СЪТВОРЕНИЕТО ПОГЛЕДНАТО ОТ КОСМОСА – 2

Битие 1:1-2:4 Битие 1:1-2:3 Вчера гледах едно предаване по "Discovery" (канал за научно-популярни филми) в което се говореше за най-великите открития на двадесети век. Не го хванах от началото, но от там откъдето го гледах разбрах, че най-великото откритие за 60-те е бил лазерът. Неговото приложение е твърде широко в компютърната индустрия и в медицината, особено в очната хирургия. Откритието на 70-те години е персоналния компютър. Той промени начинът ни на живот и общуване. Откритието на 80-те е изкуственото сърце, което дава възможност за продължаването на човешкия живот. Откритието на 90-те е клонирането - копиране на генетичната информация на дадено животно. Когато това се случи, овцата Доли стана известна по целия свят. Поразяващ е факта, че такова клониране може да се осъществи дори от клетка на животно, което е вече мъртво. Все още не е известно да е клониран човек, но и това не е изключено. По този повод бих искал да ви разкажа следното: ДОБРАТА СТАРА ПРЪСТ Един ден група изтъкнати учени се събрали и решили, че човекът вече е поел уверено по своя път и повече няма нужда от Бог. Така че, те избрали един от тях да отиде и да Му каже, че са приключили с Него. Ученият се изкачил при Бог и казал: "Боже, решихме, че повече не се нуждаем от Теб. Дойдохме до момента, когато вече можем да клонираме дори хора и да правим много научно-технически чудеса. Затова, защо просто не си отидеш и не изчезнеш от живота ни? Бог слушал много търпеливо и любезно. След като учения свършил с речта си, Бог казал: "Много добре, какво ще кажете за това? Нека да направим едно състезание по правене на хора." На което учения отговорил: "Добре! Чудесно!" Но, Бог добавил "условието ще бъде да правим хората по същия начин, по който аз създадох Адам в добрите стари дни." Ученият казал: "Добре, няма проблем!", навел се и грабнал една шепа пръст. Бог го погледнал и казал: "А, не, не! Не вземай от моята пръст, вземи си от твоята!" Въпреки огромния си напредък, човек все още работи с това, което Бог е създал, не може да сътвори дори една шепа пръст. Бог е вечен, всемогъщ и мъдър. Светът, който Той създаде за нас е свят на разнообразие, красота и изобилие - един земен рай. Как Бог създаде света? Защо създаде човека? Отговорите на тези въпроси намираме в първите две глави на Битие. КНИГАТА БИТИЕ Оригиналът на книгата Битие е написан на староеврейски. На този език заглавието на книгата е "Берешит", което значи "В начало". Това заглавие следва юдейския обичай книгите да се именуват по началните им думи. Когато през трети век петокнижието (на еврейски "тора") било преведено от староеврейски на старогръцки, заглавието на Битие е било преведено като "генезис". Тази дума означава "произход, източник или генерация". Заглавието е добро, понеже Битие е книга за зараждането на много неща -природата, човека, греха, Божия народ и т.н. Поради това Битие е много важна за разбирането на състоянието на нещата в днешния свят. Как се помества Битие в цялостната картина на Библията и в развитието на Божието откровение? Като първа книга Битие дава основата за всичко, което следва. Въпреки, че Битие е разказвателна по своя характер, тя е неделима част от Мойсеевия Закон. Служи като въведение за моралния кодекс, който намираме в останалите четири книги на петокнижието, а също и към историята и доктрините, които следват по-нататък в цялата Библия. Някои от първите образи в тази книга се повтарят в последната книга на Библията - Откровение. Там отново се говори за Вавилон, "старовременната змия", дървото на живота - все неща, които ни напомнят за едемската градина и човешката история преди потопа. Книгата Битие се дели на две части - глави 1-11 се занимават със света като цяло, а глави от 12 до 50 - с патриарсите, прадедите на Божия избран народ. От първите две глави на Битие научаваме за доброто и съвършеното Божие творение, а в глави от 3 до 11 как то бива опетнено от бързото и задълбочаващо се грехопадение на човека. Грехът ескалира (увеличава се все повече и повече) и стига до своя връх в историята за Вавилонската кула. Но в 12 глава нещата се променят. Бог призовава един верен човек. В Авраам и неговото семейство започваме да виждаме разрешението на проблема с греха за целия свят. Битие 1-11 е като един пролог на цялата книга, като едно въведение, което ни подготвя да разберем защо Бог избира един човек и неговото потомство, за да изпълни целта си. Каква е аудиторията за която първоначално е написана книгата Битие - Израил на път към обещаната земя. Каква е целта на книгата? Да подготви израилтяните да живеят по Божията воля в Ханаан. Каква е духовната опасност, която ги грози в Ханаан? Да се смесят с тамошните народи и да приемат техните религии и практики. Всички други народи са политеистични, т.