ПСАЛОМ 95

Слава на Бога! Псаломът, за който ще прочетем тази вечер, е Псалом 95. Обикновено в началото на годината един от традиционните псалми е Псалом 90. Псалом 90 е така нареченият „новогодишен псалом“, защото в него се говори за краткостта на човешкия живот и молитва за мъдрост, Бог да благослови делото Си, а и нашето дело през годините, които идват. Но мисля, че Псалом 95 е особено актуален за тази година и за миналата, особено за тези последните години, в които живеем. Защото в него се говори за закоравяване на сърцето, в него се говори за отпадане, говори се за наказание. И ние виждаме в това последно време как много вярващи се връщат назад, виждаме как църкви се затварят, хора, които са се събирали, вече не се събират. Виждаме дори водачи, които са били обучавани, днес ги няма. И този Псалом 95 говори точно за това. Псалм 95:1-11 1 (По слав. 94.)Елате да запеем на Господа,да възкликнем към Канарата на нашето спасение.2 Да застанем пред Него със славословие,с псалми да възкликнем към Него,3 защото Господ е велик Боги велик Цар над всички богове.4 В Неговата ръка са земните дълбочини;и височините на планините са Негови.5 Негово е морето, дори Той го е направил;и ръцете Му създадоха сушата.6 Елате да се поклоним и да паднем,да коленичим пред Господа, нашия Създател;7 защото Той е наш Боги ние сме народ на пасбището Му и овце в ръката Му.Днес, ако искате да слушате гласа Му,8 не закоравявайте сърцата си, както в Мерива.Както в деня, когато Ме изпитахте в пустинята,9 когато бащите ви Ме изпитаха,опитаха Ме и видяха какво сторих.10 Четиридесет години негодувах против това поколениеи казах: Тези хора се заблуждават в сърцето сии не са познали Моите пътища;11 затова се заклех в гнева Си,че няма да влязат в Моята почивка. Този псалм е пример за това как Божието Слово е едно. Псалмите са в средата на Библията, може да се каже, но този псалм споменава събития, които са описани в Петокнижието, в Изход, в Числа, които се споменават във Второзаконие. И също самият този псалм пък е цитиран в Новия Завет, в Посланието към евреите, където авторът на Евреите проповядва върху този псалм и призовава Божиите хора от това време да останат във вяра. Така че нека да го разгледаме и да отворим сърцата си за това Божие Слово, защото мисля, че то е много актуално за това време, в което живеем. ПРИЗИВ ЗА ХВАЛЕНИЕ И ПОКЛОНЕНИЕ Псалмът започва с призив за поклонение, призив за хваление: „Дойдете да запеем на Господа, да възкликнем към спасителната ни канара“ – слава на Бога. Господ е нашият Спасител. „Да застанем пред Него със славословие, с псалми да възкликнем на Него.“ Самият този псалм ни насърчава ние да хвалим Бога с псалми. И в това той прилича на Новия Завет, където се казва ние да хвалим Господа, насърчава ни да хвалим Господа с псалми, химни и духовни песни, като пеем и възпяваме на Господа в сърцата си – слава на Бога. Това хваление, което блика от сърцата, е същност белег и резултат, плод от изпълването със Святия Дух. Когато сме изпълнени със Святия Дух, тогава в сърцата ни блика хвала. Алилуя! Така че в първите два стиха имаме този призив за хваление и поклонение пред Господа. ПРИЧИНИ ЗА ХВАЛЕНИЕ И този призив е следван от причините, поради които да хвалим Господа. И причините са две, най-общо казано, и това са причините, поради които ние по принцип хвалим Господа. Ние Го хвалим по две причини. Първата е, защото Той е нашият Създател и благодарение на Него ние съществуваме. Той е Който е положил дишане в дробовете ни и пулс в сърцето ни. Алилуя! Без Него нашите дробове не могат да дишат кислород. Без Него нашето сърце не може да бие. Без Него ние не можем да сме това, което сме. Ако ние сме тук тази вечер, това е благодарение на това, че Бог ни е създал. Защото Той е Велик Господ, Велик Бог. Алилуя! Той е Цар над всички богове. В Неговата ръка са земните дълбочини и височините на планините са Негови. Знаете, казва се, че най-ниската точка на Земята е Мъртво море, там, където е под морското равнище. Йорданската падина или точно как... Мъртво море е на 300 метра под морското равнище. Така че най-дълбоките места на Земята, ако вземем морето, се казва, че най-дълбокото място в моретата е Марианската падина, която е 11 200 метра дълбочина в океана, 11 км надолу дълбоко. Но Бог е създал всичко това. Той е... в Неговата ръка са земните дълбочини и височините на планините. Еверест и всички високи върхове в света, които може да се създадат, те са Негови, защото Той ги е създал. Негово е морето, дори Той го е направил, всички океани. Мисля, че 2/3 от земната повърхност е вода, ако се погледне глобусът. Така че Бог е създал водата, Бог е създал моретата и Той е направил и сушата. Така че Той е създал всичко в този свят, включително и нас. Затова призивът е това: „Дойдете да се поклоним и да паднем, да паднем на лицата си, да коленичим пред Господа, нашия Създател, защото Той е наш Бог.