ПСАЛОМ 51

Псалм 51 1 За първия певец, псалом на Давид, когато пророк Натан дойде при него, след като той беше влязъл при Витсавее.Смили се над мене, Боже, според милосърдието Си;според множеството на благите Си милости изличи беззаконията ми.2 Измий ме съвършено от беззаконието мии ме очисти от греха ми.3 Защото престъплението си аз признавами грехът ми е винаги пред мене.4 Пред Тебе, само пред Тебе съгреших,и пред Тебе сторих това зло;признавам това, за да бъдеш оправдан, когато говориш,и да излезеш непорочен, когато съдиш.5 Ето, родих се в нечестиеи в грях ме зачена майка ми.6 Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека,научи ме на мъдрост в скришното на сърцето ми.7 Поръси ме с исоп и ще бъда чист;измий ме и ще стана по-бял от сняг.8 Дай ми да чуя радост и веселие,за да се зарадват костите, които си строшил.9 Отвърни лицето Си от греховете ми и всичките ми беззакония изличи.10 Сърце чисто сътвори в мене, Боже,и дух постоянен обновявай вътре в мене,11 да не ме отхвърлиш от присъствието Си,нито да отнемеш от мене Святия Си Дух.12 Върни ми радостта на спасението Си;и освобождаващият Дух нека ме подкрепи.13 Тогава ще науча престъпниците на Твоите пътищаи грешници ще се обърнат към Теб.14 Избави ме от виновността за кръвта, Боже, Боже на спасението ми;и езикът ми ще пее високо за Твоята правда.15 Господи, отвори устните ми;и устата ми ще разгласяват Твоята хвала.16 Защото не искаш да Ти принеса жертва;всеизгаряния не са Ти угодни.17 Жертви на Бога са дух съкрушен;сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.18 Стори добро на Сион според благоволението Си;съгради стените на Йерусалим.19 Тогава благоволението Ти ще бъде в жертви на правда,в приноси и всеизгаряния;тогава ще принасят телета на жертвеника Ти. „Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си! Според множеството на благите Си милости, изличи беззаконията ми! Измий ме съвършено от беззаконието ми и очисти ме от греха ми, защото престъплението си аз признавам и грехът ми е винаги пред мен. На Тебе, само на Тебе съгреших и пред Тебе сторих това зло.“ „Признавам това, за да бъдеш оправдан, когато говориш, и да излезеш непорочен, когато съдиш. Ето, родих се в нечестие и в грях ме зачена майка ми. Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека, научи ме мъдрост в скритото на сърцето ми. Поръси ме с исоп и ще бъда чист, измий ме и ще стана по-бял от сняг. Дай ми да чуя радост и веселие, за да се зарадват костите, които си строшил. Отвърни лицето Си от греховете ми и всичките ми беззакония изличи. Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене.“ „Да не ме отхвърлиш от присъствието Си и нито да отнемеш от мене Святия Си Дух. Върни ми радостта на спасението Си и освобождаващият дух нека ме подкрепи. Тогава ще науча престъпниците на Твоите пътища и грешници ще се обръщат към Тебе. Избави ме от виновността за кръвта, Боже, Боже на спасението ми, и езикът ми ще пее високо за Твоята правда. Господи, отвори устните ми, устата ми ще разгласят Твоята хвала, защото не щеш да Ти принеса жертва, иначе бих я дал; всеизгаряния не Ти са угодни.“ „Жертви на Бога са дух съкрушен; сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш. Стори добро на Сион според благоволението Си, съгради стените на Йерусалим; тогава благоволението Ти ще бъде в жертви на правда, в приноси и във всеизгаряния; тогава ще принасят юнци на олтара Ти.“ Това е молитвата на един човек, който осъзнаваше греха си. Това беше Давид и се казва, че това е псалом на Давид, когато пророк Натан дойде при него, след като беше влязъл той при Витсавее. Ние знаем историята, как Давид остана в Йерусалим, когато войската му отиде да се бие с амонците. Когато стана от сън един следобед, той се разхождаше по покрива на къщата си и оттам той видя една жена, която се къпеше, и той я пожела, и той я извика, и съгреши с нея. След това се опита да скрие греха си, защото тя пък му каза, че е бременна, и той, за да замаже положението, извика мъжа ѝ от фронта, за да каже, че бебето е от него. Но той въобще не влезе при жена си, защото беше лоялен на другарите си, които в този момент умираха на фронта, и той каза: „Божията армия е вън на фронта, аз ли да вляза при жена си?“ За него това не беше нещо редно и затова той не влезе при жена си. И тогава Давид, след като два пъти го напиваше и той, въпреки че беше пиян, пак не влезе при жена си, тогава той изпрати писмо по самия него да го даде на началника му, да го постави на най-опасните места в битката, където той да бъде убит. И наистина Йоав, който беше началникът на Давид, той знаеше за тази афера, знаеше за този компромат. Това беше нещо, което не беше добро. И всъщност мъжът на Витсавее, който се казваше Урия, беше убит. И мина една година, близо девет месеца, и тогава Натан дойде при Давид и той му разказа тази притча за един богаташ, който взел агнето на един сиромах, защото му дошъл някой на гости и той, вместо да вземе от своите агнета, взел агнето на сиромаха. А това