РИМСКИЯТ ПЪТ ЗА СПАСЕНИЕ

„Римският път за спасение“ – не е свързан с пътуване по пътя за Рим, както може би си мислите. Свързан е с Посланието на апостол Павел към Римляните и това, което то има да ни каже за спасението от греха. Посланието към Римляните е наречено „малкото евангелие“. В него ние виждаме синтезирано и ясно благовестието. „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“ (Римляни 3:23), то „няма праведен нито един“ (Римляни 3:10). Но има един-единствен път, по който, вървейки, ние намираме оправдание на нашите грехове и беззакония. Това е „пътят, истината и животът“, който е Исус Христос (Йоан 14:4). Исус Христос, нашият Господ и Спасител е нашият пример за всичко в нашия живот. Той е единственият път за спасение на човека, няма друг път. Исус е пътят на спасението! Само Той може да избави човека от греха. Във Великото поръчение Господ Исус ни заповядва „да научим всичките народи“ (Матей 28:19). За да можем да бъдем ученици, които правят ученици, ние трябва да знаем посланието, което отправяме към онези, които се интересуват от нашите убеждения. Римският път за спасение съдържа нашето послание към хората в този свят. Римският път за спасение излага Божия план за спасение чрез серия от стихове от Посланието към Римляните. Подредени в този ред, тези стихове формират един лесен, систематичен начин на изложение на Божието послание за спасение. Ако знаете тези стихове в този ред, вие ще можете ефективно да споделяте благовестието с хората около вас. Римският път за спасение може да се разгледа като един дълъг път, по който човек пътува с автобус. Пътувайки, той спира на определени спирки, на които си почива. Ние ще разгледаме този път с неговите спирки. Спирките по пътя са стиховете, които Павел използва в книгата Римляни. ПЪРВА СПИРКА – ЗАТЪНАЛ В ГРЕХА(Римляни 3:23; 3:10-18; 6:23а; 5:12) Когато говорим на хората за спасение, те първо трябва да разберат от какво трябва да се спасяваме. Заплахата не е някакво физическо бедствие, а грехът. Затова и излагайки благовестието си, ап. Павел започва с греха. Първата спирка от Пътя на спасението е Римляни 3:23: 23 Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога. Всички ние сме грешни. Всички сме правили в живота си неща, които са наранявали сърцето на Бог, неща, които не са угодни на Бог. Излъгали сме; откраднали сме; пожелали сме нещо, което не е трябвало; разгневили сме се; клюкарствали сме по адрес на някого; не сме отделяли време за Бог, били сме идолопоклонници – поставяли сме не Бог, а нещо друго на първо място в живота си. И накрая, неверието е най-големият грях. Няма нито един, който да е невинен пред Бог. И понеже всички сме съгрешили, затова и всички се нуждаем от спасение. Някои хора си мислят, че понеже не правят толкова много лошо, колкото другите, те са по-добри. И понеже са по-добри, нямат нужда от спасение. Но това е пълна заблуда, защото ние не трябва да се сравняваме с другите, а трябва да се сравняваме с Бог, с Исус и със закона – Неговия стандарт за святост и праведност. Понеже Бог е твърде свят, Той не може да търпи греха. Поради греха ние сме отделени от Бога. В следващия стих от тази първа спирка от Римския път, можем да видим много по-ясно какво е направил грехът в животите ни (Римляни 3:10-18). 10 Както е писано: -"Няма праведен ни един;11 Няма никой разумен,Няма кой да търси Бога.12 Всички се отклониха, заедно се развратиха;Няма кой да прави добро, няма ни един". С всички тези старозаветни цитати ап. Павел доказва, че грехът е повсеместен, той обхваща абсолютно всички. 13 "Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят"."Аспидова отрова има под устните им".14 "Техните уста са пълни с клевета и горест". Това са така наречените грехове на езика – манипулациите, хулите, гнева. 15 "Нозете им бързат да проливат кръв;16 Опустошение и разорение има в пътищата им;17 И те не знаят пътя на мира", Това са вече не само устни, но физически престъпления. 18 "Пред очите им няма страх от Бога". Проблемът с греха не е просто в това, че ни прави грешници, а в резултатите или последствията от него. Какви са последствията от греха? И тук идваме до следващия стих от тази първа спирка по Римския път (Римляни 6:23a): 23 Защото заплатата на греха е смърт; Последствието от греха е изключително тежко. „Заплатата“, която грешникът получава от греха, е „смърт“. Смъртта, за която се говори тук, е не само физическа, а духовна смърт, която представлява вечно отделяне от Бог. В Откровение 2:11; 20:6,14; 21:8 Йоан говори за „втората смърт“. Първата смърт е физическа, а втората смърт е духовна – не само временно, а вечно отделяне от Бога. Грехът и смъртта са свързани и връзката е тази, че грехът води към или причинява смърт. Това, че грехът е повсеместен и е „заразил“ всички човеци, като ги води към смърт, се казва и в Римляни 5:12 – последният стих от първата спирка по Римския път. 12 Затова, както чрез един човек (Това беше Адам) грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха Преди Адам да съгреши, нямаше грях в света. Но когато Адам съгреши, чрез неговия грях грехът влезе в света и чрез грехът - смъртта. Защото, какво им беше казал Бог? „В деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.