“ Слава на Бога! И тук се продължава и се казва, че Той не е само наш Създател, но Той е наш Бог, и под това се има предвид, че Той ни обича, че Той е наш заветен Бог, че ние сме Негови и Той е наш. Че Той е наш Изкупител, защото се казва: „И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му.“ Това означава, че ние сме Неговото стадо. Алилуя! Той е нашият Водител. В Псалом 80 се казва в първи стих: „Послушай, Пастирю Израилев, Който водиш като стадо Йосифа, Ти, Който обитаваш между херувимите, възсияй.“ И в Псалом 23 се говори за това как Господ е наш Пастир: „Господ е Пастир мой, няма да остана в нужда.“ Алилуя! Всъщност това означава, че нямаме нужда от нищо друго. Ако ние имаме Бог като наш Господ, Той ще снабди всяка наша нужда според Неговото богатство в слава. Ако имаме Господ като наш Пастир, ние нямаме нужда от нищо друго, защото в Негово лице ние имаме всичко, от което се нуждаем. Слава на Бога! Така че виждаме Неговата творческа мощ и виждаме Неговата любов. И поради тези две Негови качества, поради всичко, което Той е направил, поради Неговите дела, поради Неговата благодат, Той заслужава хваление и Той заслужава поклонение. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ СРЕЩУ ЗАКОРАВЯВАНЕ Обаче този наш живот с Господа стои върху една основа. И тази основа е основата на вярата. Ние можем да Му се поклоним и ние можем да живеем с Него, докато вярваме в Него. Но ако не вярваме в Него, тогава ние изгубваме връзката с Него. И затова втората част на псалома е именно призив към нас: „Не закоравявайте сърцата си!“ Сърцето на човека е измамливо повече от всичко и страшно болно. И дори тези, които са новородени, дори тези, които са спасени, ние трябва да внимаваме за нашите сърца. „Не закоравявайте сърцата си!“ И то както в Мерива, както в деня, когато Ме изпитахте в пустинята. Това, когато се казва... всъщност Мерива е Мерива, а „деня, когато Ме изпитахте в пустинята“ е всъщност Маса. И всъщност на еврейски тази фраза е... Кимрива, кьом Маса. И ние можем да се върнем назад. И това е случай, в който израелтяните се караха и се припираха с Господа. „Когато бащите ви Ме изпитаха, опитаха Ме и видяха какво сторих. 40 години негодувах против това поколение и рекох: тия люде се заблуждават в сърце и не са познали Моите пътища.“ МОЛИТВА Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Молим Те, Господи, да ни дадеш мъдрост, да не закоравяваме сърцата си, но да останем верни на Тебе докрай. Помогни ни да Те хвалим с цялото си сърце, защото Ти си нашият Създател и нашият Пастир. В името на Исус Христос, амин. Това са може би най-тежките думи, които биха могли да се кажат за израелтяните. Те са Божиите люде, защото Бог ни каза, че те не са Негови, но те бяха Неговите люде. Значи в същото време не бяха Неговите люде, защото Той ги нарича „не Моите люде“, но ги нарича тия люде. Той ги изведе от ропство, изведе ги от Египет. Показа великата Си ръка на египетските богове, като нанесе десетте язви върху тях. И Той изведе това поколение с мощна ръка, с дивната мишца, както се казва в псалмите. И това беше най-великото дело, което Бог извърши в Стария Завет – изходът от Египет. Преведе ги през Червеното море, послуша, изби враговете им и те ги видяха мъртви по морския бряг. Изяви им се по чуден начин. И въпреки всички чудеса, които те бяха видели, те се заблудиха в сърцето си и не бяха познали Божиите пътища. Може би си спомняте, ние говорихме върху първия псалом, където се говори за пътя на праведните и пътя на нечестивите. И за това, че пътят на Господа в псалмите – това е пътят на общението с Бога. Това е животът с Бога. Но те не бяха познали Божиите пътища. И във всичко се казва това нещо, какво се случи там. Това беше точно след като Бог им даде манната. Те ядоха манна. И след това цялото общество израелтяни тръгна от пустинята Син, като беше пътуването им според Господната заповед и Бог ги водеше с облачен стълб през деня и с огнен стълб през нощта, който беше над тях. Ежедневно виждаха Божиите чудеса. И разположиха стан в Рафидим, където нямаше вода да пият людите. Затова людите се караха с Моисей и рекоха: „Дай ни вода да пием“. А Моисей им рече: „Защо се карате с мене? Защо изпитвате Господа?“ Но людите ожадняха там за вода. И людите роптаеха против Моисея, като думаха: „Защо ни изведе от Египет, да умориш с жажда и нас, и чадата ни, и добитъка ни?“ Може би и някои християни така се сърдят и казват: „Защо Господи направи вярващите, да ни лишиш от благата на този свят? Да ни направиш такива? Защо нямаме това? Защо нямаме онова?“ И тогава Моисей извика към Господа, казвайки: „Какво да правя с тези люде? Още малко и ще ме убият с камъни!“ А Господ рече на Моисей: „Замини пред людите и като вземеш със себе си някои от Израилевите старейшини, вземи в ръката си жезъла, с който удари реката, и върви. Ето, Аз ще застана пред тебе там на канарата в Хорив и ти удари канарата и ще потече вода из нея, за да пият людите“. Слава на Бога! Тази канара всъщност е приобраз на Господ Исус Христос, защото в 1 Коринтяни 10 глава апостол Павел говори за тази канара, която ги придружаваше. 1 Коринтяни 10 1 Защото, братя, желая да знаете,...