СЪЩИНАТА НА БЛАГОВЕСТИЕТО

Филипяни 2:5-11 5 Имайте у себе си същото съзнание, което беше и у Христос Исус,6 Който, като беше в Божия образ, пак не сметна, че трябва твърдо да държи равенството с Бога,7 но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците;8 и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.9 Затова и Бог Го превъзвиси и Му подари името, което е над всяко друго име,10 така че в името на Исус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества11 и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца. Вижте, тази сутрин аз бих желал всеки един от нас да чуе Благовестието, защото Бог желае всеки един да го приеме в сърцето си. Този свят не харесва Благовестието, този свят харесва романтиката на празника, затова и по радио, по телевизия, може би се чуват рождествени песни, дори се пее „Тиха нощ“ и какви ли не други от нашите евангелски песни, прожектират се филми по телевизията. Но всъщност това, върху което този свят акцентира, е това, че има нещо добро, вяра в доброто по принцип, някаква такава вяра в доброто, в това, че нещо добро ще се случи, в това, че има някаква надежда, в това, че човек има някакъв потенциал. Но всъщност фокусът във всичко това не е върху Бога, но фокусът е върху човека. Каква е била Мария, какъв е бил Йосиф, какво са направили те да възпитат такъв син, че да стане той Божий син. Нещата са извъртяни по такъв начин, че човек да бъде издигнат, настроението на човека да бъде преповдигнато, да се чувства добре, но да се пропусне същината. И не след малко ще видим и програмата на децата, но аз искам да ви подготвя за тази програма и да ви кажа същината на Благовестието. А същината на Благовестието не е толкова лицеприятна, същината на Благовестието не е толкова приятна за човека, защото същината на Благовестието засяга човешката гордост. Същината на Благовестието се занимава с мръсни неща, занимава се с греха, който е във всеки един от нас. Същината на Благовестието е, че Исус остави славата си, но защо? За да дойде и да пролее кръвта си. Същината на Благовестието не говори просто за бебета, същината на Благовестието говори за кръв, за кръвта на жертвата, на Божия Син, която се проля на Голгота. И дори днес ние проповядваме Разпнатия Христос, защото това се казва в този пасаж, който прочетохме, че Исус Христос беше във Божия образ дори преди да се роди. Защото се казва, че Той беше във Божия образ, Той беше с Бога, Той бе Бог. И пак не сметна, че трябва твърдо да държи равенството си с Бога, но се отказа от всичко. Отказа се от славата си, отказа се от всичките си божествени привилегии, които имаше в славата си, като взе на себе си образ на слуга. Той се роди в обор, даже по-лошо място от това, в което се раждат слугите. Той се роди там, където се раждаха животните. И Той стана слуга. Той каза: „Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си за мнозина.“ Забележи, че не се казва за всички, но се казва за мнозина. Защото Бог знае, че ще има хора в този свят, които ще Го отхвърлят. Бог знае, че ще има хора в този свят, които няма да Го приемат. Но Той проля кръвта Си за онези мнозината, които повярваха в Него. Макар че мнозина сме, но сме пръснати. Защото, както виждате, ние не сме мнозина, ние сме малцина. Но в това малко стадо Бог ни прави много. И Той говори за всички поколения християни, за всички спасени през цялото време на човешкото съществуване. Въпросът е: ти дали ще бъдеш в числото на мнозината? Въпросът е: дали ти ще приемеш Исус Христос? Защото това не е просто нещо, на което трябва да бъдем научени. Говорех наскоро с един човек и той ми каза: „Ами, хубаво е така човек да вярва, но ние не сме научени така“. Но въпросът не е просто нещо да си вярваме, защото това е нещо много по-сериозно. Ние не правим празник просто за да имаме празник, да се чувстваме добре, но въпросът на вярата е въпрос на вечността. Въпросът на вярата е въпрос на това: къде ти ще прекараш вечността? Въпросът на вярата е въпрос: дали ще бъдеш в Ада? Защото Благовестието говори за това. Говори за кръв, говори за жертва, говори за грях, говори за Ада. И за това, че проблемът е толкова голям, че Бог не остави на някой друг, но самият Той дойде да се занимава с този проблем. Проблемът не може да бъде решен от някой друг, проблемът не може да бъде решен от ангели, проблемът може да бъде решен само от Бог. И затова Той остави славата Си и дойде на тази земя, за да се справи с нашия грях. Така че, когато говорим: „Ето, Спасител се роди“, ние трябва да си зададем въпроса: от какво ни спасява Той, Спасителят? Слава на Бога! За това, че Той ни е възлюбил, слава на Бог за Неговата любов. Но от какво ни спасява Той? Спасява ни от греха. Нека да кажем: от греха. Казвам да го кажем, защото искам всеки един да разбере и да се признае тази сутрин, че той е грешен. Много е важно, ако искаш да бъдеш спасен, да се признаеш, че си грешен. Трудно ли ти е да се признаеш, че си грешен? Не е трудно. На някой може да бъде трудно, а на някой е по-лесно. Тия, които вече са си признали, на тях им е лесно, а тия, които не са си признали, на тях може да бъде трудно. Ти можеш да кажеш: „Ама какво грешно съм направил аз? Вие сте по-големи грешници от мене.