РЕКАТА

Псалом 46:1-11 Псалом 46:1-11 Реката? Някой може би ще каже: "Каква река?". Но ние ще видим какво казва Божието Слово за Реката. Защото, има една Река... РЕКАТА В ПСАЛОМ 46 В Псалом 46 се говори за тази Река. И се казва че тя е различна от другите реки. Тя е различна от морето. Тя е различна от другата вода. Коя е всъщност тази река? Това е Реката, която извира от престола на Бога. Вижте какво се казва в Псалом 46:1-3: 1 Бог е нам прибежище и сила, Винаги изпитана помощ в напасти, 2 Затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила, И планините се преместили всред моретата, 3 Ако и да бучат и да се вълнуват водите им, И планините да се тресат от надигането им. Втори и трети стих на този псалом ни рисуват картината на една огромна вълна, на едно страшно цунами. Не знам дали си спомняте, но имаше едно такова цунами в Индонезия преди няколко години. Това са огромни вълни, предизвикани от разместването на земните пластове при силно земетресение. И тук се говори за едно такова поклащане на земята - земетръс... Преместване на планините всред моретата, разместване на земните пластове...бучене...и едни вълни. Казва се: „...бучат и се вълнуват водите им..." Морето бучи и неговите вълни се вълнуват. Така че имаме едно развълнувано море, имаме едно ядосано море. И това море идва срещу нас, тези вълни се надигат срещу нас за да ни погълнат, за да ни пометат. Вие знаете какво става при едно наводнение в България. А представете си тези огромни вълни, които се спускат за да пометат всичко... Но, в 4 стих се казва и още нещо: ... „има една река..." Значи, има едно море, има един океан, който е срещу нас. Но също има и една „Река". 4 Има една река, чиито води веселят Божия град, Светото място, гдето обитава Всевишният Тази река няма връзка с морето. Тя не зависи от морето. Тя извира от святото място, от Божия град. А за това свято място, за Божия град в ст.5 се казва: 5 Бог е всред него; той няма да се поклати; Бог ще му помогне, и то при зазоряване. Бог е всред този Божий град, там където е реката. И този Божий град няма да се поклати. Често, когато в свещените писания става въпрос за море, всъщност, това са езическите народи. На много места в Библията, когато се говори за „море", всъщност се има предвид политическата обстановка, имат се предвид държавите и онези, които се бунтуват срещу Бога и Неговия народ. Защото вижте какво се казва в 6 стих: 6 Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата; Забележете, не се казва, че са се развълнували вълните, а всъщност като едно пояснение се казва: „...Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата..." Ето това са „планините", това са „моретата" - народите и царствата, които се бунтуват срещу Божието управление, срещу Неговото царство. Те идват срещу Бога и Бог е в битка срещу тях. И в същия стих се казва: Издаде Той гласа си; земята се разтопи.  7 Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог И вижте какъв е резултата от тази битка... Стих 8;9 8 Дойдете та вижте делата на Господа, Какви опустошения е направил на земята. 9 Прави да престанат войните до края на земята; Строшава лък и сломява копие; Изгаря с огън колесници Разбирате ли, „Реката" за която става дума в този псалом, всъщност представлява Божието царство, Божието присъствие. Това е реката на Святия Дух. ЦАРСТВО, КОЕТО НЕ СЕ КЛАТИ Има сблъсък между Божието царство и сатанинското царство. Сатанинското царство са народите. Сатанинското царство са онези, които застават срещу Бога. В книгата Откровение имаме подобни картини (Откровение 13:1). И в резултат на бунта на народите, водени от Сатана срещу Бога, в този псалом виждаме едно разклащане. В книгата на пророк Агей се говори, че Бог още веднъж ще разклати небето и земята. 21 Говори на управителя на Юда Зоровавел, като кажеш: Аз ще разтреса небето и земята; 22 Ще прекатуря престола на царствата, И ще съборя силата на царствата на народите; Ще прекатуря колесниците и ония, които се возят на тях; И конете и ездачите им ще паднат Всеки от меча на брата си. Подобно нещо казва и авторът на Посланието към Евреите, 12:25-29: 25 Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото, ако ония не избегнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече не щем избегна ние, ако се отървем от Този, Който предупреждава от небесата! Бог воюва и ако ние се отвърнем от Него, ние заставаме на страната на морето, а не на страната на реката. Така че днес всеки трябва да си зададе въпроса: На страната на морето ли съм или на страната на реката? Защото се казва, че Бог ще направи земетресение... (ст. 26-27): 26 Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето". 