агнето на сиромаха му било единствено и му било като дъщеря. И Давид много се ядоса и той каза: „Тоя човек заслужава смърт в името на Господа“. Той самият си издаде присъдата и тогава Натан му каза: „Този човек си ти“. В този момент Давид получи проблясък и той осъзна греха си и той каза: „Съгреших пред Господа“. Просто начинът, по който той е казал тези думи, въпреки че те не са много, но неговото излъчване е било излъчване на искрено покаяние. Когато той е казал тези думи, той ги е казал със сърцето си и това се е личало в отношението му, в погледа му, в лицето му. И той след това написва този псалом и грехът му не остава скрит, защото Бог му казва: „Както ти тайно влезе при жената на брата си, така твои синове явно ще влязат при твоите жени“. И ние знаем, че когато неговият син Авесалом направи бунт, защото той превзе Йерусалим и той сложи на покрива на къщата палатка, в която той влезе при наложниците на баща си. Така че той целият зрееше да види, че няма връщане назад и че той наистина е въстанал с цялата си разпаленост от баща си. Това беше нещо ужасно, но Давид понесе последствията на греха си. И това е искреното покаяние – когато ние сме готови да поемем последствията на греха си. И нека Бог да ни даде това искрено покаяние, защото то е единственото, което може да ни приближи при Бог и да ни даде вечен живот. Защото въпреки страданията, в тези страдания Давид беше пречистен, но в тези страдания Бог не остави Давид, но Той беше с него през цялото време. И тук той се моли с тази молитва на покаяние, която е пример в цялата Библия на една молитва, с която ние да се молим, когато се покайваме за греховете си. Давид изповяда греха си и това е, което ние също трябва да направим, когато се покайваме – да наречем нещата с истинските им имена. Бог знаеше какво се беше случило и Давид знаеше, но той до този момент не го беше изповядал. Но сега той го изповядва, той го признава, признава, че е съгрешил, признава, че е извършил грях, и казва: „Този грях е винаги пред мен“ и той е срещу Тебе, защото той е нарушение на Твоите заповеди. Бог беше казал: „Не прелюбодействай“, Бог беше казал: „Не пожелавай“, а Давид пожела, той прелюбодейства, той излъга, той открадна и той уби. Така че това беше грях против Господа. И той изповядва греха си като в един съд и той очаква милост, заради това, че е признал, направил е самопризнание на съдебен език. Така че важно е ние да направим самопризнание за греха си пред Бога и да очакваме Той да ни прости и Той да ни приеме. Добрата новина е, че Той ще го направи. Не заради нас, но заради жертвата на Господ Исус Христос на Кръста. 1 Йоаново 1:8-9 8 Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас.9 Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда. Това се казва в Първо Йоаново, първа глава, че който казва, че няма грях, той лъже себе си и истината не е в него. Но ако изповядаме греховете си, Бог е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда. Слава на Бога! И тук Давид изисква една промяна от Бога. В първата част на псалома той изповядва греха си и се моли за милост. Във втората част той изисква от Бог да го промени. И това е от 5 до 12 стих. И това трябва да бъде нашето желание. Не само Бог да ни прости греха – и слава на Бог за това, че тук голяма роля има кръвта на Исус. Чрез тази кръв ние сме простени, ние сме очистени, защото тази кръв се проля за прощението на нашите грехове. Слава на Бога! Но не само грехът ни трябва да бъде очистен, за да бъдем ние възстановени в нашите взаимоотношения с Бога, но ние трябва да бъдем променени, така, че да намразим греха си и повече да не го вършим. Но Давид знае, че със собствени сили той не може да го направи. Нито пък ние. Така, че това, което имаме нужда е Святият Дух да подейства в нас и да ни даде свръхестествена способност да мразим греха си и да живеем праведен живот. Защото ето това казва Давид: „Ето, родих се в нечестие, в грях ме зачена майка ми“. Аз не мога да се справя с греха, защото грехът е в мен, по рождение. И в Новия Завет апостол Павел казва същото, че когато Адам съгреши, всички съгрешихме. И грехът е в нас. И Давид се моли и казва: „Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека“. Не е важна само външната праведност, която имаха фарисеите, лицемерието, това ние да изглеждаме пред хората благочестиви, но помислите и намеренията на сърцата ни. Това беше, към което Исус Христос насочи вниманието в Проповедта на планината. И Той казва: „Ако ти обидиш брата си, ти си извършил убийство. Ако ти погледнеш жена, ти вече си прелюбодействал и си извършил прелюбодейство“. Това значи, че Исус насочи погледа вътре в човека. И тук Давид осъзнава тази истина и казва: „Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека, научи ме на мъдрост в скришното на сърцето ми“. Т.е. в моята душа аз имам нужда от мъдрост и сила да не съгрешавам. И той иска Бог да го промени, защото казва: „Поръси ме с исоп и ще бъда чист. Измий ме и ще стана по-бял от сняг“. ...