РАЗБИРАНЕ И ДЕФИНИРАНЕ НА УЧЕНИЧЕСТВОТО

ВИЗИЯ, МИСИЯ И ЦЕЛ Преди да започнем да разглеждаме какво ученичеството не е и какво е, бих желал да споделя с вас визията, целта и мисията на нашето служение. Аз дълго време търсих Бога по този въпрос. И казвах: „Господи, дай ми видение". Където и да отидех на пастирски семинар или конференция, говорителите казваха: „Пасторът трябва да има видение.". Ако ти водиш - дори и политически водач да си - ти трябва да имаш виждане - накъде отиваш и какво правиш. Така аз преминавах през различни опити да получа своето видение от Господ - опитвах се да измисля нещо, да скалъпя нещо, да формулирам нещо. Търсих Бога, молех се... И вярвам, че накрая Бог ми даде неща, за които спокойно мога да кажа, че те не са мои, а са на Исус Христос. В Притчи 29:18 се казва: 18 Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен. Ако разгледаме служението на пророците в Библията, ние ще видим, че всъщност по-голямата част от тяхното служение беше не да предсказват бъдещето, а да напомнят Закона на хората. Те казваха на хората: „Ако пазите Закона, ще имате тези и тези благословения, ако го нарушавате - тези и тези проклятия ще дойдат върху вас и вие ще бъдете заведени в плен на неприятелите си". Ако приложим това във наше време за благовестието и търсим видение за наше време, бих казал, че ние не би трябвало да търсим видението в нещо ново, което ние да измислим, а просто да се върнем към евангелието и да кажем, че „който изпълнява великото поръчение е блажен". Защото, великото поръчение е заръката на Христос. Обикновено преди да се разделим с някого, ние му казваме най-важното, което желаем той да запомни. Така и Исус преди да се възнесе в небето, Той каза на Своите ученици най-важното. Той им каза: „Отидете и правете ученици". С тези свои думи Той даде видението на църквата. Така че, въз основа на Христовото видение, въз основа на Великото поръчение аз съм формулирал визия, мисия и цел, които стоят и чакат да бъдат осиновени и приети за свои от всички български християни. Това не е само за една църква. Това е за цялата страна. ВИЗИЯ (какво искаме да постигнем): Ние сме се посветили да обучим ученици на Христос, които да изпълнят Великото поръчение в нашето поколение. Миналите поколения са служили на Бога по тяхното време и по техния начин. Сега щафетата на благовестието е в нашите ръце и ние трябва да я предадем на следващото поколение. Това е една огромна привилегия, но и една огромна отговорност. Ние трябва да достигнем нашето поколение. И аз не мисля, че това може да стане, ако възложим това само на пасторите или на евангелизаторите. Вярвам, че всеки един вярващ, трябва да се включи в изпълнението на тази задача. МИСИЯ (как може да се изпълни нашата визия): Ние сме се посветили да утвърждаваме и екипираме за служение ученици на Христос като влагаме себе си в тях, като ги мотивираме и подпомагаме да се възпроизвеждат в множество поколения ученици. Когато един човек повярва, ние искаме той да бъде утвърден във вярата си така, че никога повече да не се върне назад. Второто ниво е той да бъде екипиран за служение. Не да си мисли, че като е излязъл веднъж напред да приеме Христос и с това са му приключили всички духовни задължения. Но, той да служи на църквата с дарбата си. Третото ниво е възпроизводството и умножаването. Това е нивото до което искаме да подпомогнем повече вярващи да достигнат. ЦЕЛ: С Божията помощ и водителство да започнем ученическо движение в България. Движение е когато това не е нещо, което го прави само една църква или една група хора или една деноминация, но движение е когато всички християни от всички деноминации започнат да правят нещо което считат за Божията воля и за което имат свежо разбиране от Божието Слово. Движението е като верижна реакция. То не може да бъде спряно. Така че, аз ви предлагам вие да изпитате чрез Святия Дух и чрез Божието слово тази визия, тази мисия и тази цел, и ако мислите, че те са от Святия Дух - да ги приемете за свои. Всичко това е основано на Великото поръчение на Господ Исус Христос, дадено ни в Матей 28:18-20. 18 Тогава Исус се приближи към тях и заговори: Даде ми се всяка власт на небето и на земята. 19 и така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух, 20 като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, аз съм с вас през всички дни до свършека на века. Този текст е взет от най-новия превод на Българско Библейско Дружество. В по-старите версии се казва: „Идете, и научете всичките народи". Но, това е един неточен превод. И той въвежда много хора в заблуждение. Защото, когато чуем за учене на народите, ние считаме това за нещо неосъществимо от нас и го отхвърляме, преди още да сме се замислили върху него. „Как ще науча аз всичките народи? Това е невъзможно!" Но, ако се вгледаме по-внимателно в текста, ще видим, че в него се казва: „Идете и създавайте ученици." И ти можеш да кажеш: „Да, аз може и да не мога да науча всички народи, но един ученик мога