РАБОТЕТЕ ЗА ГОСПОДА

Тази сутрин е Денят на бащата в Америка. Америка е празна в Деня на бащата, но аз бих желал да говоря в тази посока за духовното бащинство. И не само за духовното бащинство, но за това да работим за Господа. Това е всъщност основната тема — да работим за Господа. Марко 1:16-18 16 А когато минаваше край Галилейското езеро, видя Симон и брата на Симон Андрей, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари.17 Исус им каза: Вървете след Мен и Аз ще ви направя ловци на човеци.18 И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него. Когато Исус Христос минаваше край Галилейското езеро, видя Симон Петър и брата на Симон, Андрей, че хвърляха мрежи в езерото. Те бяха рибари, хвърляха мрежите. Исус им рече: „Вървете след Мене и Аз ще ви направя да станете ловци на човеци.“ От ловци на риба в ловци на човеци. И се казва, че те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него. Вижте, Господ желае за нас, говоря за всеки един от нас, ние да бъдем ловци на човеци. „Ловец на човеци“ е всъщност една метафора. Метафората е изразно средство, което се учи по литература, по български език. Всъщност това е нещо, което се изразява с друго нещо. Да бъдем ловци на човеци означава всъщност да работим за Господа, да благовестваме. Защото как ние ги ловим тези човеци? Отиваме и ги хващаме с една кукичка? За устата ли така ги говорим? Или за носа? Или за ухото? Как ги ловим? Ловим ги с думи. Ловим ги с благовестието. И когато ги ловим, ние не ги ловим, за да ги направим наши роби. Напротив, ние ставаме техни слуги, защото трябва да им служим, нали? Ние ловим човеците, за да ги спасим от вечна смърт в ада и в огнения океан. Това е, което ние правим с този лов на човеци. Искам да говоря за това, че това е много важно. Ние ще говорим върху Йоан 4 глава от 1 до 42 стих за това как да бъдем успешни ловци на човеци. Но преди да говоря това, искам да ви кажа някои неща, които ми се случиха през тази седмица. Вярвам, че това ще бъде насърчение за вас. Тази седмица аз отидох в Казанлък, защото имаме там един апартамент, който беше на баба ми. Преди това имахме къща там, след къщата направиха блок. Апартаментът беше на баба ми, тя почина през 2009 г. Апартаментът остана на майка ми, тя почина през 2017 г. И сега си имам апартамент в Казанлък. Слава на Господа! Този апартамент е в състоянието, в което са го пуснали. В смисъл, нищо не е правено по него. Никакви ремонти абсолютно. И е в много окаяно състояние. Аз трябва да правя ремонт, защото искам да сложа един климатик вътре, като отида, защото ми е горещо. Обаче, за да сложа климатика, трябва да направя стената и така нататък. И за да направя тази стена, ми трябва работник. Знаете колко е трудно през лятото да намериш работници, защото всички работници вече са си планирали, имат си обекти, всеки работи някъде. Обаче аз си имам в понеделник сутринта, търся човека и го намирам. Обаждам се на един приятел, той се обажда на друг приятел и човекът идва. Човекът се казва Максим, със сина му, който се казва Демир. И тези Максим и Демир започват да работят там. Аз не ги познавам, за пръв път ги виждам. Те започват да работят, работят един ден, втори ден. Обаче аз също имам един друг приятел, който е пастор, брат Генчо, който е пастор там в Казанлък. Той, освен че е пастор, разбира от хладилници и от електротехника. Аз го извиках там да дойде, за да помогне, да види нещо. И той дойде, някаква работа ми свърши. Обаче, хоп, тези братя викат: „Слава на Бога!“ И аз ги питам: „Вярващи ли сте?“ И те казват: „Да, вярващи сме.“ И после, когато той се представи, че е пастор, те казаха: „А! Значи сега разбрахме, че сме работили с брат.“ Станахме си „свои“. Слава на Господа! Така че Господ може да ни свърже с различни хора. Защо го казвам това? Тези братя са от малцинството, те са роми. Те са от един квартал в Казанлък, който се нарича „Махалата“. В Казанлък има една стена. Така е направена, защото навремето комунистите не искаха ромите да се виждат. Въобще не искаха да се виждат и беше построена една стена, за да ги разделят. Аз никога не съм ходил там. В Бургас съм ходил, тук в „Махалата“ и в „Победа“, навсякъде съм ходил, опознавам се с братята, с църквите. Но там, в Казанлък, никога не бях ходил. Тези братя, Максим и Демир, ми казаха: „Искаме да дойдеш в нашата църква.“ И се разбрахме в петък да отида в тяхната църква. Отидох да посетя техния пастор. Мислех, че го познавам лично, но когато отидох там, видях, че наистина го познавам. Какво искам да ви кажа с всичко това? Че благовестието променя нещата. Когато отидох при този пастор, той се казва Митко, започнахме да говорим. Оказа се, че тримата — Максим, пастор Митко и аз — всички сме един набор, 62-ри набор. И се оказа, че и тримата сме се опознали като деца. Защо? Защото в Казанлък имаше един пастор, който още е жив, брат Илия Апостолов. Брат Илия Апостолов е в Америка, но той е помагал за нашата църква, пратил е 5000 долара за строежа и е идвал тук, проповядвал е. Това, за което той проповядва, е слушането на Божия глас. Трябва да слушаш Божия глас. Слава на Бога! Жената на пастор Илия се казва леля Маруся. Когато ние бяхме деца, аз бях на 5-6 годинки, те са били също мънички, тогава беше забранено да има неделно училище. Не можеше да имаш неделно училище, защото комунистите казваха, че децата не могат да се обучават в религия. Трябва да си на 18 години тогава, защото това беше стратегията на комунизма. Те прилагаха стратегията на фараона, египетския цар, който казва да избием първородните. Комунистите казваха: „Ние ще казваме, че има свобода на религията, няма да закачаме старите вярващи, за да не правим мъченици, но ще предпазим младото поколение да не станат вярващи.