“ (Битие 2:17) С нарушаването на Божията заповед идва греха и заедно с него идва и смъртта. Не само, че грехът е в нас поради това, че сме наследници на Адам, но и самите ние избираме да грешим. Така че бихме могли да кажем, че ние сме грешници и по природа и по избор. Затова имаме нужда от спасение. Ще бъде много добре, ако научим всички стихове от Римския път наизуст. Ако го направим, ние ще имаме най-добрия начин, по който да говорим на хората за благовестието. Но дори и да ги знаем наизуст, пак е добре да имаме със себе си Библия – в книжен или дигитален формат и да им покажем стиховете, за да могат те да ги видят сами за себе си. В края на обяснението на тази стъпка, която се състои от четирите стиха, които разгледахме (Римляни 3:23; 3:10-18; 6:23а; 5:12), можем да зададем следните въпроси: „Кой се нуждае от спасение?“ Отговорът на този въпрос е „Всички“. Понеже всички сме грешници, всеки един от нас се нуждае от спасение. За да бъдеш спасен, ти трябва да осъзнаеш, че си грешник, който се нуждае от спасение. Разбира се, преди да кажем на хората колко са грешни, ние трябва да им кажем, че Бог ги обича. Защото, ако ги подхванем веднага за греха, те могат да се отдръпнат и да ни кажат: „Стига си ми проповядвал!“. Преди всичко, хората имат нужда да знаят, че някой ги обича. Любовта поставя основата на разговора. Когато обаче започнем да говорим за Божия план за спасение, ние трябва ясно да им кажем: „Бог те обича, но ти си грешник.“. Защо се нуждаем от спасение? От какво трябва да се спасяваме? „От греха.“ Защото грехът ни донася смърт. Ако всички са грешни и имат нужда от спасение, то можеш ли да се съгласиш, че и ти си грешен и имаш нужда от спасение от вечна смърт? Този въпрос прави нещата лични. Ние трябва да уверим, че човекът, с когото говорим, приема нещата лично за себе си. ВТОРА СПИРКА – БОЖИЯТ ДАР – ИСУС ХРИСТОС(Римляни 6:23б; Римляни 5:8) Ако първата спирка ни показва от какво трябва да се спасяваме, то втората спирка от Римския път за спасение ни показва кой е Спасителят. Човек не може да се спаси сам. И никой друг освен Христос не може да ни спаси. Няма спасение чрез Мохамед или Буда, или Конфуций, или някой друг религиозен водач. Единственият Спасител е Исус. Ако грехът е толкова сериозна заплаха, то има ли някаква надежда? И тук е добрата вест. Въпреки греха ни, поради Божията милост и любов, Бог не ни остави в смъртта. Той промисли избавител и този избавител е Господ Исус Христос. (6:23б). 23 Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ. „Божият дар е вечен живот в Христос Исус.“ Това е подаръкът на Бог за нас, за да не умрем в нашите беззакония, но да живеем чрез живота на Господ Исус Христос, защото Той умря за нас и чрез смъртта си плати цената за нашите грехове. Възкресението на Исус Христос доказа, че Бог Отец приема жертвата Му като достатъчна цена за нашите грехове. Благата вест е тази: Глобата за греха е смърт, но тази наша глоба беше платена от Исус Христос, така че ние повече не трябва да плащаме за греховете си. Ние няма да избегнем нашата физическа смърт, но чрез вяра в Христос ние придобиваме вечен духовен живот. Когато умрем, нашият дух и нашата душа ще отидат в Христовото присъствие (Филипяни 1:21,23). Ние ще бъдем заедно с Него, съединени във вечността (1 Солунци 4:17). Ще има ново небе и нова земя, в които ще царува правда (2 Петрово 3:13). Когато Исус се завърне от небето (Деяния 1:11), защото Той ще дойде, за да царува на тази земя, и когато ние се върнем заедно с Него, нашите тела ще възкръснат и ние ще живеем в нови, възкресенски, тела заедно с Исус във вечността (1 Солунци 4:16). Това е нашата блажена християнска надежда (Тит 2:13). Когато говорим за Божия дар, трябва да подчертаем това, че не само че Исус е Спасителят, но и че Той ни спаси, като се пожертва за нас. Понеже Бог е свят, Неговата святост изисква наказание за греха, изисква жертва. Исус Христос умря за нашите грехове. Като се пожертва заради нас, Той плати цената за нашите грехове. Въпросът е защо Бог плати тази толкова висока цена за нас? Отговорът на този въпрос намираме в Римляни 5:8: 8 Но Бог препоръчва Своята любов към нас в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас. Защо Бог ни спаси? Поради Неговата любов. Това е причината, поради която Христос умря за нас – поради обичта на Отец към човеците. Можем ли да си го представим само? Исус ни обича толкова много, че той умря за нас въпреки нашата недостатъчност и грях. Бог демонстрира Неговата любов към нас, Неговите врагове. Това е любов не само на думи, но на дело. В края на тази втора стъпка можем да зададем въпроса: „Как ни спасява Бог?“ Отговорът на този въпрос е,...