С НЕПРОМЕНИМИЯ ВЪВ ВРЕМЕНА НА ПРОМЯНА

Тази сутрин ние ще поговорим за промяната и за времената. Когато бях в Америка преди около месец, бях на една конференция на българските евангелски църкви в Америка. Има няколко такива църкви, които са в различни български църкви в Америка. И те имаха конференция, и темата на конференцията беше това: „Със непроменимия във време на промяна“. И това е и моето послание днес. То се нарича „Със непроменимия във времена на промяна“. Ние не можем да бъдем откъснати от времето, в което живеем. Времето, в което живеем, е изключително напрегнато. То е много динамично. Промените са навсякъде около нас. Има някои положителни промени, но повечето промени, които виждаме около нас, са отрицателни. Виждаме как моралът става все по-зле. И всичко около нас се влошава като цяло. Божието Слово не мълчи, а ни предупреждава за това какво ще се случи в последните дни. 2 Тимотей 3:1 1 А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена. Говорейки за последните дни, апостол Павел вкарва пророчески елемент в това, за което говори. За последните дни. Това е нещо, което е в бъдещето. Нещо, което е пророческо. Но в същото време, ако видим това, което той казва, той ги прилага за настоящето. Защото това, което се случва, е всъщност нещо, което става тогава в неговите дни. И той предупреждава Тимотей, че вече живее в последните дни. И това е, което и ние вярваме: че ние живеем в последните дни. Защото от момента на Христовото идване, последните дни дойдоха. От изливането на Святия Дух, последните дни дойдоха. На Петдесетница Петър цитира пророк Йоил и там се казва: „В последните дни ще излея от Духа Си на всяка плът“. Така че вече сме в последните дни с изливането на Святия Дух. И тези последни дни ще продължат до Второто пришествие на Господ Исус Христос. И говорейки за последните дни, апостол Павел казва така. Той му представя един каталог на лошите нарави на човечеството в последните дни. Така че Бог не желае ние да бъдем изненадани от покварата и от липсата на каквото и да е благородство в лъжеучителите. В последните дни ще има лъжеучители. 2 Тимотей 3:2 2 Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, В този списък апостол Павел изброява поне 18 порока. И няколко от тях са съчетани по двойки, в много случаи по смисъл, а в друг случай по благозвучие. И аз ще ви изброя тези 9 двойки. Първото е „себелюбиви“ и „сребролюбиви“. Това са две сложни думи, като и двете съдържат в себе си корена на думата „любов“. „Себелюбиви“ и „сребролюбиви“, т.е. „любов“, обаче „любов“, насочена в погрешна посока. Не „към Бога“, не „боголюбиви“, а „себелюбиви“, т.е. „любов“, насочена към себе си, а в другия случай „любов“, насочена към парите, „среброто“ — „сребролюбиви“. „Себелюбив“ е друга дума за „егоист“. Егоистите обикновено обичат парите, които да използват само за себе си. Така че тези два порока вървят ръка за ръка: „себелюбиви“ и „сребролюбиви“. След това втората двойка е „надменни“ и „горделиви“. Това е съчетание от това да имаш прекалено високо мнение за себе си, да си надменен, и ниско мнение за другите. Да бъдеш едновременно надменен и горделив. Тези думи на нас ни се приличат, че са еднакви — надменен и горделив, но всъщност „надменен“ описва външните изяви на дадения човек. Неговите думи, постъпки, жестове — с думите си той може да се покаже надменен над другите, а „горделив“ е дума, която описва вътрешното отношение, арогантното отношение на сърцето. Ти си горделив, това може да не се вижда, но твоята арогантност вътре в тебе те прави да бъдеш горделив. Така че казахме: себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви. Третата двойка — „хулители“ и „непокорни на родителите“. Описва неестественото поведение, което хората ще имат към други хора. Вместо да имат добро отношение към тях, те ще хулят другите без причина. И вместо да се покоряват дори в собственото си семейство, те няма да се покоряват, но ще си правят каквото си искат. Хулители и непокорни на родителите. Четвъртата двойка — това са два порока, които си приличат по това, че на гръцки започват с отрицателната представка „А“, както на български думата „атеист“ — ти си някой, който вярва в Бога, а „атеист“ е някой, който не вярва в Бога. И тази гръцка представка „А“ на български е преведена като „не“ или „без“, но в случая става въпрос за „неблагодарни“ и „нечестиви“. „Неблагодарни“ и „нечестиви“ — един по-добър превод би могъл да бъде „неблагодарни и несвяти“. „Нечестиви“ означава „несвяти“, т.е. те са „неблагодарни“. Няма „благодарност“. Ако някой ти направи нещо добро, нормално е ти да бъдеш „благодарен“, но тези хора са „неблагодарни“. Нормално е, ако ти си израснал в християнско семейство, да бъдеш „свят“, защото се казва, че Бог за това ги е събрал мъж и жена, защото очаква благочестиво или набожно потомство. Но това потомство, за което се говори тук, е „нечестиво“ или „несвято“. Петата двойка е „без семейна обич“ и „непримирими“. Това са хора, които не могат да покажат и най-нормално любящо отношение един към друг. И след като се скарат, защото те нямат семейна обич, и като се скарат и се разсърдят на другите, не могат да си оправят взаимоотношенията с тези, които са засегнали. Така че не само са без семейна обич, но те са и непримирими. Т.