ПУРИМ

Естир 2:1-7:10 Тази вечер бих желал да споделя с вас Божието слово от книгата Естир. Днес е еврейският празник Пурим. Не знам дали сте чували за него. Ако не сте, можете да прочетете за него в тази книга — книгата Естир е написана, за да обясни защо евреите празнуват този празник. И трябва да ви кажа, че нещата в нея са много близки до нашето съвремие и до това, което става днес. Защото в тази книга се говори за един заговор за унищожението на цял народ. Но Господ е в контрол — и това е добрата вест. ГОСПОД Е В КОНТРОЛ — ТОЙ ПРЕОБРЪЩА ЗАМИСЪЛА НА ЗЛОТО В СПАСЕНИЕ ЗА СВОЯ НАРОД. Ние вярваме, че Господ е в контрол. През каквото и да преминаваме в живота си, Бог знае, и Бог има за нас избавление, изходен път, спасение. Сатаната може да има замисъл, но Господ преобръща замисъла на сатаната и го прави Божий промисъл за нещо много по-добро. И така, в книгата Естир, втора глава, се говори за нея. Всъщност, преди да стане нещо лошо, Господ подготвя нещата предварително. Естир 2:5-7 5 В столицата Суса имаше един юдеин на име Мардохей, син на Яир, син на Семей, син на Киса, вениаминец,6 който беше откаран от Йерусалим с пленниците, които бяха отведени с Юдейския цар Ехония, които вавилонският цар Навуходоносор беше откарал.7 Той отглеждаше Адаса (която е Естир), дъщерята на чичо си, защото тя нямаше нито баща, нито майка. Момичето беше прилично и красиво; и когато баща му и майка му умряха, Мардохей го взе за своя дъщеря. И виждаме в тази книга, че Господ подготви Естир за времето и мястото, на които тя трябваше да бъде в момента, когато имаше нужда от нея. В Естир, втора глава, пети стих, се казва за Мардохей и за Естир. Действието се развива в столицата Суса на персийската империя, където по това време живееха и императорът, и юдеите, отведени в плен. Защото поради тяхното непокорство Бог беше ги разпръснал и завел в плен; но дори там, в плена, Господ продължаваше да бъде с тях, и тази книга е свидетелство за това. И там имаше един юдей на име Мардохей, син на Яир, син на Семей, син на Кис, вениаминец, който беше откаран заедно с пленниците, отведени с юдовия цар Иехония, които вавилонският цар Навуходоносор беше пленил. И той отхранваше Адаса, тоест Естир, братовчедката си, защото тя нямаше ни баща, ни майка. Момичето беше прилично и красиво, и когато баща му и майка му умряха, Мардохей го взе за своя дъщеря. Мардохей и Естир са основните действащи лица в тази история. Мардохей е водач на юдеите в Суса, а Естир му е братовчедка — бащата на Мардохей и бащата на Естир са братя. Обаче бащата на Естир умира, умира и майка ѝ, и тя остава сираче; и по-възрастният ѝ братовчед Мардохей я взема и я отглежда като своя дъщеря. Такава е връзката между тях. И по това време стана така, че царят Асуир повика жена си, царица Астин, на един пир; обаче тя отказа да дойде. И тогава съветниците му казаха, че това е много лоша постъпка, защото ако се разчуе из цялата империя, че царицата не се покорява на царя, тогава и техните жени няма да се покоряват на тях. И той трябваше да накаже тази царица; и царят се раздели с нея и я свали от царското ѝ достойнство. И така се написа един указ, за да могат всички жени да се покоряват на мъжете си. Това не е много популярно днес, обаче и в Новия завет се казва, че мъжът е глава на семейството, и жените трябва да се покоряват на мъжете си, а мъжете да обичат жените си — всеки да се отнася към другия като към Господа. И тъй, в този момент трябваше да се намери нова царица, и тя се избираше с конкурс. Избираха много момичета, защото по онова време царете имаха хареми. Трябваше да се потърсят красиви млади девици и те бяха предадени на царския скопец Игай, пазача на жените, който да ги подготви, така че когато царят хареса една от тях, тя да стане царица вместо Астин. И така тези момичета бяха събрани в столицата Суса под надзора на Игай; доведоха и Естир, и тя беше много красива. По онова време те трябваше да се разкрасяват в продължение на цяла година. Представете си колко красиви са били след цяла година разкрасяване. Защото се казва: така се употребяваше времето за приглаждането им — шест месеца се мажеха със смирнено масло и шест месеца с аромати и с други неща. И така приготвената девица влизаше при царя; всичко, каквото поискаше, ѝ се даваше, и тя го вземаше със себе си, когато влизаше при царя. Вечер влизаше, а сутрин се връщаше във втората женска къща, под надзора на друг царски скопец, който пазеше наложниците. Естир 2:17 17 И царят възлюби Естир повече от всичките жени; тя придоби неговото благоволение и милост повече от всичките девици; и той сложи царската корона на главата ѝ и я направи царица вместо Астин. И тя не влизаше вече при царя, освен ако царят я поискаше и я повикаше по име. И така минаваха девиците. И когато дойде време да влезе при царя Естир, тя придоби благоволението му, и той я направи царица. В седемнадесети стих на втора глава се казва: „И царят обикна Естир повече от всичките жени, и тя придоби неговото благоволение и милост повече от всичките девици; и той тури царската корона на главата ѝ и я направи царица вместо Астин.