ПСАЛОМ 56

Псалом 56 е песен на Давид, написана за първия певец по мелодията „По гълъба на далечните дъбове“, когато филистинците го хванаха в Гет. „Смили се за мене, Боже, защото човек иска да ме погълне. Всеки ден, като воюваме, ме притеснява. Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат, защото мнозина са ония, които с гордост воюват против мен. Когато съм в страх, на Тебе ще уповавам. Чрез Бога ще хваля думите Му. На Бога уповавам, няма да се боя. Какво ще ми стори човек?“ „Всеки ден изкривяват думите ми. Всичките им помисли са зло против мене. Събират се, потайват се, наблюдават стъпките ми, така като че причакват душата ми. Ще се избавят ли чрез беззаконието? Боже, повали с гняв тия племена. Ти си преброил скитанията ми, сложил си сълзите ми в съда Си. Не са ли те записани в Твоята книга? Тогава ще се върнат и неприятелите ми назад в деня, когато Ти призова. Това знам, защото Бог е с мене. Чрез Бога ще хваля думите Му. Чрез Господа ще хваля думите Му. На Бога уповавам, няма да се боя. Какво ще ми стори човек?“ „Върху мене, Боже мой, са моите към Тебе обреци. Ще Ти принеса благодарствени приноси. Понеже си избавил душата ми от смърт, няма ли да избавиш нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред Бога в светлината на живите?“ В този псалом виждаме един припев, който се повтаря в 4-ти и 11-ти стих, а всъщност и част от 10-ти стих: „Чрез Господа ще хваля думите Му, на Бога уповавам, няма да се боя. Какво ще ми стори човек?“ Давид пише този псалом, когато е уплашен. Това е псалом за страховете на Давид, а и за нашите страхове. Защото в 3-ти стих се казва: „Когато съм в страх“. Това означава, че рано или късно ние ще изпитаме страх. Не се казва „ако съм в страх“, защото всички рано или късно ще се уплашим. Затова въпросът не е „дали“, а „кога“ и какво ще направим, когато сме в страх. Хората в България, когато се уплашат, често търсят грешни пътища. Някои ходят да си леят куршум. Това е голям грях, защото когато отидеш да си лееш куршум, ти отиваш при тъмните сили. Дяволът може да ти даде временно облекчение, но ще ти вземе душата. Бог казва: „Не правете според мерзостите на онези народи“. Това се отнася и за баячките. Когато се уплашиш – дори да видиш нещо страшно или да преживееш стрес в църквата – това, което трябва да направиш, е да се укрепиш в Господа. Нека положим нашето упование в Бога. Както казва псаломът: „На Бога ще уповавам. Няма да се боя. Какво ще ми стори човек?“ Всичко друго, дори сатана да те плаши, губи значение, ако Бог е на твоя страна. Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? Никой не може да бъде против нас – нито човек, нито демон, нито сатана. Нашето упование трябва да бъде единствено в Бога. Римляни 8:31 31 И така, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? Някои хора казват, че ако се стреснеш, трябва да пиеш студена вода или да се успокоиш психологически. Това няма нищо лошо, не е грях. Но в крайна сметка, не трябва да ходиш при гледачки и баячки. Ако си се уплашил, трябва да дойдеш и да поискаш помазание, да призовеш Кръвта на Исус. Само в Кръвта на Исус има спасение. Тя очиства всичко. В надписа на 56-ти псалом се казва, че той е написан, когато Давид бе хванат от филистинците в Гет. Това беше времето, когато Давид бягаше от Саул. Бог издигна Давид, но Саул го погна, защото се страхуваше, че ще му вземе трона. Саул не се покори на Бога, докато Давид беше покорен и служеше вярно, без да организира бунт. Давид избяга първо при свещеника Ахимелех в Ноб, а след това при гетския цар Анхус, търсейки защита. Интересно е, че Гет беше родното място на Голиат, когото Давид уби. Давид отиде там, може би търсейки прехрана като наемник, но слугите на Анхус го разпознаха като човека, за когото пееха, че е поразил хиляди. МОЛИТВА Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Помогни ни, когато се страхуваме, да не търсим помощ от света, а да се обръщаме към Тебе. Ти си нашето упование и нашата крепост. В името на Исус Христос, амин. Саул порази хилядите си, а Давид десетките си хиляди. Защото когато Давид победи Саул, жените започнаха да пеят песен народна. Народна песен за Давид и Саул, като я чу, се подразни. Казаха: „А, значи на мен хиляди, а пък на Давид десетки хиляди“. Той поревнува тогава, както е казано, завидя му. Обаче тук се казва, че не само Саул беше чул тая песен, ами и филистинците бяха чули тая песен. И те му казаха: „А, ти искаш да го назначиш да работи за тебе, обаче ти знаеш, че той може да се обърне срещу тебе“. И тогава Давид, се каза в 12 стих, Давид като пазеше тия думи в сърцето си, много се уплаши от гетския цар. Защото, преди това, той първо беше се уплашил да бяга от Саул. И той бяга от Саул при гетския цар Анхус. Обаче неговите придворни му казват да го хванат, да го убият, че му е враг. И той няма къде да избяга. Просто беше хванат в капан. Разбирате ли, това е най-тежкото, когато ние се плашим от това, че нещо лошо може да се случи. От това, че може да останем без работа, от това, че