, по който ходех. Слава на Бог! Обаче независимо, че Бог знае пътя ми, пак ние можем да бъдем в безисходица. И понякога се чувстваме в безисходица. И Той казва: „Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мен“. Никой не иска да знае за мен. Точно това, което ви казвам, че когато изпаднем в трудности, ние сме склонни да обвиняваме хората и казваме: „Никой не се интересува от мен“. Работодателите ми не ми дадат голяма заплата, правителството не ми даде голяма заплата, приятелите ми не ми дадат голяма заплата, майка ми не ми даде голяма заплата, баща ми не ми даде пари, нямам емоции, нямам ниви, нямам к'во да продам. Псалм 142:4 4 Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мен;избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми. Никой не се грижи за мен и пари нямам. Избавление няма вече за мен. Никой не се грижи за живота ми. На кой съм му потрябвал вече, всички са ме отхвърлили, мразят ме, не ме слушат, децата ми за к'во са ми, жена ми и тя не ме обича, за к'во са ми. Понякога можем да сме в състояние, в което да кажем: „По-добре да ме няма от този свят“. До такова дълбоко отчаяние, такава дълбока депресия да изпаднем. И тук в Псалма се казва, когато изпаднеш в такова състояние, ти казваш: „Никой не се интересува от мен“. Никой не се интересува от мен. Никой не иска да знае за мен. Даже може да кажеш: „На хами не ме иска, сина ми даже не се интересува от мен“. Никой не иска да знае за мен. Чувстваме се самотни, прекалено самотни. Да, да, да. Точно това е, че човекът в такова състояние се чувства прекалено самотен, когато нещо лошо се случи. И когато се случи едно бедствие, и особено да се чувстваш, че не си... Да....