СЪБИТИЯТА ОТ СТРАСТНАТА СЕДМИЦА С КАРТИНИТЕ НА ДЖЕЙМС ТИСО – 3

Както казахме, Той извика със силен глас и каза: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си“ и като каза това, издъхна. И тогава четем, че тълпата напусна. Нямаше какво да правят там. Те вече бяха се изплашили от това, че небето се притъмни. И се казва, че те се връщаха. Всички множества, които бяха дошли за това зрелище, като видяха какво става, се връщаха, като се удряха в гърдите си. Просто удрянето в гърдите е знак на съжаление. Хората се осъзнаха и в един момент разбраха, че това, което правят, не е правилно. Имаше земетресение. И се казва: „И ето, завесата на храма се раздра на две отгоре до долу. И земята се разтресе, и скалите се разпукаха.“ Т.е. смъртта на Исус беше придружена от природни катаклизми. И това, че завесата се раздели отгоре до долу, означава, че не човек го направи, но Бог го направи. И това разделение означава, че всъщност вече входът за Светая Светих беше отворен за нас. И Божията слава напусна храма. Но също скалите се разпукаха и това земетресение изплаши хората. Те си тръгнаха. Небето се притъмни. Просто цялото създание съучастваше в смъртта на своя Създател. Това беше невероятно. Имаше, може би, слънчево затъмнение. Ние не знаем дали от облаци или от какво, но се казва, че небето притъмня. Има една пещера, която е точно под Голгота. И там смятат, че има една такава пукнатина точно под Голгота. В пещерата се вижда тази пукнатина. Даже има спекулации. Не знам дали това е истина, но съм чувал такива теории, че точно в тази скала, в тази пещера, е бил скрит Ковчегът на Завета. И когато Исус умира и Неговата кръв се стича, тя преминава през тази пукнатина и пада капка от кръвта на Исус върху умилостивилището, което е всъщност капакът на Ковчега на Завета. Не знам дали е това, но за мен е интересно. И тогава римският стотник, който наблюдава цялата тази екзекуция, той се покайва. Преданието казва за него, че се е казвал Лонгин. Но ние не знаем как се казва, но той изповядва. Той се прекланя пред Исус, когато умира, и тогава той казва: „Наистина, Този беше Син на Бога“. Истина, Този беше Син на Бога. И това е всъщност целта на цялото Евангелие, когато ние го слушаме, когато ние го четем – и Евангелието според Марко, и другите евангелия – да стигнеш до момента, в който Исус казва: „Според както казват хората, Кой съм Аз? Според както ти казваш, Кой съм?“ Ти сега трябва да вземеш решение. И всъщност този стотник, който беше езичник, в един момент той разпознава Исус Христос като Божия Син и той казва: „Да, Ти си Божий Син“. И в същото време Матей говори за това, че гробовете се разтвориха и много тела на починали светии бяха възкресени, които като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в святия град и се явиха на мнозина. Не знам точно как се е случило, но се казва, че гробовете се разтвориха и телата на починалите бяха възкресени. И смята се, че те са влезли в святия град след Неговото възкресение, защото Христос е първият плод, но гробовете са били отворени в съответното земетресение. Тогава вече те искат да свалят разпънатите си от кръста. Войниците не могат повече и искат да си ходят. Настъпва Пасхата, евреите също бързат да се прибират и чупят краката на двамата престъпници. Чупят им пищялите, това е частта между коляното и глезена. Йоан 19:31-33 31 И понеже беше денят на Приготовлението, за да не останат телата на кръста в съботата, защото онази събота беше велик ден, юдеите помолиха Пилат да им се пречупят пищялите и да ги вдигнат оттам.32 Затова войниците дойдоха и пречупиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпънати с Исус.33 Но когато дойдоха при Исус и Го видяха вече умрял, не Му пречупиха пищялите. И понеже беше ден на приготовлението, за да не остават телата на кръста в събота, защото тази събота беше велик ден, юдеите помолиха Пилат да им пречупят пищялите и да ги вдигнат оттам. Тогава войниците дойдоха и пречупиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпънати с Исус. А като дойдоха при Исус и Го видяха вече умрял, не Му пречупиха пищялите. И това става, за да се изпълни това пророчество, че Негова кост няма да се строши. Тоест дори в това виждаме... Виждаме тук душата на покаялия се престъпник, която отива с Исус в рая. Исус му каза: „Днес ще бъдеш с Мене в рая“. Тогава младежкият ръководител и нашите младежи бяха в събота. И аз сега едва на Страстната седмица и всеки ден проповядваме какво се случи. Петък проповядваме и сега едва в събота. Аз какво ще говоря на тази младеж? Просто за събота нищо не пише какво е станало. Но какво правеше Исус в събота? Но ако ние се задълбочим, виждаме, че всъщност след като Исус умря, Неговият дух отива да проповядва с духа Си в тъмницата, и Той всъщност направи нещо много велико. Той премести – това е в някакви духовни пространства – но Той премести Ада от долу нагоре. Авраамовото лоно и Ада. Те са смятали, че Адът има две отделения. Говорим