“ Така Бог действаше и издигна едно обикновено юдейско момиче в една империя, която не беше от нейния народ — тя не беше персийка, беше юдейка. Обаче тя не издаваше народа си, защото Мардохей ѝ беше казал да не разкрива рода си, да не казва, че е от юдеите. И така тя стана царица. Това беше едно от нещата, които Бог беше подготвил предварително. Второто нещо, което Бог направи, беше, че помогна на Мардохей да разкрие един заговор срещу царя. Естир 2:21-23 21 В тези дни, когато Мардохей седеше в царската порта, двама от царските евнуси, Вихтан и Терес, от онези, които пазеха входа, се разгневиха и поискаха да сложат ръка върху цар Асуир.22 А това стана известно на Мардохей и той го съобщи на царица Естир; а Естир съобщи на царя от името на Мардохей.23 И като изследваха работата и намериха, че беше така, и двамата бяха обесени на дърво; и събитието бе записано в книгата на летописите пред царя. Казва се, че имаше двама скопци — това е в двадесет и първи стих — Вихтан и Терес, които се разгневиха и искаха да сложат ръка върху цар Асуир. Така че от една страна в тази книга имаме една любовна история между Асуир и Естир, а от друга — един заговор. Това е нещо много актуално днес. Вие знаете проблемите в нашата страна — как стреляха срещу Доган, и сега се обвинява, че е имало заговор за убийство. Както сега има заговори за убийството на главните личности, така и тогава имаше заговор за убийството на царя. Обаче Мардохей чу и разбра за този заговор; и понеже имаше близка връзка с Естир, каза ѝ, че искат да убият мъжа ѝ. Тя го каза на царя, царят изследва работата и намери, че наистина има заговор; и двамата заговорници бяха обесени, и това се записа в книгата на летописите пред царя. Обаче Мардохей не беше възнаграден за това, че беше помогнал да се опази държавната сигурност в онзи момент. Но всичко това беше подготовка за онова, което щеше да се случи. От една страна, Естир беше поставена в позиция на царица — най-високото място, което можеше да заеме в тази империя — и тя беше от юдеите, но никой не знаеше това. От друга страна, Мардохей имаше заслуги, за които не беше възнаграден, но Господ беше неговата награда. И в този момент започна един заговор за унищожението на юдеите. Вижте какво се казва в трета глава. Естир 3 1 След това цар Асуир повиши Аман, сина на агагеца Амитад, въздигна го и постави стола му над столовете на всички първенци, които бяха около него.2 И всички царски служители, които бяха в царската порта, се навеждаха и се кланяха на Аман; защото царят беше заповядал така за него. Но Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше.3 Затова царските служители, които бяха в царската порта, казаха на Мардохей: Ти защо престъпваш царската заповед?4 И като му говореха всеки ден, а той не ги слушаше, съобщиха на Аман, за да видят дали думите на Мардохей ще устоят, тъй като им беше казал, че е юдеин и не се покорява на заповедта.5 Когато Аман видя, че Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше, Аман се изпълни с ярост.6 Но мислеше, че да сложи ръка само на Мардохей, ще бъде нещо нищожно; затова, понеже му бяха казали от кой народ беше Мардохей, Аман искаше да изтреби Мардохеевия народ, т. е. всички юдеи, които бяха в цялото царство на Асуир.7 В първия месец, който е месец Нисан, в дванадесетата година на цар Асуир хвърлиха пур (т. е. жребий) пред Аман последователно за всеки ден от всеки месец, чак до дванадесетия месец, който е месец Адар.8 Тогава Аман каза на цар Асуир: Има един народ, пръснат и разсеян между племената по всички области на твоето царство; и законите им се различават от законите на всички народи и те не спазват царските закони; затова не е от полза за царя да ги търпи.9 Ако е удобно на царя, нека бъде предписано да се изтребят; и аз ще броя десет хиляди таланта сребро в ръцете на чиновниците, за да го внесат в царските съкровищници.10 Царят извади пръстена си от ръката си и го даде на Аман, сина на агагеца Амидат, неприятеля на юдеите.11 И царят каза на Аман: Дава ти се среброто, също и този народ, да направиш с него, както обичаш.12 И така, на тринадесетия ден от първия месец царските секретари бяха повикани и бе писано точно според това, което заповяда Аман на царските сатрапи, на управителите на всяка област и на първенците на всеки народ, във всяка област според азбуката им и на всеки народ според езика му; от името на цар Асуир бе писано и бе подпечатано с царския пръстен.13 И изпратиха писмата с бързоходци по всички царски области, за да погубят, да избият и да изтребят всички юдеи, млади и стари, деца и жени в един ден, тринадесетия от дванадесетия месец, който е месец Адар, и да разграбят имота им.14 Препис от писаното, чрез който щеше да бъде разнесена тази заповед по всяка област, бе обнародван между всички племена, за да бъдат готови за онзи ден.15 Бързоходците излязоха и бързаха според царската заповед; указът бе издаден в столицата Суса....