Пурим - Лекарството произлизащо от раната

Пурим Рав Рефаел Меир Панижел (1804, Пазарджик - 1893, Йерусалим). Главен равин на Йерусалим (хахам баши/ришон ле’Цион) между 1880-1893 г. Базирано на книгата му “Лев марпе” (Лекуващото сърце), Йерусалим, 1887. (9) И казал Аман на цар Ахашверош: “Има един народ, разпръснат и разпилян сред народите във всяка провинция на царството ти, и законите им се различават от [тези на] всеки [друг] народ, и законите на царя не извършват, и на царя не му струва да ги остави. (10) Ако царят одобри, то да се напише да бъдат погубени, и десет хиляди таланта сребро ще претегля в ръцете на извършващите службата, за да внесат в хазните на царя. (11) И свали царят пръстена си от ръката си, и го даде на Аман сина на Амдата агагитянина, врага на евреите. (ЕСТЕР 3) Kазал Реш Лакиш: “Светият, Благословен да е Той, не удря Исраел ако не им е създал лек преди това, както е казано: ‘Докато лекувам Исраел, ще се разкрие грехът на Ефраим’ (Ошеа 7:1).” (ТАЛМУД, МЕГИЛА 13б) [...] (1) Песен на изкачванията. Ако не беше Господ, който бе с нас, то кажи сега Исраел: (2) “Ако не беше Господ, който бе с нас, когато се надигнаха срещу нас хора (אדם), (3) то тогава щяха живи да ни погълнат, когато горя гневът им срещу нас.” [...] (6) Благословен да е Господ, който не ни е дал за разкъсване със зъбите им. (ТЕИЛИМ 124) Рав Нахман бар Ицхак започвал да тълкува [Мегилат Естер] от тук: “Песен на изкачванията. Ако не беше Господ, който бе с нас, то кажи сега Исраел: ‘Ако не беше Господ, който бе с нас, когато се надигнаха срещу нас хора (букв. човек)’” - “човек”, а не цар. (ТАЛМУД, МЕГИЛА 11а) “‘човек’, а не цар” - това е Аман. (РАШИ, там) Казал Раби Ошая: “Какво е това, което пише: ‘[ще разказват за праведните дела на Господ,] праведните дела спрямо селяните сред Исраел (צדקֺת פרזֺנו בישראל)’ (Шофтим 5:11)? Милостиня (צדקה) стори Светият, Благословен да е Той, с Исраел разпръсквайки (פִזרן) ги сред народите.” Това е и, което казал онзи мин на Раби Хананя: “Ние ви превъзхождаме. За вас пише: ‘защото шест месеца седя там [Йоав и целият Исраел докато отсякоха всички мъже на Едом]’ (Мелахим алеф 11:16), докато ние - с нас сте няколко години и нищо не сме ви сторили. Казал му [Раби Хананя]: “Ако разрешиш, ще ти отговори един ученик.” Отговорил му Раби Ошая: “[Не сте ни унищожили само] защото не знаете как да го постигнете. Да ни унищожите всички [не можете, защото] не сме всикчки при вас, [а ако унищожите тези,] които са при вас, то ще ви нарекат ‘варварско царство’”. (ТАЛМУД, ПЕСАХИМ 87б) Защото бяхме продадени, аз и народът ми, за да бъдем изтребени, убити и погубени; но ако бяхме продадени като роби и робини, щях да премълча, защото нещастието нямаше да е равно на вредата за царя. (ЕСТЕР 7:4) Това са указите и законите, които ще пазите да извършвате в земята, която е дал Господ, Богът на бащите ти, на теб, за да я овладееш, всичките дни, които вие живеете (חיים/хаим) на земята. (ДЕВАРИМ 12:1) Kазал Раби Йеуда: “Всяка заповед, която е задължение върху човек (а не земя) се отнася за Ерец Исраел и за извън Ерец Исраел [...].” Откъде идва това? [...] “в земята” - може би ще кажеш, че всичките заповеди се отнасят само в Ерец Исраел? Стиха [съответно] казва: ‘всичките дни, които вие живеете на земята’. (КИДУШИН 37а) [...] Обичащите Господ мразете злото, Той пази душите на праведните Му, от ръката на нечестивите ще ги спаси. (ТЕИЛИМ 97:10) [...] (8) Стани Господи, спаси ме Боже мой; защото си ударил всичките ми врагове по челюстта, зъбите на нечестивите счупи. (ТЕИЛИМ 3) Обичащите Господ мразете злото, Той пази душите на праведните Му, от ръката на нечестивите ще ги спаси. (ТЕИЛИМ 97:10) Попитали змията: “Откъде излиза отровата ти?” Отговорила им: “Измежду зъбите.” (МИДРАШ ПРИВЕДЕН В КНИГАТА БЕН ЙЕОАДА, ШАБАТ 63а) “А змията” (Берешит 3:1) - Раби Ицхак казал: “Това е йецер ара.” Раби Йеуда казал: “Истинска змия.” Дошли при Раби Шимон. Казал им: “Със сигурност всичко е едно [също].” (ЗОАР 35а) [...] Изображението е портрет на Рав Рефаел Меир Панижел