за правилното отделение на Ада, което е Шеол. Едната част, Шеол, е с много отделения. Това е място за престъпници, за демони още по-надолу. Но това, което е било за праведните, Той го премести и вече е в небето. Духът е в тъмницата, Той им е проповядвал, Той им е говорил и може би им е прогласил спасението. Въпреки обаче, че Неговите пищяли не бяха пречупени, все пак копие се заби в ребрата Му, което е още по-важно. Тоест, за да се убедят, че Той беше умрял, защото много хора, които са скептици, те казват: „Ама Исус не бил умрял, Той просто се направил на мъртъв“ и не знам как ти би могъл да останеш... „Изпаднал в кома“ или нещо такова. Но аз не знам как ти можеш да оживееш след всичко това. Защото всъщност на този кръст ти се задушаваш. Кръстната смърт не е от това, че са ти забили гвоздеи в ръцете ти, а всъщност от задушаване. Защото ти висиш, и когато им пречупват пищялите, всъщност те губят опора и в следващия момент те просто умират от задушаване. И за Исус се казва, че са проболи с копие ребрата Му и когато Го проболи, веднага изтече кръв и вода. Това означава, че всъщност кръвната плазма се е отделила от кръвта Му. И тази вода, която е излязла оттам, всъщност е кръвната плазма заедно с кръвта Му. И това доказва, че Той е умрял. Така че Исус беше 100% умрял. И, разбира се, за стотника говорихме, че те се уплашиха много от земетресението и той каза, че наистина Той беше Божий Син. И тук вече преминаваме към погребението на Исус. Исус беше сам на кръста и тогава Йосиф от Ариматея отиде при Пилат да поиска тялото. Матей 27:57-58 57 И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Исус.58 Той дойде при Пилат и поиска тялото на Исус. Тогава Пилат заповяда да му се даде. Към срещу вечерта дойде един богаташ от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Исус. Този Йосиф от Ариматея, той беше смел да се изяви като Негов последовател. И той дойде при Пилат и поиска тялото на Исус, и тогава Пилат заповяда да му се даде. Той без това Пилат не знам какво правеше тогава, вече беше се отчаял. След това Йосиф от Ариматея, който беше ученик на Исус, отдаде това, което е необходимо за Неговото погребение. Достатъчно смирна, алое и аромати, с които да Го погребат, да Го измият и така нататък. Това е изпълнение на пророчеството на Исаия. В Исаия 53:9 се казва: „И определиха гроба Му между злодеите, но по смъртта Му при богатия“. Този „богат“ е всъщност този, който предоставя гроба – Йосиф от Ариматея. Защото не беше извършил неправда, нито имаше измама в устата Си. Дори Исаия пророкува, че Исус няма вина. Той не е осъден или убит заради Неговите престъпления. Той е абсолютно невинен. Той е абсолютно безгрешен. Той е единствената безгрешна личност, безгрешният човек, който е живял на тази земя. Но Той беше убит и след това беше погребан. И това, че беше погребан, е доказателството, че Той действително беше умрял. На тази картинка виждате свалянето на Исус от кръста. Те Го свалиха от кръста и разбира се, жените бяха там, плачеха за Него. Мария, майка Му, беше пред тялото на Исус. Тя Го взе и Го прегърна. Знаете, когато една майка загуби сина си, тя плаче за него, още повече Мария. Така че това беше ден на погребение. Те започнаха да пренасят тялото на Исус към каменния плод за помазване, мястото на измиването. И тогава Го положиха, преди да Го обвият в плащаницата. Може би майка Му Го целуна за последно, както става при погребенията, когато хората минават и си казват последно сбогом. Йоан 19:39-42 39 Дойде и Никодим, който беше ходил преди при Него през нощта, и донесе около сто литра смес от смирна и алое.40 И така, взеха тялото на Исус и Го обвиха в плащеници с ароматите според юдейския обичай на погребване.41 А на мястото, където бе разпънат, имаше градина; и в градината – нов гроб, в който още никой не бе полаган.42 И там положиха Исус заради юдейския ден на Приготовлението; защото гробът беше наблизо. Голгота и градината, която е там, са били много близо, защото гробът беше наблизо. Те Го носят вече към гробницата. Матей 27:59-60 59 Йосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащеница60 и го положи в своя нов гроб, който беше изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, си отиде. Те влязоха вътре в гробницата и сложиха Исус върху каменния плод. Той беше обвит в плащаници. Те бяха Го оплакали и разбира се, продължаваха да тъгуват, но трябваше вече да приключват. Идваше нощта, те не можеха да виждат повече и Го сложиха в гроба. Жените гледаха. Просто положиха Го и другите може би си тръгнаха, но при погребения някои си тръгват, а някои изчакват. Те просто си спомнят и осмислят какво се е случило. Матей 27:61 61 А там бяха Мария Магдалена и другата Мария, които седяха срещу гроба. Там бяха Мария Магдалена и другата Мария, които седяха срещу гроба. За какво ли си мислеха? За всичко това, което беше станало. Нищо, свършваме дотук за днес. Разбира се, това, което предстои, е много радостно.