РАЗБИРАНЕ НА ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ

Слава на Бога! Тази сутрин ще продължим нашите размишления за Великото поръчение. Започнахме по миналата неделя, като говорихме за видението. Бог е направил така, че Неговото Царство да расте чрез видението. И когато човек има видение, видението, което Господ дава, произвежда в сърцето му страст за изпълнение на това видение. И когато тази страст се разгори в сърцето на човека, той търси други хора, на които Бог е дал това видение. И така се изграждат взаимоотношения, основани на видението. И тези взаимоотношения се изразяват в общ духовен живот. Тези хора, които се изпълват със Святия Дух, които имат тези божествени взаимоотношения, започват да се събират заедно, да практикуват духовните дисциплини. Да се молят, да постят, да търсят Божието лице, да хвалят Господа, да Му се покланят и да Му служат. Господ дава дарбите Си. И по този начин този духовен живот подхранва още повече видението и така Божието Царство се разраства, като нови и нови хора се включват в изпълнението на това видение. ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ След това говорихме за върховенството на Великото поръчение. Защо е толкова важно? И в това поучение ние всъщност се спряхме на контекста на Великото поръчение. И казахме, че Великото поръчение е велико поради трите контекста, които то има. Първо, първият контекст е възкресението на Исус. Исус го даде, след като Той е възкръснал от мъртвите. Второ, властта, с която Той го даде – Той го даде с всяка власт на небето и на земята. То е върховно, защото е дадено от един върховен източник и това е възкръсналият Христос. То е върховно, защото е дадено с една върховна власт, и това е всяка власт на небето и на земята, която Отец даде на Исус след възкресението. И трето, поради апостолската му насоченост, защото Исус го даде на апостолите. И поради това, че Той го даде на апостолите, то е апостолско в своята същност. И това, че е апостолско, означава, че то е основополагащо, означава, че то е изпращаща директива, защото апостол означава, че той е пратен, и с това Велико поръчение Исус изпрати да не десетее. И да не десетее тогава. И Той изпраща нас, така че Великото поръчение е велико. И ако една църква – това го е казал Освалд Смит, перифразирам – ако една църква не участва в изпълнението на Великото поръчение, тя изгубва правото да съществува. Т.е. Великото поръчение трябва да бъде в ядрото на нашето служение. И затова ние говорихме по миналия път, нашата основна тема, това, което беше като извод от поучението, беше, че нашето видение е Великото поръчение. А миналия път говорихме за това, че Великото поръчение е не само нашето видение, но Великото поръчение е нашето служение. Т.е. Великото поръчение е нашето видение, Великото поръчение е нашето служение. Затова и ние трябва да го разбираме. И тази сутрин ние ще навлезем в дълбочина в текста на Великото поръчение и се молим с Божията помощ Господ да ни даде ние да го разберем. Матей 28:16-20 16 А единадесетте ученика отидоха в Галилея, на хълма, където Исус им беше посочил.17 И като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.18 Тогава Исус се приближи към тях и заговори: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух,20 като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Сега тук, на този PowerPoint, аз съм направил текста на български и на гръцки. И ще ви обясня някои думи, които са важни на гръцки. Специално по отношение на Великото поръчение, това е 19 и 20 стих. И когато говорим за гръцки, гръцкият не би трябвало да ни е толкова непознат, поне буквите, защото в математиката, в училище се учат гръцките букви: алфа, бета, гама, делта, ню, мю и т.н. В науката се използват тези букви. Така че, ако знаем тези букви, ние бихме могли да четем гръцки. И в 19 стих има една дума, която е много важна. И тя е „матетеусате“, се чете тази дума. Значи първата буква е мю, втората е алфа, третата е тета, ета, тау, епсилон и т.н. Това е думата „матетеусате“. Защо казвам, че тази дума е важна? Защото това е основният глагол, който на български е преведен като „научете“. Тази дума „матетеусате“ е преведена като „научете“. Но защо искам да се спрем на тази дума? И защо ви занимавам с този гръцки? Защото тази дума „научете“ всъщност означава „правете ученици“. И ние на български нямаме такава дума – „правете ученици“. И затова са използвали преводачите думата „научете“. Но проблемът, който възниква от това, е следният: че когато ти чуеш „отидете и научете всичките народи“, ти си казваш: „Как мога аз да науча всичките народи? Това е твърде нечовешко, твърде голямо, за да мога да го изпълня. Аз не мога да отида и да науча всичките народи.“ Но ако всъщност е разбрано, че това, което Исус ни казва, е „отидете и правете ученици“, ти си казваш: „А, това мога да го правя. Един ученик мога да направя, нали?