РАДВАЙТЕ СЕ ПРАВЕДНИЦИ В ГОСПОДА

Тази сутрин ние ще разгледаме Псалом 33. Преди молитвата ние го прочетохме и сега ще разгледаме в една по-голяма дълбочина какво Бог ни говори чрез този Псалом. Той, за разлика от предходния 32 Псалом и следващия 34 Псалом, няма заглавие или автор, което е нещо необичайно, защото първата книга от Псалмите, която е от 1 до 41 Псалом, съдържа изключително Давидови Псалми. Така че повечето Псалми се казват „Давидов Псалом“, но в този 33 Псалом няма надпис, няма заглавие, няма автор. Но въпреки че е анонимен, той е един музикален изблик на радост, предвещаващ новозаветния призив на апостол Павел от Филипяни 4:4: „Радвайте се всякога в Господа! Пак ще кажа: Радвайте се“. И понеже днес е неделя на радостта, затова и ние се спираме на този Псалом, който ни говори за тази радост, който ни призовава ние да се радваме и ни дава причини, поради които да се радваме. Първи стих казва: „Радвайте се, праведници, в Господа! Прилично е за праведните да въздават хваление“. Филипяни 4:4 4 Радвайте се всякога в Господа! Пак казвам: Радвайте се! Този невероятен призив за радост е отправен към праведниците. Кои са праведниците? На този въпрос би могло да се отговори по два начина. Първо, праведниците са онези, които ревностно се стремят да живеят един благочестив и благоугоден живот и чието единствено определящо правило за поведение е стремежът за вършене на Божията воля и желанието да бъдат угодни на Бога. Това са праведниците. Но от друга страна, ако погледнем термина „праведници“ от новозаветна перспектива, от новозаветна гледна точка, това са всички онези, които са били оправдани чрез вяра, поради упованието си в Христос и пролятата кръв на Господа. Защото това, което Божието Слово ни разкрива, е, че в крайна сметка всички човеци са грешници. Защото ако някой можеше да се оправдае пред Бога със собствени дела, тогава нямаше да има нужда Бог да изпраща Сина Си. Но понеже всички съгрешиха и всички отпаднаха от славата на Бога, затова Бог в Неговата милост изпрати Неговия Син, който стана жертва за грях. И чрез вяра в Христос ние се оправдахме. Бог счита нашата вяра в Христос за правда. Но след като веднъж бъдем оправдани, може ли след това да продължим да живеем в греха? Апостол Павел казва „НЕ“ на този въпрос в 6, 7 и 8 глава на посланието към римляните. Така че веднъж оправдани, ние трябва да се стремим към освещение и да живеем достойно за званието, което имаме в Бога. Всъщност този първи стих на Псалом 33 е като едно отражение на последния стих на предния Псалом. Предният Псалом 32 завършва отново с един призив за радост. Там се казва: „Веселете се във Господа и радвайте се, праведници, и викайте с радост всички, които сте с право сърце“. Така че всъщност в този стих може би се дава едно пояснение за това кои са всъщност праведниците. Праведниците са тези, които са с право сърце. Т.е. не само ние трябва да бъдем оправдани чрез вяра, но ние трябва да имаме едни изправни взаимоотношения с Бога. Ако е имало грях в нашия живот, ние да го изповядаме, ние да го оставим и нашите сърца да бъдат чисти, честни и прави пред Господа. Нека Бог да ни помогне. Нещо интересно, което разбираме от този псалом, е, че хвалението трябва да бъде не само с глас, но и с музикален съпровод. И слава на Бога, тази сутрин ние имахме едно чудесно хваление, което беше не само с глас, но също и с музикален съпровод с китара и с тарамбука. И аз благодаря на брат Митко Ангелов за неговото служение на тарамбуката, защото звучи като ангелски хор. Когато пеем, може с прости инструменти, може да не сме професионални певци, може да не сме за „Екс Фактор“, обаче имаме благодат. Може да нямаме „Екс Фактор“, но имаме благодат. И това е важното. Вижте, във втори стих се казва: „Хвалете Господа с арфа, псалмувайте Му с десетострунен псалтир, пейте Му нова песен, свирете изкусно с възклицания“. Слава на Бога! Ние пеем на Бога с благодат, пеем на Бога с хваление, пеем на Господа, защото Той заслужава слава. И тук се казва да пеем на Господа нова песен. Това, което научаваме от Божието Слово и от традицията, от историята, е това, че нова песен се е пеела при победи. Тогава Господ дава нова песен. Както когато Бог даде победа на израилтяните над египтяните, които ги преследваха, се казва, че тогава Мариам, сестрата на Моисей, започна да хвали Господа и с нея всичките жени с тъпанчета и те пееха и хвалиха Господа и казаха: „Господ е воин, Господ е силен воевател“, слава на Бога. И те се радваха и пееха с една нова песен, защото Бог им беше дал една нова победа. И аз вярвам, че ние също трябва да хвалим Бога, защото Той заслужава, понеже Той ни дава победи в нашия живот, през цялото време на живота ни, независимо дали на нас ни се вижда, че е така или не, но ако ние сме в Христос, Бог ни води в победа. В 2 Коринтяни 2:14 Апостол Павел казва: „Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа и на всяко място изявява чрез нас благоуханието от познаването на Него“. Слава на Бога! Бог ни води в победа, защото тази победа е била спечелена от Исус Христос. Това е както ако има някакъв футболен мач, ти можеш да не играеш на терена, но твоят отбор печели и ти печелиш, нали? Или ако има боксьор и ти се заединяваш: „Нашият боксьор е най-добрият“. Исус Христос размаза Сатана на кръста и Той ни даде победата и Апостол Павел казва: „В Исус Христос ние сме повече от победители! Алилуя!