може да останем без храна, че може да останем без къща, че може да останем без семейство, че може да останем без близки. Това е, което създава в нас страх. И Давид в този случай, той се уплаши. Каза словото. И затова измени поведението си пред тях, където се престори на луд. Затова се беше уплашил, че почна да се прави на луд. Те го бяха хванали, но той започна да се прави на луд, да си върти сигурно очите, да си върти устата. Каза: „Драскаше по вратите, като някое куче такова“. Драскаше, може би виеше, кой знае какво изглеждаше. И оставяше лигите си да текат по брадата му, значи имаше брада и представяйте си тези лиги да му текат по брадата. Просто беше нещо, като че има пяна. И това е интересно обаче, че откъде беше научил той как изглежда един луд? Спомняте ли си кой беше лудия? Саул. Защото се казва, че зъл дух от Господа следваше на него. И той затова извика Давид. Защо го извика Давид, спомняте ли си? Да му свири на арфа. И когато Давид свиреше с ръцете си, се казва, лудостта бягаше от царя. Така че Давид много пъти може би беше гледал Саул какво прави, когато го хванеше безсъзнание, когато подивее, и той може би оттам знаеше как се прави. И той отиде да се направи на луд. И тогава Анхус каза на слугите си: „Ето, виждате, че този човек е луд. Тогава защо го доведохте при мен? Дали са ми оскъдни луди?“ Тук е малко хумор. Той им каза: „Много ми са лудите в царството. Дали ми са оскъдни луди, та сте довели тогава да прави лудории пред мен? Ще влезе ли той в дома ми?“ Така че той с тази дума го изгони и каза: „Това е ненормално, не ме занимавайте с него“. И по този начин Давид, се казва, излезе оттам и избяга в пещерата Адулам. Така че той спаси живота си. Но виждаме в този момент, в който Давид прибягна към това средство, защото той не знаеше какво друго да прави, освен като се направи на луд. Значи колко беше уплашен, защото това беше нещо унизително. Представете си, той е цар, той е Божи помазаник, пък се прави на луд. Но това пък го спаси. Така че може би е полезно няколко пъти да не се направи на нищо, да не виждат и да не разбират. Но след това той написа този псалом и той каза: „Аз няма да се боя“. И той каза, когато съм в страх, и той казва вече за този псалом, когато го видим в светлината на този случай, да го разгледаме. Той се моли и каза: „Смили се за мен, Боже, защото човекът иска да ме погълне“. От една страна Саул, от друга страна слугите на гетския цар Анхус. И каза: „Всеки ден врагът ме притеснява. Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат, защото мнозина са ония, които с гордост воюват против мен. Но когато съм в страх, на Тебе ще уповавам“. И ние трябва да вземем това решение и тази вечер. Независимо какво става около нас, ние трябва да бъдем смели. Независимо какво става около нас, ние трябва да се укрепим в Господа. Независимо какво става около нас, ние трябва да уповаваме в Него. И той каза: „Чрез Бога ще хваля думите“. Не чрез моя сила, но чрез Неговата сила. И няма да се боя, защото какво е Саул? Какво е Анхус? Те са просто човеци. Но аз няма да се страхувам от тях, защото Бог е откъм мен. И той каза: „Всеки ден изкривяват думите ми“. Ето какво могат да направят нечестивците. Ако и да са слаби, те могат да изкривят думите ми. Те могат да извъртат думите ми. И казва: „Всички, че им помислят, са зло против мен. Събират се, потайват се, шушукат се, клюкарят, наблюдават стъпките ми“, както фарисеите, които стояха, наблюдаваха Исус и се опитваха да го уловят в думите му. Може би има хора, които и нас ни наблюдават и се опитват да ни хванат в това, което ние правим. И каза така: „Като че предчакват душата ми. Ще се избавят ли чрез беззаконието? Боже, повали с гняв тия племена“. И виждаме как Давид се укрепява в Господа. Той каза: „Ти си преброил скитанията ми“. Бог знае нашето лутане. Бог знае нашите притеснения. Бог знае лутането на душата ни, когато ние сме в скръб и не знаем къде да отидем и може би има плач и скръб в душата ни. Бог знае всичко това. И той каза: „Тури сълзите ми в съда Си“. Това може би е в минало време, че Ти вече си турил сълзите ми в съда Си. Представете си тази картина, как Бог със едно шишенце, когато ти плачеш, и Той слага тука шишенцето, за да събере твоите сълзи, като че ли те са някакви златни капки. Значи колко Бог ни обича, за да преброи, казва, сълзите ми. И каза: „Не са ли те записани в Твоята книга?“ Бог ги преброи отнякъде. Една сълза, две сълзи, три сълзи. И Той брои. Ние пеем в една песен: „Нежно сълзите ти брои“. Спомняте ли си тази песен? Коя песен беше тази? Това беше 598. 598? Да. „Минават дните с бързина, а ти се луташ в тъмнина. Сърцето ти е в самота и търси малко огън, топлина“. Значи това е картина на един сломен човек. И каза: „Недей тъгува, не плачи. Сълзите ти с любов брои. И нежно сам те води за ръка, приятелят ти, милият Баща“. Слава на Бога, ние имаме един мил небесен Баща, който изпрати своя единороден Син, за да погине на кръста вместо нас. Слава на Бога! Така че в това се укрепява псалмопевецът....