“ И затова ви показвам тази дума, че всъщност „матетеусате“ на гръцки... Там виждате 19 стих. И в началото, в 16 стих, виждате там първите думи са „хойде хендека матетай“. Виждате ли ги? Това е „хойде хендека матетай“. И „матетай“, там третата дума „матетай“ е същата като „матетеусате“. Виждате ли? Първите букви са „мю“, „алфа“. Виждате ли? Т.е. в основата на тази дума „матетеусате“ е всъщност „правете ученици“. Всъщност на гръцки ученик е „матетес“. Исус казва „правете ученици“. Какво означава това ние да правим ученици? И това е разликата между това да правим ученици и това да учим. Значи, в училище децата учат и те учат предмети: география, човек и природа, български, математика. И те учат определени знания. Но те не стават последователи на тяхната учителка по математика или последователи на тяхната учителка по български, нали разбирате? Докато в Библията, когато се говори за ученичество, се има предвид ти да станеш последовател на твоя учител. Т.е. ако ти си ученик на някой, ти не учиш само неговите учения, а ти ставаш като него. Ти учиш него, ти изучаваш него. Както Исус казва на фарисеите: „Вие сте ученици на Моисей“. Т.е. те бяха последователи на Моисей. Не просто на закона, а на Моисей. Йоан Кръстител имаше някои ученици, които бяха негови последователи. А ние като християни сме последователи на Исус Христос. Т.е. да бъдем ученици не е просто ние да знаем Библията. Да бъдем ученици на Исус означава да познаваме Исус и да бъдем Негови последователи, и да правим това, което Той би правил. И просто разликата е в това, че тук не става въпрос за знания, а става въпрос за характер. И ние ще говорим малко по-нататък за това, че всъщност да бъдем като Исус означава да се промени нашият характер. А да се промени нашият характер означава да се променят нашите ценности – какво ние считаме за важно в нашия живот. И разбира се, и какво ние считаме за истина и какво считаме за лъжа. Научете всичките народи и в 20 стих се казва „като ги учете“. И вижте при нас, това е повторение. Защото тук се казва „научете“. А тук се казва „като ги учете“. Научете и учете - един и същи корен има в думата. Учете, учене, учете, научете. А на гръцки обаче са различни думи. Там е „матетюсате“ и правете ученици в 19 стих. А в 20 стих е „дедасконтес“. И тази дума „дедасконтес“ е също свързана с тази дума. Думата „даскал“. Нали знаете, на български казват за някой, който е учител. „Даскал“. Значи това всъщност „даскал“ е „учител“, но това е от гръцки. „Дедаскалос“ означава „учител“. „Дедасконтес“ означава „като ги учете“. Тоест, това, че ние учим учениците, е един инструмент в това ние да ги направим ученици. Но да правим ученици е повече от това ние само да ги учим. Да правим ученици включва... това е да ги кръстим. Защото всъщност тук имаме друго нещо, което искам да обърна внимание с окончанието на тези четири думи. Значи основният глагол е този „матетюсате“, завършва на „юсате“. Обаче има три причастия в текста и те са на български съчетани като глаголи. „Идете“, „кръщавайте“. Обаче на гръцки не са глаголи, а са причастия. И затова на гръцки, виждате, завършват по друг начин. „Пориутентес“, „баптизонтес“ и „дедасконтес“ и така завършват с „ентес“. Нали виждате? „ЕНТЕС“, „ЕНТЕС“, „ЕНТЕС“. Това, че завършват по един и същ начин, означава, че те са една и съща форма. И те са причастия. От това си имаме един глагол и имаме три причастия. Това е много важно за разбирането на Великото поръчение. Защото Великото поръчение се състои от едни думи на Исус, в които има един глагол. И този глагол означава „правете ученици“. И три причастия. Първото причастие е „идейки“. Второто причастие е „кръщавайки“. И третото причастие е „учейки“. Глаголът „матетюсате“ или „правете ученици“ ни казва какво да правим. А причастията ни казват как да го правим. И това е нещо много стратегическо. Значи, ние говорим за Великото поръчение, че то има стратегически характер. Когато казваме, че нещо е стратегия, означава, че думата „стратегия“ е военен термин. Военен термин, който ми казва за някого в началото ми, че той е голям стратег. Това, че е голям стратег, означава, че той така използва армията си, че да спечели. И да имаш добра стратегия, също и във футбола се използва това. Говориха на последното световно за треньорите. Например, че немският треньор, Льов ли се казваше той, надигра стратегически бразилския треньор. И поради това, че той поставил играчите си по определен начин, стратегически той спечели мача. По същия начин тези думи са стратегически. Защо? Защото в началото се казва каква е целта. За да можеш да имаш стратегия, ти трябва да знаеш каква е целта, за да бъдеш поставен в позиция от самото начало, която да бъде възможно най-добрата позиция за спечелването на битката. Каква е целта, която Бог има? Целта Му е разрастването на Божието царство и достигането на всичките народи. Как може да стане това? Неговата стратегия е чрез Великото поръчение. Великото поръчение е стратегията на Исус за изпълнението на волята на Отец и разширяване на Божието царство....