“ Тогава не знам какви сме. Това може да бъде пречка за тебе. Не се сравнявай с другите. Стандартът за святост не е някой човек. Стандартът за святост е Бог. Божият Син, Божият закон. А според този закон, ако някой наруши една заповед, е виновен във всичко. И нещо повече. Не е въпросът да го извършиш, а въпросът е дори само да си го помислиш. Защото Исус Христос каза: ако някой погледне на жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си. Ако някой нарече брат си безумец или го нахока, той вече е извършил убийство. Така че има ли някой, който да не е грешник тази сутрин тук на това място? Ако ти мислиш, че не си грешник, ти лъжеш себе си. Ти се заблуждаваш. Заблуждаваш се. Лъжеш себе си. Ако някой казва, че няма грях, той е лъжец. Истината не е в него. Така че по-добре не се сравнявай с другите. Но по-добре признай греха си пред Бога. Не е въпросът пред мен. Не е въпросът пред някой човек. Не е въпросът пред църквата. Въпросът е да си признаеш греха пред Бога. И разбира се, за това трябва да вярваш, че има Бог. Защото има някой тук, който не вярва въобще, че има Бог. Но ако не вярваш, че има Бог, това ще е проблемът. Защото това е удобната лъжа на сатана. Че като няма Бог, това означава, че няма съд. И като няма съд, това означава, че няма Ад. И това означава, че няма и Рай. И това означава, че няма Бог. И оттогава ти можеш да си правиш каквото си искаш. Защото няма да има виновни. Това е целта на тази гнусна лъжа на дявола, че няма Бог. И това беше в това да казва, че безумецът казва в сърцето си, че няма Бог. И веднага с това се казва, че те всички се поквариха. Сториха заедно безумие и всякакъв грях. Защото който не вярва, че има Бог, той няма страх от Бога и тогава той се предава на греха. И всъщност какво е грехът? Грехът е заблуда. Божието слово ни представя картини на греха. Казва: „заблудена овца“. Псалм 14:1 1 За първия певец. Давидов псалом.Безумният каза в сърцето си:Няма Бог.Поквариха се; сториха нечестиви дела;няма кой да прави добро. Виждали ли сте заблудена овца? Значи овцете, те виждат 5-6 метра пред себе си и добре, че ако пред нея има друга овца, тя върви след нея. Ако има куче, ще върви след куче. Ако има там пастир или овчар, ще върви след овчар. Обаче отвратително, тази овца няма никой пред себе си. Накъде тръгва? Накъде те видят очите? Очите са на линията на влака. И влакът идва, обаче тя не се е мръднала. Това сме ние без Бога в греха. Заблудени овце. Другата картина, която има да ни говори за греха, е картината на един стрелец, който стреля със стрелата си, обаче не улучва мишената. Ти си мислиш, че ще улучиш. Стреляш, обаче няма да улучиш мишената, защото без Бога ти си грешен. Ти пропускаш целта. Така че, нека тази сутрин да си признаем, че сме грешници. Нека тази сутрин да си признаем, обаче въпросът не е просто да кажем: „Ами да, пастор Штон, казваш така, всички сме грешници, ами да, грешници сме, грешници сме, ами да, така е“. Но Божието Слово иска нещо повече от това, да кажеш, че си грешник. Бог иска да бъдеш честен, защото има много хора, които казват: „Да, аз съм грешен, обаче нека да го запазя в тайна“. За да не се разчува, защото всички сме грешници, да не си изкарваме мръсните дрехи, кирливите ризи, обаче Бог желае ти да изповядаш греха си пред Него. И не да кажеш просто: „Ами да, всички са грешни, аз съм грешен, какво да правя?“. Не! Бог желае ти да го кажеш пред Него: „Господи, прости ми този грях, този грях, този грях, този грях“ и всичко това, за което Бог те изобличава в сърцето ти. Всеки път, когато си излъгал, всеки път, когато си намразил, всеки път, когато си откраднал, ти да го изповядаш пред Бога. И не само да го изповядаш, ами да престанеш да го правиш. Защото много хора казват: „Добре, аз ще го изповядам, няма проблем“. Ама продължавам да го правя, защото как ще живея без да крада? Аз как ще живея без да лъжа? Аз как ще живея без да прелюбодействам? Той грехът си е хубав, той си е сладък, аз не мога да се откажа от него. Ако ти не можеш да се откажеш от греха, тогава ти не си го намразил. Така че, за да бъдеш спасен, ти трябва второ да признаеш, че си грешник, второ трябва да изповядаш греха си, да го наречеш по име и да му сложиш етикета „грях“. Че това е нещо, което е грешно, да го изповядаш пред Бога в молитва и след това да престанеш да го правиш по-нататък, да се откажеш от него и оттук нататък да престанеш да го вършиш. И всичко това, Бог ще ти даде сила да го направиш, когато ти потърсиш Неговата помощ. Така че тази сутрин, това са нещата, които трябва да направим, за да бъдем спасени. Да чуем благовестието, да повярваме в Исус Христос, защото ние сами не можем да се спасим. Ако можем да се спасим, то тогава нямаше защо да идва Божият Син. ...