“ Затова беше забранено децата да ходят на неделно училище. Но сестра Маруся и брат Зайчов имаха сърце за Господа и те правеха неделно училище. И казаха така, ние отиваме на язовира, на Нотмънли или там на Минералните бани, дали тука за Бургас. Отиваме там с децата, водим ги, празнуваме рожден ден. Рожден ден празнуваме, това казах. Отиваме да празнуваме рожден ден. Отиваме там, нямахме пари, жената нямаше пари, нямаше средства за неделно училище. Жената взема един хляб или два хляба, защото имаме по-вечко деца. Взема два буркана лютеница и отиваме там, хоп, маже филийки с лютеница и ни дава филийки с лютеница. И това беше цялото нещо. Нямаше пици. Как ще правят пица тогава? Пици, носии и т.н. Филийки с лютеница. Но с много любов. И този брат, той се казва Митко, той казва: „Аз съм възпитан в любов. В любов. Да обичаме хората. Да не се дразним, да не се разделяме.“ Защото тогава така беше станало, че двете деноминации, едната църква беше баптистката църква. Тя имаше сградата. Друга църква беше петдесятната църква. Но баптистката и петдесятната църква бяха заедно. Една и същата сграда. Сутринта проповядва единият пастор, вечерта проповядва другият пастор. Но едни и същи хора ходят на двете служби. Те се знаят помежду си, че сутринта дискутираха за петдесятната църква, вечерта ще е за баптистката църква, но всички пускат и от двете. Разбираш ли? Така че не може да се разбере кои кои са. Но това е всъщност любовта на Христос. И ние сме възпитани в тази любов. Но това, което искам да ви кажа, е, че всъщност леля Маруся и чичо Иличо, те бяха, те работиха за Господа. Те работиха за Господа. И в резултат на това, че те са работили за Господа, Бог е благословил хора. Той е благословил мене. Сега, че тука имаме една църква, слава на Бога. Бог е благословил този брат Митко. Значи, всъщност неговият баща, той се казва Хюсеин. Хюсеин сега е на 77 години. И той е дошъл там. И когато почнем да говорим с Максим, с Митко и Хюсеин, Хюсеин го взеха и той е дошъл. И този брат Хюсеин, той е бил първият пастор от Махуата. Цялата Махуа. В Махуата живеят около 5000 души. Около 5000 души по Махуата. Ефесяни 2:14 14 Защото Той е нашият мир, Който направи двата отдела едно и събори средната стена, която ги разделяше, И този брат, по времето на комунизма, той беше в църквата. Там, в тази сграда, казвам, баптисти, петдесятни, когато бяхме заедно. И пасторите не деляха хората. Не казваха: „Ти си от малцинството, няма да ти обръщаме внимание“ или нещо такова. Не. Малцинство, не малцинство, любов към всички. Слава на Бога. И този брат, Хюсеин, той е повярвал в Господа. Той четеше Божието слово. И комунистите започнали да го прибират. Да го гонят. Да го вкарат в ареста. Прибират го. Викат го. Затова, че той по едно време бил в болницата. И като бил в болницата, до него имало един висш комунист, който имал някаква много лоша болест. И той обаче се грижел за него. Всеки ден. Почиствал му раните. Помагал му. И затова, хоп, вкарват го там в ареста. И бам, идва оня и казва: „Този няма да го подарите. Защото той ми почистваше раните.“ И са го пуснали. Затова, че той е показвал тази любов. Но в резултат на това, че леля Маруся и чичо Иличо – и го казвам това нещо заради пак в духа на бащинството, идеята за бащата – че е важно ние да бъдем духовни бащи. Защото сега е нашето време. Тези, които са били наши духовни родители, те са инвестирали в нас. Те са се грижили за нас. И всъщност тези тримата, които бяхме там – Максим, Митко и аз, и също и Хюсеин – бяхме като четири мъже по случая идеята на бащата. Така си говорихме за Господ. Но ние си говорихме за тази любов, която е била проявявана към нас. И понеже тази любов е била проявявана към нас, днес ние сме способни да даваме любов на другите. И ние трябва да даваме тази любов на другите, да се грижим за другите, да се грижим за децата. Защото, ако ние направим нещо за малките деца днес, след години ние вече може да сме възрастни, може да сме болни, може да не ставаме за нищо, но децата, те ще са поели щафетата. И те ще служат на Господа. Затова трябва да се грижим за децата и за всеки един. И там имаше също една леля, която се казва леля Блага. Значи леля Блага, тя работеше като фелдшерка и обикаляше по селата, мереше кръвното на хората, обаче тя винаги работеше за Господа. Какво значи да работиш за Господа? Вижте тук в това,...