е., вярват в съществуването на множество богове. За разлика от тях, Божия народ трябва да бъде монотеистичен - да вярва само в един Бог - Създателят на небето, земята и всичко, което е всред тях. Книгата Битие е писана към хора, които са на път да се срещнат с фалшивите вярвания на ханаанците и да ги приложат в живота си. За разлика от израилтяните днес ние се сблъскваме с други въпроси: Има ли Бог? Въобще, съществува ли някакъв Бог или всичко е плод на случайности? Вярна ли е еволюционната хипотеза? Наистина ли човекът е произлязъл от маймуната? Но това не са въпросите на които са имали израилтяните след Изхода от Египет. Затова трябва да бъдем много внимателни да не четем Битие, като че ли Мойсей е седнал да напише опровержение на Дарвиновата теория за еволюцията. Преди да приложим която и да е част от Божието Слово в живота си, ние трябва да я разберем в нейния културно исторически и литературен контекст. ПЪРВИЯТ АКТ НА ТВОРЕНИЕТО 1 В начало Бог създаде небето и земята. В един свят на политеизъм, Битие издига идеята за монотеизма. В езическите митове за сътворението имаме множество богове, които са във война помежду си. Всред тях няма краен морал. Напротив, често самите те са сексуално неморални. В Битие 1 глава ние не четем за друг Бог, освен един. Това е много различно от разказите за сътворението, които имат другите народи. * Според езическите народи слънцето, луната, звездите и морските чудовища са мощни богове. В Битие 1 те са просто творения. В библейския разказ даже не се споменават думите "слънце" и "луна". Те са избегнати, защото за древния езически читател те биха могли да означават, че Елохим е създал богът-слънце и богът-луна. Вместо това слънцето и луната са наречени "по-голямото светило" и "по-малкото светило". Те не са божества, а просто знаци за показване на времената. За звездите дори не се казва кога са създадени. А в древния свят те са били богове и богини. Смятало се е, че съзвездията контролират човешката съдба. От там произлиза практиката на астрологията. Но в Битие 1 виждаме че те са просто Божии творения и нищо не подсказва, че имат някаква власт над човешкия живот. * Според езическите вярвания материята е вечна и предсъществуваща. В Битие 1 виждаме, че тя е създадена от Бога. * Според езическите вярвания "бездната" е мощен бог, а тук тя е просто неодушевена част от творението. Тя е покрита с тъмнина, а Божията Дух се движи над водата. 2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата. * Ханаанските богове въобще не са се грижели за човека. Напротив, противопоставяли са му се. Тези богове и техния характер са ставали причина да се оправдава насилието и да се създаде общество в което "силният оцелява". Според ориенталската митология човекът е бил създаден за да снабдява боговете с храна. В Битие 1 Бог е този, който промисля храна за човека, който е апогея на творението. Енума Елиш (заглавие, което на езикът на древните асирийци и вавилонци значи "когато на високо") е най-пълния месопотамски запис на сътворението. В него се описва космически конфликт между водещите богове. Младият и дързък Мардук убива чудовището Тиамат, майката богиня, която олицетворява предисторическия океан. Тя е наподобяващо на змия същество. Съсичайки на две трупа й, Мардук създава небето и земята, като кожата й става простора (твърдината, която отделя водата в моретата и дъждовната вода), а от кръвта на нейния помощник, той и неговия баща създават човека, за да върши трудната работа на света и боговете си живеят свободно. От благодарност към Мардук, затова, че ги е освободил от Тиамат, боговете построяват за Мардук великата столица Вавилон. Ето какво се казва в Енума Елиш (Enuma Elish VI, 1-8, ANET, 68): "Когато Мардук чу думите на боговете, Неговото сърце го подтикна да извая изкусни дела. Отваряйки устата си, той се обърна към Еа Да внедри плана, който той замислил в сърцето си: "Кръвта аз ще събера и ще я направя да бъде кости Ще създам един дивак, "човек" ще бъде неговото име Наистина, дивак-човек аз ще създам. Той ще бъде натоварен със служба на боговете За да може те да бъдат добре." В Битие виждаме, че Бог създава човека не от кръвта на друго същество, а от пръстта на земята. Освен това Той го създава не за да Му върши черната работа, а за да общува с него. Не човек снабдява храна за Бога, а Бог снабдява храна за човека. Просторът не е кожата на закланата богиня Тиамат, а просто въздушната атмосфера около земята. КОЕ Е НАЙ ВЕЛИКОТО ОТКРОВЕНИЕ, КОЕТО ПОЛУЧАВАМЕ ОТ БИТИЕ 1? Това не са детайлите на творението, колкото и интересни да са те. Най-важното е, че има Бог и че Той е създал всичко. * На атеиста, който отрича съществуването на всякакви богове Битие 1 казва: Ти грешиш, не е вярно, че няма Бог и че всичко е станало случайно. Не е вярно, че всичко е само материя (Псалом 14:1). * На дуалиста, който вярва в двете начала - добро и зло, Битие 1 казва: Ти не си прав. Няма две начала. Има един, който поставя началото на всичко. Той е мъдър, всемогъщ и всевластен. * На пантеиста, който се покланя на творенията - на слънцето и звездите, на планините и реките, Битие 1 казва: Ти не си прав, Бог не е в творенията,...