е. не могат да се примирят, след като се скарат. Непримиримите са хора, които се съобразяват само със себе си и отказват да се съобразяват с другите. Шестата двойка е „клеветници“ и „невъздържани“. Седмата двойка е „свирепи“ — „неприятели на доброто“. Т.е. тук вече стигаме толкова ниско, че хората деградират до такава степен, че вече изгубват всичко човешко в себе си и се превръщат във зверове. Т.е. са свирепи. Свиреп е някакъв хищник, някаква мечка, някакъв вълк, някакво животно, но тези хора казват, че са свирепи и неприятели на доброто. Осмата двойка е „предатели“ и „буйни“. На гръцки те започват със същата представка, така че формират двойка. Предател е човек, който не се интересува от важността на общата кауза и е готов да предаде своите на враговете им за гнусна печалба, а буен е човек, който не се спира пред нищо, за да постигне целите си. Той мачка всички около него, за да може да направи това, което той иска. И накрая последната двойка е „надути“ и повече „сластолюбиви“, а не „боголюбиви“. Тук отново накрая имаме думите с „любов“, която тук се казва, че е „любов към сладострастието“. Тази фраза би могла да се преведе „повече обзети от любов към сладострастието, отколкото от любов към Бога“. И така в последните дни човеците ще бъдат „себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви“. След като завършва този общ каталог на пороците на хората в последните дни, апостол Павел го насочва към „лъжеучителите“, за които ще говоря в следващия параграф. И това са хора, които външно може да не изглеждат като изброените по-горе. Те изглеждат благочестиви, изглеждат религиозни, набожни, но всъщност са такива. И той казва, че това са хора, които имат вид на благочестие, т.е. имат вид на благочестие, на религиозност, но са отречени от силата му. Това е много опасна комбинация. Да имаш вид на благочестие, да си отречен от силата на благочестието. В какво се състои силата на благочестието? Силата на благочестието се състои в това, че благовестието новоражда човека и го прави способен да ражда плодовете на Духа, които плодовете на Духа най-общо казано са добри дела. Затова и когато говорим за нашата църква, това, което аз искам за нашата църква Бог да направи, е ние да имаме в себе си плодове на Духа, да бъдем истински новородени, не просто да имаме шоу, като се съберем и да ни е много весело, а след това като излезем, да живеем като плътски хора, но действително да бъдем преобразени от силата на Святия Дух. Човек, който не е новороден, той няма тази способност да ражда плода на Духа. Твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат от Него, като са мръсни и непокорни, неспособни за каквото и да било добро дело. Вярваш ли си така? Вярваш си. Познаваш ли Бога? Разбира се, че Го познавам. Обаче мръсни – това е духовна мръсотия. Непокорни – правят си каквото си искат. Неспособни за каквото и да било добро дело. Те са неспособни, защото не са новородени, защото нямат силата на благочестието в себе си. Имам чувството, че след като описва какви ще бъдат хората през тези последни дни, апостол Павел отправя личен апел към Тимотей, той апелира към него, призовава го да страни от такива хора или да ги избягва. Имаш ли вид на благочестие, а отречени от силата му, от такива се отдалечавай. Има лъжливи учители и днес, които обикалят, които дори могат да се молят за тебе да паднеш на земята и за това да ти вземат парите и да избягат. Всякакви неща се случват. Но вижте какво се казва, какви са тези лъжливи учители, защото в Ефес е имало такива определени лъжливи учители, защото те са ония, които се вмъкват в домовете, т.е. имат начини да се вмъкват в домовете. И подмамват обременени с грехове женички, водени от различни страсти, които всякога се учат, а никога не могат да дойдат до познание на истината. Това е много опасно, ако си такъв мъж или жена. Има такива, които искат да научат нещо ново, се калят тези, се калят онези, се учат, сега не могат да се научат и ги сърбят ушите за новости. И лъжливите учители, които имат вид на благочестие, но са отречени от силата му, имат своите поддръжници в лицето на тези жени. Жените, които описва апостол Павел в тези стихове, на първо място са лековерни. На гръцки апостол Павел ги нарича с умалителното „женички“, „женоря“, което говори за липсата на сериозност в тяхното учение и поведение. Т.е. те са несериозни, те са лековати, лековерни, не са сериозни. Освен това те са обременени с грехове, т.е. те са грешници, ама толкова грешници, че направо отчайващо....