да науча." А всъщност начинът да се достигнат всички народи е да работим с хората и да правим ученици от тях един по един. Аз нямам време сега да се впускам в подробно изучаване и анализ на този пасаж, но само ще ви цитирам това, което Робърт Е. Колеман казва в неговата книга „Учителят и Неговият план за евангелизиране". „Великата заповед, дадена от Христос на Неговата Църква се заключава в заповедта „Научете всичките народи" (Матей 18:19). Тук Словото казва, че учениците трябваше да отидат по света и да спечелят други, които да станат като тях - ученици на Христос. Тази мисия е изтъкната още повече когато се изучава гръцкия текст и се вижда, че думите: „идете", „кръщавайте" и „научете" са всички причастия, чиято сила излиза от единствения регулиращ глагол „направете ученици". Това значи, че великата заповед не е само да отидат до краищата на земята и да проповядват Евангелието (Марко 16:15), нито да кръстят много обръщенци в името на Триличния Бог, нито да ги наставят в поученията на Христос, но да ги „направят ученици", да създадат човеци като тях, които бяха така подтикнати от заповедта на Христос, че не само го следваха, но подтикнаха и други да Го следват. Другите дейности на заповедта можеха да се изпълнят само когато имаше ученици." Казано с други думи ученичеството стои в сърцевината на Божия план за завладяването на света с евангелието. Исус Христос постави ученичеството в ядрото на Неговия план. Ако по някакъв начин благовестието ще достигне до края на земята, то ще стане чрез ученичество. Ученичеството не е видение, получено от някой пророк. То е повеление, дадено ни от Самия Господ. За съжаление днес много хора говорят за ученичество, но никой не прави ученици. Други пък се страхуват от ученичеството. Мисля, че едно от основните причини за това е неразбирането за това какво е ученичеството. Защото, ние всички говорим за ученичество, но всеки разбира по различен начин какво е това „ученичество". Нека Бог да ни помогне да разбираме правилно Неговия план и да не злоупотребяваме с дарбите и благословенията, с които Той ни е обсипал. КАКВО УЧЕНИЧЕСТВОТО НЕ Е - НЕПРАВИЛНИ КОНЦЕПЦИИ 1. Ученичеството не е само един човек (било то и пастор), който учи всички. Някои имат такава представа за ученичеството - че един човек трябва да учи всички. Но, водачът-учител не е „гуру" или „човекът-отговор на всички въпроси". Това е неправилно отношение. Ученичеството е лично, междуличностно служение - служение „един на друг", служение между двама души, при което един по-зрял ученик помага на един по-нов и по-незрял ученик да расте в Христос, като и двамата вървят по пътя на вярата. Това ни напомня когато учим нашите ученици да бъдем много внимателни в това да разделяме това, което знаем със сигурност от Бог и от Библията от това, което е наше собствено мнение по някои маловажни въпроси. Това, че учим другите, не означава, че сме нещо повече от тях, нито пък че имаме отговорите на всички въпроси. Това е по-скоро едно споделяне на ученик с ученик - както учениците се събират да си обясняват задачите по математика - при което и двамата следваме един и същ Учител - Христос. В Матей 23:8-12 Исус каза: 8 Но вие недейте се нарича учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя. 9 И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният. 10 Недейте се нарича нито наставници, защото Един е вашият Наставник, Христос. 11 А по-големият между вас нека ви бъде служител. 12 Но който възвишава себе си ще се смири; и който смири себе си ще се възвиси. Когато говорим за ученичество, ние не издигаме един над друг - „ние всички сме братя". Виждате ли, тук не става въпрос за това как ще се наричаме, какви ще са нашите титли и звания. Не, тук става въпрос за нашите отношения и функции. Това е както в семейството - мъжът е глава на жената, но това не означава, че той е нещо повече от нея, нали (1 Коринтяни 11:3,8-9,11-12)? По същият начин когато говорим за ученик и някой, който изпълнява ролята на негов „учител", това не означава, че той е нещо повече от него. И двамата са ученици, защото никой не може да каже, че знае всичко. Въпреки, че не трябва да се наричаме „отци", ние трябва да имаме духовни „деца". Въпреки, че не трябва да се наричаме „учители", ние трябва да имаме „ученици", защото Господ Исус каза: „Отидете и правете ученици". Пример за това е ап. Павел, който в 1 Коринтяни 4:14-16 не нарича себе си „отец", но без никакви скрупули говори за своето духовно бащинство: 14 Не пиша това, да ви посрамя, но да ви увещая, като любезни мои чада. 15 Защото, ако и да имате десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието. 16 Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене. Вижте, колко прямо говори Павел на своите ученици. Той не извърта, не се прави не нещо по-малко от това, което е. Не им казва: „Слушайте, какво ви говоря, не гледайте какво правя.". А им казва: „Аз съм вашия духовен баща. Бъдете подражатели на мене, бъдете като мене!". Така че,...