27 А това "още веднъж" означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят. И така, в Псалом 46 се говори за планините, за нещата, които се клатят... И изведнъж сред цялата тази картина на земетресение, на цунами, на неща, които се клатят виждаме една картина на Божия град. Там има една река, която тече спокойно. Тя не се влияе от вълните на морето. Там е Божието присъствие. Този факт ни напомня, че ако Бог е с нас, то ние ще победим, или казано по друг начин, ако ние сме с Бога, то Той ще воюва за нас. Той ще излезе и ще воюва, и ние ще имаме победа (Псалом 46:7-11)! 7 Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог (Села). 8 Дойдете та вижте делата на Господа, Какви опустошения е направил на земята. 9 Прави да престанат войните до края на земята; Строшава лък и сломява копие; Изгаря с огън колесници. 10 Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог; Ще се възвиша между народите, Ще се възвиша на земята. 11 Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог. (Села). Така или иначе война ще има. А тя и в момента се води, защото и в Откровение се казва: „И стана война в небесата..." (Откровение 12:7). И Бог казва, че направените от човека неща, които се клатят, светските неща ще бъдат пометени, за да останат нещата, които не се клатят. Кои са „нещата, които не се клатят"? Казва се: „...понеже приемаме царство, което не се клати..." (Евреи 12:28). Така че всъщност тази река, това свято място, е символ на Божието царство, символ на Божието присъствие, символ на Божията хармония, символ на Божия ред. Реката означава живот. Тя е Реката на Живота. Но тя всъщност е Божието царство, защото „ духът е, който дава живот". Защото, Божието царство, е царство на живот. Защото, Христос умря, за да имаме ние живот. И това е царство, което не се клати. Затова се казва във 28; 29 стих: 28 Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание; 29 защото нашият Бог е огън, който пояжда. Вижте, същият Този Бог, във Който има мир и хармония, Той излиза и воюва, и Псалом 46 казва, че когато Той излезе и издаде гласа Си, земята се топи, защото Той е огън, който пояжда. Така че горко, горко ни, ако ние се отвърнем от този Бог. Но блажени и благословени сме, ако имаме Реката, Реката на Живота, ако сме в тази река. РЕКАТА В БИТИЕ Интересно, че за „река" се говори в началото и в края на Библията. В Битие 2 се споменава за една река. Когато Бог създаде небето и земята, когато създаде човека, се казва, че Той го постави в една градина. И там в градината имаше река. В Битие 2:7-14 четем: 7 И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа. 8 И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал. 9 И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото. 10 И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни реки. 11 Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато. 12 И златото на оная земя е добро там има още бделий и ониксов камък. 13 Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя. 14 Името на третата река е Тигър {Евр. Идекел.}: тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат. Вижте, ако проследим тези реки, ще забележим, като че ли авторът на Битие умишлено описва място, което не може да бъде географски обозначено. Защото, ние знаем, къде са Тигър и Ефрат, но къде са Фисон и Гион? Фисон обикаля Евилатската земя. Къде е „Евилатската земя"? Според някои това е Арабия, други предлагат местонахождение в Месопотамия, но нищо не е сигурно. След това пък се говори за реката „Гион", която обикаля „Хуската земя". В Библията „Хуската земя" е на територията на съвременна Етиопия - в Африка. Понеже Хус беше син на Хам (Битие 10:6), а синове на Хус - Шева и Дедан (Битие 10:7) - прародители на Савците. Вижте какво се казва за Савците в Речника на Светото Писание: „Савци - така се наричат два различни народа: I. Жителите на страната Сева. Тя е била на полуостров Мерое, между реките Нил и Астабора, днешния Атбара. В Бит. 10:7, се казва, че праотеца им е бил син на Хус, прародителя на етиопците. В Ис. 43:3 и Пс. 72:10, Сева е спомената като далечна и богата страна, а Мерое бе един от най-важните търговски градове във Африка. Хиродот, описва Савците, като хора с необикновен ръст. Сравни Ис. 45:14. Мисли се, че една част от това семейство се е заселило в Персийския залив. Виж Хус и Раама. II. Жителите на страната Шева. Тя изглежда, че е Страбоновата Сава, разположена в южната страна на Арабия, не далеч от Червено море, и чиято столица бе Мариава, (или Марев). Тази страна, която се нарича и Йемен, вероятно е била населена от Шева, Йоктановият син, от Симовото племе - Бит. 10:28; 1Лет. 1:22. Савската царица, която посети Соломон - 3Цар. 10гл; 2Лет. 9 гл.; Мт. 12:42, и го дарува със злато, слонова кост и аромати, бе вероятно господарка на тази страна; и наистина тези Савци бяха прочут народ с търговията си