“ 2 Коринтяни 2:14 14 Но благодаря на Бога, Който винаги ни води в победително шествие в Христос и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него. Така че понеже Бог ни дава нови победи, затова ние ще Го хвалим с нова песен. Нека да хвалим Бог заради победите! Нека да хвалим Бог заради оправданието! Нека да хвалим Бог заради Словото Му! В стих 4 се казва: „Защо ние трябва да Го хвалим?“ и този 4 стих започва с думата „Защото“ и тази дума показва, че това, което следва оттук нататък, са причини, поради които ние е прилично да хвалим Бога. Защото се казва: „Прилично е за праведните да въздават хваление. Радвайте се, праведници, в Господа!“ Защо? Казва се в 4 стих: „Защото Словото на Господа е право и всичките Му дела са извършени с вярност“. В този стих псалмопевецът започва да изрежда причините, поради които Бог е достоен за хваление. Причините, поради които праведниците трябва да се радват в Господа. И забележете, че тук се говори за две неща – за Словото на Господа и за делата Му. Като и двете – и Словото, и делата Му са извършени с вярност. Словото Му е право, а делата Му са извършени с вярност. Той обича правда и правосъдие. Земята е пълна с милосърдието Господно. Чрез Словото на Господа станаха небесата и чрез дишането на устата Му – цялото им множество. Слава на Бога! Тук псалмопевецът ни насърчава да се радваме в Господа поради това, че Той е Творец. Той създаде земята. Той създаде небето. Той е Творецът на всичко, което виждаме около себе си. Той е Творецът на нас самите. Той създаде нас. И в Новия Завет ние ясно четем, че Бог сътвори света и го поддържа в съществуване чрез Своя Син. В Колосяни 1:14-17 се казва за Исус Христос: „В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете. В Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание, понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата, на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началство или власт, всичко чрез Него бе създадено“. Колосяни 1:14-17 14 В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете;15 в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание;16 понеже чрез Него и за Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено;17 и Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява. И Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява. Слава на Бога! Така че нека да се радваме в Бога заради Словото Му, защото, всъщност, Той създаде света чрез думите Си. И по-добро се говори за това. Ние ще се върнем на Него, но в Псалмите се казва: чрез Словото на Господа станаха небесата и чрез дишането на устата Му – цялото им множество. Слава на Бога! Вижте, Бог каза: „Да бъде светлина“ и стана светлина. И Бог каза. И всичко, което Бог каза, след това стана. Псалм 33:6 6 Чрез словото на Господа станаха небесатаи чрез диханието на устата Му – цялото им множество. Слава на Бога! Значи, това е нещо, върху което ние трябва да бъдем внимателни. В смисъл такъв, че има две крайности по този въпрос: доколко нашето слово или нашите думи имат същия ефект като Божиите думи. Значи, от една страна, нашите думи имат сила. Виждаме, в Божието Слово се казва, че нашите думи имат сила. И ние трябва да кажем на планината: „Вдигни се и хвърли се в морето“. Исус казва: „И ако не се усъмните, това, което казвате, ще стане“. Там е работата в съмнението! Така че думите, изговорени с вяра, имат сила. И също имат сила и думите на окултистите, тези, които действат чрез силата на мрака и които изговарят проклятия. Езикът има сила. Виждаме за Валаам, че когато той прокълнеше някой, той беше проклет. Когато благословеше някой, той беше благословен. Но същата тази история с Валаам ни показва, че всъщност силата на езика не е по-голяма от силата на Бог. Защото има една крайност, при която хората отричат силата на думите. И те казват: „Това не е вярно, че ако изповядаш нещо, ще стане“. Защото наистина има някои хора, които изпадат в тази крайност да си мислят, че всичко, което кажат, ще стане. И отиват на спирката и казват: „Сега заповядвам да дойде автобусът“. Ама автобусът, ако не е тръгнал преди известно време и да го чакаш, няма да се появи в момента. Или ако се появи в момента, той е защото е тръгнал навреме, а не защото ти си го казал. Така че има някои хора, които изпадат в тази крайност да си мислят, че всичко, което кажат, има сила. И това не е така. Има други обаче, които казват, че няма значение какво ние казваме. Това е без значение. Това също не е вярно. Не е вярно,...